събота, 12 април 2008 г.

Времето се сгъстява

Не може да не сте изпитвали това? Сякаш времето се ускорява и чувствате остро режещата сила на движението. Събитията следват толкова на гъсто едно след друго, както се компресира пейзажа, когато профучаваш край него. Но това е външният, дистанцираният поглед на наблюдателя, който те сполита post factum. Всъщност ти си потопен в преживяването на всяка отделна случка и я изпиваш докрай, наслаждавайки й се. Стига да си направил този избор.

Моят избор е и към по-нежеланите неща да подхождам като изследовател, за да ги приема и в крайна сметка да изстискам и от тях това удоволствие, което понякога не подозираме, че са в състояние да ни предложат. Но думата ми беше за друго. Колкото и да съм изморена, следвам принципното си решение да не отказвам покани за каквото и да било, дори когато изглеждат необещаващи или пряко силите ми. Изключително полезно решение, което работи чудесно. През последната седмица се забавлявам невъзможно добре.


В петък студентите ме замъкнаха на караоке. Клуб “Ретро” срещу Политехническия университет. Каменни стени, яки дървени маси, амфитеатрално разположени свещи, интернационален репертоар. То беше реване и танци до зори. Кой как е пял, не съм сигурна дали някой е разбрал, защото целият пъб дружно крещеше. Разбиващи хитове. Също, абсолютно непознати ми полски и сръбски песни, които обаче сякаш цял живот съм знаела. В калабалъка пропяваш и проговаряш, а пък как се чувстваш е ясно. Масова психоза. Вервайте ми, така не съм се веселила от години. Щом получа снимки, ще ги сложа.

Единственият момент на съжаление беше породен от неприятният факт, че софтуерът на караокето не чете кирилица и нямахме възможността да покуфеем и на български хитове. Обидно! Бедната кирилица, пак беше дискриминарана и наритана в ъгъла. Сърбите се бяха спасили с латинската си версия с маймунски знаци за странните букви, но нова не пречеше ни най-малко никому. Хората или знаеха текста, или просто си измисляха, а винаги съществува и спасителният вариант с на-на-на и йе-йе.

За да поправя тази несправедливост в главата ми веднага се зародиха два проекта, които вече са задействани.

Проект 1: Зарибяване с БГ музика (достойна просветителска мисия)

Тъй като с прискърбие трябваше да приема факта, че точно преди да тръгна умря хардът на централния процесор вкъщи (със около 100 гига музика, филми и подобни съкровища, включително колекцията ми “БГ хитс”, с която се бях заредила), пристигнах в Полша бедна до окаяние по отношение на културните “пищови”. Назря моментът това да се промени.

В събота, след като възстанових сили, заседнах пред компютъра и не станах от него в продължение на 12 часа. Поради всеизвестната акция за борба с потребителите, задачата ми бе силно затруднена. Неработещи връзки, торенти, изискващи минимален upload, а какво, по дяволите, можех да им предложа...и т.н, и т.н... Спретнах скромна папчица, като по съвета на мъжа ми “през цялото време съзнавах как пиратсвото ограбва”. Основната ми рожба обаче е списък с линкове в интернет към клиповете на песните + текстовете на много от тях, упътване към съкровищници за съвременна музика, народна, църковни песнопения, хорà, изпълнения на традиционни български музикални инструменти, както и детски песни. Вече е изпратено на студентите.

Проект 2: Редовна употреба на дрогата – емоционално преживяване на основата на добитите познания (образователна мисия)

Този проект включва осигуряването на софтуер, способен да разчита кирилица. Тук помагат братята руси, щото се надявам да са се погрижили да филтрират конкуриращите се програми и да качат по сайтовете си тия, които вършат работа именно на нас, ползващите се от делото на светите братя. Все още нямам време да разуча това, което съм качила и не съм сигурна, че е най-доброто, така че приемам съвети, указания и ресурси в тази посока.

Във вторник бях на водни забавления в комплекса “Нова Гдиня”, разположен в покрайнините на Лодз. Басейн, джакузи, различни гъдели тип воден масаж, сауни – суха и парна, ролба. Има също фитнес, скуош и какво ли още не, но засега пробвахме само жабешките опции. Отново невероятно прекарване!

Хора, тук ми харесва все повече!


Току що се връщам от обяд, който се превърна в арменско гости – тръгнахме си по тъмно. Беше си купон отвсякъде в къщата на Люда. Мъжът й е бриджор и пътува по състезания. Обикновено тя ходи заедно с него и с другите съпруги се отдават на женски наслади като шопинг, спа процедури, козметични салони, посещения на забележителности и под., но този път беше организирала мероприятие на свой терен. Пан Ружковски е архитект по образование и бизнесмен, което означава, че къщата е луксозна и обзаведена с изключителен вкус. Имах чувството, че съм в мечтания дом на мъжа ми: по стените карти, макет на кораб, моряшки възли в рамчици, над камината – лули... Човекът явно по същия начин не е осъществил детската си мечта да стане капитан, което не е съвсем вярно, защото е собственик на две яхти – морска и за езеро, т.е. макар не професионално, но Е капитан.

