СЕТИВА: 2011

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Жена

Толкова дълго близките ми ме гледат внимателно, говорят ми бавно и ходят на пръсти около мен.
Защото си позволих да съм чувствителна. С пълна сила. И да не го крия.

Разочаровах ги.

Защо всички очаквате да съм винаги силна?

Винаги да се справям. Да успявам. Да не се сривам.
Искате да можете да разчитате на мен, нали?

Да, наистина, обикновено съм точно такава.

Момичето, което съм, трябва да пораства. Не върви някак си в свят, който не прощава, когато отказваш да остаряваш. Твърде хвърчащо из облаците, оптимистично до наивност и вярващо в чудеса. Не от тоя свят.

Но не съм мъж!

Това, че приемам предизвикателства, значи само, че съм смела.

Това, че понасям изпитанията, значи, че съм издържлива.
Това, че мисля логично и уважавам действието, показва само, че използвам равноправно и двете половини на мозъка си.

Това, че обичам честно да мисля на глас и да вдъхновявам, не трябва автоматично да ме превръща в лидер. Това е огромна отговорност. И искам правото да решавам кога да бъда знаменосец и кога войвода.

Под кожата на силната жена, която също съм, бях затворила уязвимостта си.
Тя беше там, под ключ, заради посегателствата на света, който ограбва. Връхлита чрез множество груби думи и жестове, низости, лъжи, предателства. Чрез мъжки лапи, протегнати към женско тяло с ранима детска душа.

Е, добре, сега видяхте, че мога да бъда и слаба.
Защото разкъсах тази кожа. За да ви пусна съвсем близо. Защото искам да бъда и нежна, и мека, и беззащитна... Без задръжки да изразявам чувствата си. Да плача, когато ми се плаче и да крещя, когато ми се крещи. Да се облягам на нечие рамо, когато нямам вече сили. Да опозная всички страхове, които бях заключила, преди да ги пусна да си отидат, защото ще мога да разчитам на вас.

Позволете ми да съм ИСТИНСКА ЖЕНА!

неделя, 13 ноември 2011 г.

Вълшебната пръчица

Хей, имаш всичко, което ти е необходимо.

Мисълта - светлината, която извайва формите;

която преодолява пространството и времето;

която резонира с други съзнания и с всичко наоколо.

Нарисувай във въображението - и намерението придобива образ.

Роди го в сърцето - да запламти с огъня на емоцията.

Произнеси го - и изрази волята във вибрация.

И се постила пътят към действието...

Можем да разговаряме дори с тялото си.

"Този процес се записва върху клетъчната мембрана с помощта на електромагнитното поле на клетката. Той отразява еволюцията на съзнанието, иницирана от самото него. Това е следствие от единението между духа, душата и ДНК - новата троица на живота. Когато божественият разум и активираният разум на ДНК разговарят помежду си, се поражда могъща сила, която възражда тялото, променя съзнанието и ставаме едно с бога."

Активирай своята ДНК и промени живота си - Саша Тодорова

Всесилни сме.

Стига да го повярваме.

вторник, 9 август 2011 г.

...

Кой решава кога животът е необходимо да угасне?
Защо този точно миг е съдбовният, в който нишката му трябва да бъде прекъсната?
Кое се предава първо - духът или тялото?

Сбогом, Маргарита.

неделя, 7 август 2011 г.

Пътешествия из Полша

Пет града, много влак (два от които се счупиха :D, изтървана връзка и чакане посред нощ - все нещо ми се случва!), всички гари - в строеж, много точни хостели - винаги на пъпа на центъра, страхотна патардия в Краков: фестивал, състезания по колоездене, парад на пилигримстващи (дружества към църквите, предимно младежки, обикалящи по свети места), рекламни хепънинги и средновековни инсценировки, много ходене, разбира се, умора и съжаление, че няма повече време...
Нито мога да разказвам за всички места, където бяхме, нито съм правила достатъчно снимки, но ето някои от любимите ми места:

Вроцлав: Японската градина

Вроцлав: Hala Stulecia (нещо като нашето НДК, с тази разлика, че е построено в 1911 -1913 г., реновирана през 2009 - от 2006г. е обект на ЮНЕСКО)

Вроцлав: Jana Chrzciciela (непроизносимо звукосъчетание [хшчьичьиел], което значи Кръстител, става дума за Йоан Кръстител, каквото е названието на въпросната катедрала)

Вроцлав: Джуденцата (предпочитам това название пред гноми)
Общо взето тръпката е да се натъкваме на тях из града. Превръща се в лов на джудженца. Те имат прозвища в зависимост от професията си или състоянието, в което са изобразени.

