сряда, 14 октомври 2009 г.

Web 2.0

Току-що приключих с четенето на една статия http://media-journal.info/?p=item&aid=35, която формулира това, което усещам от около година.

Откровението изплува и ме изпълни с удоволствие.

Става дума за това, в което се е превърнала Мрежата днес. За това как я промениха блогосферата, Youtube, Wikipedia и куп други благини. Мога да продължа: Google с всичките му нововъведения, като за мен най-ценни са Google Translator и Google Chrome (вече твърдо минах на него, че Лиско, демек Fire Fox, стана прекалено тежичък от непрекъснатия ъпгред с приложения. Не че не си го държа и него, че дори и Explorer-a). В статията не се коментират още социалните мрежи като Facebook, Twitter, MySpace, не се споменава Skype...

Така или иначе, авторът вижда Web 2.0 като нова форма на демокрация и свобода.
И аз така я виждам!

Днес интернет компаниите получават парите си не от инвеститори, а от рекламодатели.
А единствената мерна единица за рекламния рейтинг е броят на потребителите.
И как да не ни угаждат и да ни глезят при това положение?

Ние, Наше Величество юзърите, накарахме компаниите да ни правят инструменти за custumized продукти. Сега, въоръжени, сами определяме какво и как да вършим с тях. Наритахме посредниците в общуването, направо им взехме думата.

Аз вестници не чета. Научавам новините от социалните мрежи и блоговете. По дяволите неграмотните журналисти и дълбокомъдрите политолози! (Да, и в Интернет се шири неграмотност и мания за величие, но аз си избирам кого да чета, с кого, къде и за какво да разсъждавам).

Имам здравен проблем? Влизам в подходящия форум: чета, задавам въпроси, обобщавам, вземам решение... По-дяволите лекарите и аптекарите - нищо не обясняват, а само те тъпчат с поредното лекарство, препоръчано от медицинския рекламен агент, който последен му е дал процент или даже само му е подхвърлил рекламно подаръче.

Вече не свалям музика на компютъра си. Имам си плейлисти в Youtube.

... фото албуми във Facebook, Picasa, виртулен архив на документи...

Вече почти не ползвам стационарен телефон и спестявам от мобилния - със Skype, Google talk, чата на FB непрестанно съм достъпна и имам достъп...

С Google Maps се подковавам като тръгна за някъде, а не съм наясно с пътя.

Имам проблеми с материал на непознат език или ме мързи да въвеждам текста, а предпочитам да направя превода на грубо преведен, но написан текст - преводачът на
Google влиза в действие...

За всичко първо питам Google-то и се консултирам с Wikipedia.
Когато се запозная с някого, незабавно го гугълвам.

Да, имам едно на ум, че в нета не всичко е читаво. Но имам свободата да избера кого да слушам.

Още през 1992г. Франсис Фукуяма в "Краят на историята и последният човек" беше прогнозирал, че либерализмът е идеалът, който в края на краищата ще направлява материалната действителност". Либералната демокрация като окончателна форма на човешкото поведение!

Така ми се иска да е прав.
Настъпва ли вече това време?
Поне в Интернет.

понеделник, 5 октомври 2009 г.

Perfect – Niepokonani



Gdy emocje już opadną

Jak po wielkiej bitwie kurz

Gdy nie można mocą żadną

Wykrzyczanych cofnąć słów

Czy w milczeniu białych haniebnych flag

Zejść z barykady

Czy podobnym być do skały

Posypując solą ból

Jak posag pychy samotnie stać


Gdy ktoś kto mi jest światełkiem

Gaśnie nagle w biały dzień

Gdy na drodze za zakrętem

Przeznaczenie spotka mnie

Czy w bezsilnej zŁości łykajac żal

Dać się powalić

Czy się każdą chwilą bawić

Aż do końca wierząc że

Los inny nam pisany jest


Płyniemy przez wielki Babilon

Dopoki miłość nie złowi nas

W korowodzie zmysłów możemy trwać

niepokonani

Nim się ogień w nas wypali

Nim ocean naszych snów

Łyżeczką się odmierzyć da



Trzaba wiedzieć kiedy ze sceny zejść

Niepokonanym

Wśród tandety lśniąc jak diament

Być zagadką, ktorej nikt

Nie zdąrzy zgadnąć nim minie czas

autor: Perfect


Непобедени


Когато емоциите улегнат

като прах след голяма битка

Когато никаква сила не може

да върне назад изкрещяните думи

Дали с мълчанието на позорното бяло знаме

да слезеш от барикадите

Или да бъдеш като скала,

посипвайки със сол болката

Като откуп за гордостта да стоиш в самота


Когато този, който е светлина за мен,

изведнъж угасва посред бял ден

Когато на пътя зад завоя

ме посреща съдбата

Дали в безсилна ярост преглъщащ мъката

да се оставя да ме повалят

Или да се наслаждавам на всеки миг

чак до края, вярвайки, че

друга орис ни е писана


Ние плаваме във великия Вавилон,

докато любовта не ни хване

В хоровода на сетивата може да издържим

Непобедени

Преди пожарът да ни изгори

Преди океанът на мечтите си

да сме отмерили с лъжичка


Трябва да знаеш кога да слезеш от сцената

Непобеден

Сред боклуците блестящ като диамант

Да бъдеш загадка, която никой

не ще успее да отгатне преди да мине време