Нашите мисли създават собствената ни реалност.
Защо е необходимо да се измъчваме от миналото или да се тревожим за бъдещето, щом и двете съществуват само в ума ни?
Това, което в действителност съществува, е настоящето. Но дори случващото се в течащия момент може да изглежда твърде различно в зависимост от начина, по който гледаме на него.
Светът, в който живеем, е продиктуван от личните ни решения как да го възприемаме. Не е ли прекрасно?