Та танци, та кючеци и отново песни на висок глас. Едва се въздържахме да не се напъхаме и в джакузито. Времето днес е отвратително, със студ и дъжд, та не можахме да вилнеем из градината на барбекю, както беше замислено, което ама изобщо не смъкна градуса на “избухването”. Разменихме приветствия и по няколко думи с “виртуално другарче” на домакинята – Ролан, поляк, който работи в Холандия. Тя си има такава Skype компания за вечерни шеги, закачки и езикова практика. Беше очарован от нашето настроение и после ни изпрати SMS с поздравления и признание, че завижда за супер духа на нашата интернационална компания.


Сега се опитвам да си държа очите отворени, понеже пак не съм си доспала. Но както се казва, от сънища спомени няма.


Забележка: Последното изказване не съдържа никакъв подтекст и не е отговор на въпрос, зададен ми в напоследък получено писмо. Просто такава е народната мъдрост. Не е задължително да е вярна винаги и за всекиго.

вторник, 1 април 2008 г.

Огледалото

Винаги съм обичала да ходя на курсове. Навлизаш в нещо ново, интересно, често дори завладяващо. Запознаваш се с нови хора, някои от които остават в живота ти. Но курсовете по езици притежават и тази допълнителна ценност, че те учат как трябва/не трябва да практикуваш собствената си професия. Заставайки от другата страна на "барикадата", се оглеждаш като в огледало. Уверяваш се кои са наистина добрите стратегии и кое не работи. Лъсват и собствените ти грешки, които не осъзнаваш или подценяваш. Получаваш нов прилив на вдъхновение, спохождат те идеи, въобще черпиш с пълни шепи от предимствата, които ти дава другата гледна точка.

От два дена имаме още една преподавателка. За жалост научавам много в посока
"Какво не трябва да се прави, когато обучаваш някого":

1. Да се разчита само на разбирането на общия смисъл.

Учещите се стараят да си обяснят защо нещо е така, за да могат да го разберат и усвоят. Само в този случай то може (евентуално) да бъде запомнено и използвано. Групата ни е силна, а и една трета от нея сме славяни. Винаги разбираме съдържанието на новия урок и това е достатъчно за преподавателката. Доколкото изобщо обяснява нови думи (чийто смисъл обикновено долавяме от контекста), това не става чрез даване на примери в ситуации, от които да проличат възможностите за употреба на думата и да се разграничи тя от синонимите си. За какво ми е да знам 3 думи за нещо, ако не правя разлика между тях?

2. Не бързай! Когато даваш езикови задачи, оставяй време на хората да помислят!

Ти не си там, за да поднасяш правилните отговори наготово, а да дадеш възможност всеки да се опитва да говори и да се учи от собствените си грешки.

Пример: Госпожата ни дава свързан текст с празни места, на които трябва да поставим подходящия глагол в необходимата форма. Глаголите са предложени в условието, естествено, разбъркани. От нас се изисква да направим упражнението на прима виста, четейки (всеки от нас) отделно изречение! Без изобщо да сме се запознали с целия текст, за да сме се ориентирали в съдържанието. При това, задачата е не да използваш думи от собствения си словник, пасващи на контекста, а да разпределиш членовете на точно определено множество на съответните места.

Тука не издържах. След като за два дена два пъти я бях помолила да изчаква, щото ние още пишем и осмисляме едно, а тя вече ни е задала нов въпрос, това беше върхът! Пролича й, че се обиди. Нищо лично. И на мене ми се е случвало да юркам, но си взех бележка. Но след тоя случай още ще поработя в тази посока.

3. Не се води от най-добрите!

Като ни пита дали разбираме нещо, славянската група реагираме с "да" и тя остава глуха за мълчанието на другите. Вече спрях да се обаждам в подобни ситуации, за да увелича шанса нещо да бъде обяснено, както трябва.

Майкъл и аз често задаваме въпроси, защото правим връзки с други езици и анализ на граматичната логика на този език. Сега тази възможност намаля, защото нямаме време да осмислим подаваното. Така то само минава и заминава и не остава в главите ни. А останалите, някои от които се справят по-бавно и които не се осмеляват да задават въпроси, как ли се чувстват?

Посоченият подход има много негативен психологически ефект върху групата. Защо ли? Ами това е екип (наистина се разбираме и сме задружни) от мотивирани хора, с опит, които работят и напредват много добре, а някои от нас говорят по няколко езика. До преди два дни имахме самочувствието, че се справяме. Сега, когато не ни изчакват да помислим и сами да отговорим на зададения въпрос/задача, а ни подсказват необходимото, се чувстваме разочаровани от себе си и увереността ни се топи.

Всяка сряда, четвъртък и петък, слава Богу, ще сме с пани Халина.


Малко снимки за разведряване на настроението.
1. Аня (Белорусия), моя милост, Майкъл (Малайзия), Габриела (ЮАР), Иван (Испания),
долу- Люда (Украйна), Дариуш (поляк от Германия).





















1. Аня (Белорусия), моя милост, Люда (Украйна), Габи (ЮАР), пани Халина, Дариуш (поляк от Германия), Бин (Виетнам), долу- Иван (Испания). Липсват Сесилия от Тайван и Майкъл, който снима.

А, забравих да се изфукам. На контролното, което правихме още преди Великден имам 87%, т. е. 4+, максималното е 5. Повечето ми грешки, за щастие, са правописни и изключения от правилата. Мразя изключенията! А в полския е пълно с тях.