MotivА(к)ции

03.09.2011, Varna, The Big White House

Жена

Толкова дълго близките ми ме гледат внимателно, говорят ми бавно и ходят на пръсти около мен. 
Защото си позволих да съм чувствителна. С пълна сила. И да не го крия.

Разочаровах ги.

Защо всички очаквате да съм винаги силна?

Винаги да се справям. Да успявам. Да не се сривам. 
Искате да можете да разчитате на мен, нали?

Да, наистина, обикновено съм точно такава.

Момичето, което съм, трябва да пораства. Не върви някак си в свят, който не прощава, когато отказваш да остаряваш. Твърде хвърчащо из облаците, оптимистично до наивност и вярващо в чудеса. Не от тоя свят. 

Но не съм мъж!

Това, че приемам предизвикателства, значи само, че съм смела.

Това, че понасям изпитанията, значи, че съм издържлива.
Това, че мисля логично и уважавам действието, показва само, че използвам равноправно и двете половини на мозъка си.

Това, че обичам честно да мисля на глас и да вдъхновявам, не трябва автоматично да ме превръща в лидер. Това е огромна отговорност. И искам правото да решавам кога да бъда знаменосец и кога войвода. 

Под кожата на силната жена, която също съм,  бях затворила уязвимостта си. 
Тя беше там, под ключ, заради посегателствата на света, който ограбва. Връхлита чрез множество груби думи и жестове, низости, лъжи, предателства. Чрез мъжки лапи, протегнати към женско тяло с ранима детска душа.

Е, добре, сега видяхте, че мога да бъда и слаба. 
Защото разкъсах тази кожа. За да ви пусна съвсем близо. Защото искам да бъда и нежна, и мека, и беззащитна... Без задръжки да изразявам чувствата си. Да плача, когато ми се плаче и да крещя, когато ми се крещи. Да се облягам на нечие рамо, когато нямам вече сили. Да опозная всички страхове, които бях заключила, преди да ги пусна да си отидат, защото ще мога да разчитам на вас.

Позволете ми да съм ИСТИНСКА ЖЕНА!

Вълшебната пръчица

Хей, имаш всичко, което ти е необходимо.

Мисълта - светлината, която извайва формите;

която преодолява пространството и времето;

която резонира с други съзнания и с всичко наоколо. 

Нарисувай във въображението - и намерението придобива образ.

Роди го в сърцето - да запламти с огъня на емоцията. 

Произнеси го - и изрази волята във вибрация. 

И се постила пътят към действието...

Можем да разговаряме дори с тялото си.

"Този процес се записва върху клетъчната мембрана с помощта на електромагнитното поле на клетката. Той отразява еволюцията на съзнанието, иницирана от самото него. Това е следствие от единението между духа, душата и ДНК - новата троица на живота. Когато божественият разум и активираният разум на ДНК разговарят помежду си, се поражда могъща сила, която възражда тялото, променя съзнанието и ставаме едно с бога."

 Активирай своята ДНК и промени живота си  - Саша Тодорова

Всесилни сме.

Стига да го повярваме.

...

Кой решава кога животът е необходимо да угасне?
Защо този точно миг е съдбовният, в който нишката му трябва да бъде прекъсната?
Кое се предава първо - духът или тялото?


Сбогом, Маргарита.

Пътешествия из Полша

Пет града, много влак (два от които се счупиха :D, изтървана връзка и чакане посред нощ - все  нещо ми се случва!), всички гари - в строеж, много точни хостели - винаги на пъпа на центъра, страхотна патардия в Краков: фестивал, състезания по колоездене, парад на пилигримстващи (дружества към църквите, предимно младежки, обикалящи по свети места), рекламни хепънинги и средновековни инсценировки, много ходене, разбира се, умора и съжаление, че няма повече време...
Нито мога да разказвам за всички места, където бяхме, нито съм правила достатъчно снимки, но ето някои от любимите ми места:

Вроцлав: Японската градина

Вроцлав: Hala Stulecia (нещо като нашето НДК, с тази разлика, че е построено в 1911 -1913 г., реновирана през 2009 - от 2006г. е обект на ЮНЕСКО)

Вроцлав: Jana Chrzciciela (непроизносимо звукосъчетание [хшчьичьиел], което значи Кръстител, става дума за Йоан Кръстител, каквото е названието на въпросната катедрала)

Вроцлав: Джуденцата (предпочитам това название пред гноми)
Общо взето тръпката е да се натъкваме на тях из града. Превръща се в лов на джудженца. Те имат  прозвища в зависимост от професията си или състоянието, в което са изобразени.

Вроцлав: Ботаническата градина

Вроцлав: Мостът "Тумски" (където хиляди влюбени двойки закачат катинари с имената си)

Вроцлав: детайли

Замъкът Książ
Третият по големина замък в Полша след Малборк и Вавел. Построен в 13 век, като през 18 и кр. на 19 - нач. на 20 е разширяван и преустройван. Династията Хоxберг, чиято собственост е замъкът през 19 и 20 в., достига статут на една от най-богатите в Европа. Доминираща фигура в историята на замъка е "полската Лейди Ди" - наричана принцеса Дейзи, красива уелска аристократка, която се омъжва за Henrich XV Hochberg von Pless, който по това време е посланик в Англия. Присъствието на Дейзи придава съвсем друг характер на замъка - финесът на баловете, интериорите, тоалетите, заниманията й са обект на внимание в европейската преса. В допълнение скандалните истории - третият син на семейството се залюбва с любовницата на баща си и впоследствие се жени за нея - държат фамилията във фокуса на вниманието.   
От 1941 замъкът е конфискуван от хитлеристите, част от стаите са унищожени, а под него са построени тунели.