събота, 21 юни 2008 г.

Етнографски парк "Ледногура"

По пътя. Явно наближаваме.
Тук сме.

Голямата поляна с църквата
Дворче
Параклисче
На пейката
До кладенеца
Пред сламения покрив
Дървените фигурки в музея
Господарският дом


Къщи на заможни хора

Огнище
Къде живеят бедните


Това, което си спомням, че баба наричаше куцков (местенце на печката, където можеш да си легнеш).











Тук беше чудесно.
А на връщане даже пътувахме на автостоп.

Познан

Преди да поема към Познан, се разтърсих из Интернет, за да видя къде отивам и какво трябва да видя. В резултат от ровенето имах 6 страници ресурси: кратко описание на забележителностите, форуми с впечатления, някои данни за града, плюс две разпечатани карти: на стария град и на интересните места в околностите. Основен източник: http://www.cs.put.poznan.pl/poznan/gall2.html


Най-важно инфо: Познан е с голямо историческо значение – столица е на Полша в средата на Х век по време на управлението на първите владетели от династията на Пястите. Днес е столица на областта Виелкополска (Голяма Полша), люлката на полската държава.

Какво зърнах от това, което най-вече представлява интерес:

  1. Стария пазар

2. На него се намира т.нар Ратуш, да речем сградата на бившата община, която е от 16 век. На друго място пък пишеше, че е от 13 век (?!). Естествено налице е популярната атракция на централноевропейските ренесансови градове – часовник, от който на всеки час изскача нещо – в случая това са две козлета, които се блъскат с рогца. Туй е и основният символна града.

Има и допълнителен символ фигурата на Бамберка (девойка, която носи вода ), разположена върху чешмата в късо отклонение на площада.

Помотайте се из уличките наоколо, атмосферата е приятна.

3. Катедралата "Св. Станислав"
, която се намира наблизо – образец на бароковата архитектура.

4. Катедралата "Св. Петър и св. Павел", най-старата в страната. В нея са погребани първите полски владетели: княз Болеслав Храбри и неговият баща, Мешко І.

5.
Двете катедрали на хълма: "Св. Войтех" (готическа) и "Св. Йозеф". Там има още гробище и военен паметник.






































6. Пруския
т неоромантичен замък. Ако не се лъжа от неговия точно балкон се е предвиждало Хитлер да произнесе реч след войната, затова той е имал (има?) вградено подово отопление.

7.
Старата пивоварна – в момента супермодерен mall Stary Browar, носител на наградата за "Най-добър европейски търговски център", 2006. Както при Manufactura и Galeria в Лодз отвън са запазени старите червени тухли на сградата.

Финансовия център „Андерсия тауър” – най-високата сграда в Познан го мернах от далече. Това е сграда от клас А, вместилище на клоновете на известни международни компании.

Тука слагам и цитат от споделения опит на друг посетител на Познан, който твърде забавно описва преживяванията си. Да ме прощава, че не споменавам името му, ама то и без туй си беше някакъв ник, който не помня.

«Като всеки горд гражданин на града си, един познански колега успя да болдне следния лист:

1. Най-голямото кино в Европа е Познанското.

2. Фабриката за бира, над чието модернистично прекоряване са се потили кви ли не дизайнери в момента е един от най-големите шопинг центрове. Мамка му направо си е за вярване – последният, 4-ти етаж от старата й част, след невроятни удължения от старо-европейски тераски и пейзажи се превръща в най-ниския етаж от новата част.

3. Познан е най-големият център за спортове, случващи се по канали и други водни източници.

4. 3 по ред сред най-привлекателни места за инвестиции в имоти според ирландския седмичник "Съндей трибюн" (Sunday Trubune).»


Плюс това: в Познан се провежда най-големият търговски панаир в Полша.



Заслужава си да се поразходите из околностите

От тях се запознах с Етнографския парк в Lednogóra и двореца в Kurnik (в отделни постове).


Някои неща, които исках, но не успях да разгледам:

Природонаучния музей и частния музей на Аркадий Фидлер в Пушчиково, в който излага трофеите от своите пътешествия.


Аркадий Фидлер (1894-1984) през 90-годишния си живот предприема 30 пътешествия. За всяко от тях се подготвя изключително старателно, като проучва карти и атласи, чете книги за страните, за които заминава, кореспондира си с тамошните полски емигранти. Неговите пътешествия винаги имат ясно определена цел: отначало събира екземпляри от флората и фауната, а по-късно изучава живота на индианците и други народи, събирайки материал за произведенията си. Книгите му (32, издадени на 23 езика в над 10-милионен тираж) очароват с живописните си описания, в тях увлекателно, колоритно възпява красотата на природата и доближава до читателя хора от различни раси, като го учи на уважение към другите култури и обичаи. Аркадий Фидлер с пълно основание говори, че се старае да бъде верен в своето творчество на традициите на Хенрик Сенкевич и Стефан Жеромски. Почти всички произведения на Аркадий Фидлер са под формата на пътепис, но като разказва за видяното и преживяното, благодарение на своето литературно майсторство, авторът създава не просто научнопопулярни, а художествени произведения с изключителен усет към език, тънко чувство за хумор, умело изграждане на фабулата. На Аркадий Фидлер е присъщ свой особен стил, който значително го отличава, като прави неговите произведения лесно познаваеми сред литературата от този жанр.

Неща, които исках, но не успях да опитам:

"Rogal świętomarciński" – кроасан, произведен в Познан с характерния, създаден във въпросната област, пълнеж от бяло маково семе, към който се добавя бадемова есенция, захар, бисквитени трохи, яйчена маса, маргарин, стафиди, орехи, сиропирани или захаросани плодове (сладки череши, круши, портокалови кори). Днес "rogal świętomarciński" се е превърнал в символ на Познан, който се предлага на официални гости. През 2004 г. продуктът е отличен с награда на Полския туристически съюз, като е описан в грамота. Той е типичен за деня на Свети Мартин (11 ноември). Честването на деня на Свети Мартин датира от 16-ти век и се свързва с края на земеделския сезон на годината. Главната улица на Познан носи името на Свети Мартин, а празненствата в негова чест се провеждат всяка година и са част от културното наследство на цялата общност на града.

Дворецът в Курник

Курник е селище на около 30-40 минути път от Познан с автобус.

Това, което носи гръмкото название дворец е силно казано такъв. Просто доста голяма къща на богати хора.
Но паркът е много приятен.






















































Някъде тук за последен път бях с шапка. Поредната шапка.
Това, че ги ръся така из Европа, вероятно е знак, че оставяйки нещо, пак ще се върна.
Ха да видим.

















А тази снимка се нарича "Какво си купих":)

Планетата Земя

Един разговор ме вдъхнови да попълня малко секцията за цветовете.

Започвам с най-любимия - този, който може би най-добре ме изразява.

Аой

Японците имат общ диапазон за възприемане на синьото и зеленото, който се нарича аой.
В нашите, западните представи, това е синьо-зелено.









































































Планетата Земя

Много по-често усещането аой откриваме като комбинация между зелено и синьо.
Невероятна е, особено във варианта парижко синьо и изумрудено зелено.
Някои хора не приемат комбинирането на синьо със зелено.Свързването на определени техни нюанси обаче е най-хармоничното и естествено цветосъчетание, което съществува на земята.
























































































И в изключителните платна на Ван Гог и Моне:


Vincent van Gogh, Wheatfield under thunder clouds


Vincent van Gogh,Wheatfield with cypresses /1


Vincent van Gogh,Wheatfield with cypresses/2


Vincent van Gogh, Irises


Claude Monet, Waterlilies