Не може да не сте изпитвали това? Сякаш времето се ускорява и чувствате остро режещата сила на движението. Събитията следват толкова на гъсто едно след друго, както се компресира пейзажа, когато профучаваш край него. Но това е външният, дистанцираният поглед на наблюдателя, който те сполита post factum. Всъщност ти си потопен в преживяването на всяка отделна случка и я изпиваш докрай, наслаждавайки й се. Стига да си направил този избор.
Моят избор е и към по-нежеланите неща да подхождам като изследовател, за да ги приема и в крайна сметка да изстискам и от тях това удоволствие, което понякога не подозираме, че са в състояние да ни предложат. Но думата ми беше за друго. Колкото и да съм изморена, следвам принципното си решение да не отказвам покани за каквото и да било, дори когато изглеждат необещаващи или пряко силите ми. Изключително полезно решение, което работи чудесно. През последната седмица се забавлявам невъзможно добре.
В петък студентите ме замъкнаха на караоке. Клуб “Ретро” срещу Политехническия университет. Каменни стени, яки дървени маси, амфитеатрално разположени свещи, интернационален репертоар. То беше реване и танци до зори. Кой как е пял, не съм сигурна дали някой е разбрал, защото целият пъб дружно крещеше. Разбиващи хитове. Също, абсолютно непознати ми полски и сръбски песни, които обаче сякаш цял живот съм знаела. В калабалъка пропяваш и проговаряш, а пък как се чувстваш е ясно. Масова психоза. Вервайте ми, така не съм се веселила от години. Щом получа снимки, ще ги сложа.
Единственият момент на съжаление беше породен от неприятният факт, че софтуерът на караокето не чете кирилица и нямахме възможността да покуфеем и на български хитове. Обидно! Бедната кирилица, пак беше дискриминарана и наритана в ъгъла. Сърбите се бяха спасили с латинската си версия с маймунски знаци за странните букви, но нова не пречеше ни най-малко никому. Хората или знаеха текста, или просто си измисляха, а винаги съществува и спасителният вариант с на-на-на и йе-йе.
За да поправя тази несправедливост в главата ми веднага се зародиха два проекта, които вече са задействани.
Проект 1: Зарибяване с БГ музика (достойна просветителска мисия)
Тъй като с прискърбие трябваше да приема факта, че точно преди да тръгна умря хардът на централния процесор вкъщи (със около 100 гига музика, филми и подобни съкровища, включително колекцията ми “БГ хитс”, с която се бях заредила), пристигнах в Полша бедна до окаяние по отношение на културните “пищови”. Назря моментът това да се промени.
В събота, след като възстанових сили, заседнах пред компютъра и не станах от него в продължение на 12 часа. Поради всеизвестната акция за борба с потребителите, задачата ми бе силно затруднена. Неработещи връзки, торенти, изискващи минимален upload, а какво, по дяволите, можех да им предложа...и т.н, и т.н... Спретнах скромна папчица, като по съвета на мъжа ми “през цялото време съзнавах как пиратсвото ограбва”. Основната ми рожба обаче е списък с линкове в интернет към клиповете на песните + текстовете на много от тях, упътване към съкровищници за съвременна музика, народна, църковни песнопения, хорà, изпълнения на традиционни български музикални инструменти, както и детски песни. Вече е изпратено на студентите.
Проект 2: Редовна употреба на дрогата – емоционално преживяване на основата на добитите познания (образователна мисия)
Този проект включва осигуряването на софтуер, способен да разчита кирилица. Тук помагат братята руси, щото се надявам да са се погрижили да филтрират конкуриращите се програми и да качат по сайтовете си тия, които вършат работа именно на нас, ползващите се от делото на светите братя. Все още нямам време да разуча това, което съм качила и не съм сигурна, че е най-доброто, така че приемам съвети, указания и ресурси в тази посока.
Във вторник бях на водни забавления в комплекса “Нова Гдиня”, разположен в покрайнините на Лодз. Басейн, джакузи, различни гъдели тип воден масаж, сауни – суха и парна, ролба. Има също фитнес, скуош и какво ли още не, но засега пробвахме само жабешките опции. Отново невероятно прекарване!
Хора, тук ми харесва все повече!
Току що се връщам от обяд, който се превърна в арменско гости – тръгнахме си по тъмно. Беше си купон отвсякъде в къщата на Люда. Мъжът й е бриджор и пътува по състезания. Обикновено тя ходи заедно с него и с другите съпруги се отдават на женски наслади като шопинг, спа процедури, козметични салони, посещения на забележителности и под., но този път беше организирала мероприятие на свой терен. Пан Ружковски е архитект по образование и бизнесмен, което означава, че къщата е луксозна и обзаведена с изключителен вкус. Имах чувството, че съм в мечтания дом на мъжа ми: по стените – карти, макет на кораб, моряшки възли в рамчици, над камината – лули... Човекът явно по същия начин не е осъществил детската си мечта да стане капитан, което не е съвсем вярно, защото е собственик на две яхти – морска и за езеро, т.е. макар не професионално, но Е капитан.
Та танци, та кючеци и отново песни на висок глас. Едва се въздържахме да не се напъхаме и в джакузито. Времето днес е отвратително, със студ и дъжд, та не можахме да вилнеем из градината на барбекю, както беше замислено, което ама изобщо не смъкна градуса на “избухването”. Разменихме приветствия и по няколко думи с “виртуално другарче” на домакинята – Ролан, поляк, който работи в Холандия. Тя си има такава Skype компания за вечерни шеги, закачки и езикова практика. Беше очарован от нашето настроение и после ни изпрати SMS с поздравления и признание, че завижда за супер духа на нашата интернационална компания.
Сега се опитвам да си държа очите отворени, понеже пак не съм си доспала. Но както се казва, от сънища спомени няма.
Забележка: Последното изказване не съдържа никакъв подтекст и не е отговор на въпрос, зададен ми в напоследък получено писмо. Просто такава е народната мъдрост. Не е задължително да е вярна винаги и за всекиго.
