Още ми държи впечатлението от вчерашния рок концерт. От тичането извън пътеките, в неутъпкания сняг...
В момента съм глуха и масажирана, обзалагам се, че дори имам и някои синини. Но това е цената да си пред самата сцена, сред подскачащата тълпа. Аз така обичам – на първия ред, буквално да дишам праха на сцената и да имам усещането, че участвам напълно. Но само когато нещата се случват в момента. Киното го предпочитам вкъщи /точно обратното/ – то изисква усамотение и вглъбяване.
Подобни преживявания са и единствения случай, в който понасям „психологията на тълпата” – именно заради тази заразителна атмосфера. Никой не се интересува какво точно правиш, можеш да пееш, независимо как, да крещиш и да изпадаш в транс колкото си искаш. Чудесен начин да загубиш контрол.
Чак на второто излизане за бис изведнъж почувствах, че сега съм истински заредена и мога да изкарам още толкова. А бях там вече повече от 3 часа. При това на входа ми конфискуваха енергийната напитка, която имах в раницата, но това е друга история*.
И изведнъж разбрах, че няма начин да следвам доброжелателните съвети да се съобразявам с възрастта си. Ще ходя по рок концерти, ще се сближавам със студентите, ще нося дрехи, „неподходящи за възрастта ми”, няма „да се храня редовно”, а когато съм гладна, ще се катеря по дърветата и няма да ползвам асансьор, ще си лягам в три и няма "да си осигурявам осем часа сън", просто защото ми е достатъчен много по-малко, ще стоя с часове на компютъра, защото той е моето продължение и без него не мога да творя, да се образовам и да комуникирам, ще нося тежка чанта, защото правя куп неща всеки ден и това ми е интересно и така искам...
Ако някой друг се чувства немощен или тежко авторитетен, трябва ли да се дразни от това, че друг не е и да се опитва да го направи като себе си?
Отказвам.
Няма да сменя моето лично усещане за себе си във времето.
Ще следвам вътрешното си време.
А то определя външното – как изглеждаш, как се чувстваш, как живееш.
*Напоследък в Полша непрестанно се явявам нарушител. Забраниха тотално пушенето на публични места и вече май само вкъщи можеш да си пушиш.
Конкретно за кена Burn – помислих, че ми го вземат от съображения за сигурност, но когато вътре видях бар и как народа масово се изнизва оттам с бири, ми стана ясно. Никога не съм предполагала, че на концерт, пък било то и рок, би била разрешена употребата на алкохол.