Вроцлав: Ботаническата градина

Вроцлав: Мостът "Тумски" (където хиляди влюбени двойки закачат катинари с имената си)

Вроцлав: детайли

Замъкът Książ
Третият по големина замък в Полша след Малборк и Вавел. Построен в 13 век, като през 18 и кр. на 19 - нач. на 20 е разширяван и преустройван. Династията Хоxберг, чиято собственост е замъкът през 19 и 20 в., достига статут на една от най-богатите в Европа. Доминираща фигура в историята на замъка е "полската Лейди Ди" - наричана принцеса Дейзи, красива уелска аристократка, която се омъжва за Henrich XV Hochberg von Pless, който по това време е посланик в Англия. Присъствието на Дейзи придава съвсем друг характер на замъка - финесът на баловете, интериорите, тоалетите, заниманията й са обект на внимание в европейската преса. В допълнение скандалните истории - третият син на семейството се залюбва с любовницата на баща си и впоследствие се жени за нея - държат фамилията във фокуса на вниманието.
От 1941 замъкът е конфискуван от хитлеристите, част от стаите са унищожени, а под него са построени тунели.

неделя, 10 юли 2011 г.

Бъди

Болница. Светла и приветлива.

И колко странно за онкологично отделение - хората не са тъжни.

Приличат си по кърпите на главите и по удивителното усещане за радост, че още са тук, че още са живи. Правят това, което смятат, че е редно, и просто живеят. Не се дразнят от най-малкото нещо, не обвиняват, не са гневни.

За разлика от моята приятелка. Но тя е в началото - това е първата й химиотерапия. Може би когато мине през страданието, и тя ще разбере...

На ръба на бездна разбираш

за какво си струва да живееш

Когато на 23 юни във виртуалния свят "настъпих няколко мини" и angry birds започнаха да се събират в очакване на плячката, просто затворих компютъра - кутията на Пандора.

Обадих се на децата си и им разказах. И те поискаха да ме защитят. Дадох им паролите си и заминах за Познан. Отидох там, където някой имаше нужда от помощ. Исках да живея истинския живот.

Съществува само течащият миг. И няма по-удовлетворяващо нещо от това да си напълно тук и сега. Миналото е спомен от такъв миг, а бъдещето - мечта за него. Въпреки плановете, които така или иначе всички правим, в мен непрестанно е будно усещането, че това е най-важното - точно това, което става сега. Сякаш във всеки един момент ме очаква малко чудо, което не трябва да пропусна. Никога не подхождам с готов отговор и това е най-голямото приключение.

Важно е какво, кой влиза в картината и танцът на взаимодействието.

Да усетиш топлата скала под стъпалата си, когато бягаш по камъните, съпротивата или опората на клона, който хващаш, докато се катериш, полъха на вятъра, чрез който осъзнаваш косите, кожата си...

Когато се появи някой, будността пита "Кой е той?" и "Защо е тук?". И ако внимателно се вглеждаш в него, научаваш как работи това цяло - светът. Да оставиш едно благодатно пространство, в което може да съществува разбирането, да вървиш по течението на общуването и да оставиш нещата да се случват. Без изисквания, без очаквания - просто отворена чувствителност за другия и за това, което събужда у теб. Координация на движенията. Танц.

Имаш ли усещането, че ти е хубаво с него? Той така ли се чувства? И ако във всеки следващ настоящ миг отговорът е "Да", какво друго бъдеще ти е нужно.

Тези седмици са силни. Подавам чаша вода. Ръката й трепери. Не се страхувай за бъдещето! Бъди.

събота, 21 май 2011 г.

Noc Muzeów (Нощ на музеите)

Трета поредна година се включвам в интересното пътешествие из музеите на Лодз и бих могла да кажа, че вече съм видяла почти всичко, което ме интересува. С малко изключение - за подземния канал под площад "Wolności", т.нар. "Dętka" не сколасах, но и това, което посетих е предостатъчно. Естествено, за да успея, трябваше предварително да поработя здраво по логистиката, но това както винаги си е задължително домашно при мене и част от предвкусване на удоволствието. Снабдена с план, изготвен по три критерия - ранжиране според интересите ми, фиксираните часове на някои от изявите в програмата и близостта на обектите, успях дори да надхвърля плана минимум. Тъй като имаше непредвидени обстоятелства, се наложиха и импровизации, но когато разполагаш с цялата необходима информация, това става лесно и както често се оказва дори се получава по-добре. Единственият гаф бе, че не си проверих телефона и бях принудена да се скъпя на снимки, тъй като батерията беше към края си. Трябваше да ходя с други хора, но музеите, които те искаха да посетим, съм ги гледала по 4-5 пъти, та затова изоставих компанията. И така:

Започнах от един от обектите към Музея на изкуствата - този, в който все още не бях ходила - Galeria Chimera i Willa, на улица Wólczańska 31/33. Прекрасна къща, както можете да се убедите от витража, който е по-долу.

За съжаление съвсем забравих да снимам таваните, които са невероятни - сецесион, стил, който много обичам - защото точно тогава открих, че нямам възможност да фотографирам много и явно в уплахата си направо съм си казала "Айде стига толкова снимки тука, че да има за после." А там нащраках фотографии, които ми харесаха.

Тука вече съм се усетила да анулирам светкавицата, за да не прави отблясък.

В Centrum Ryba, където трябваше да гледам демонстрации на кендо, да сгъвам оригами и да дегустирам суши, имаше такова меле, че посъкратих престоя си и се задоволих с изложбата на кимона и картини от хартия. Извънредното време ми позволи да отскоча до Кукления театър, където управлявах марионетки (по точно се опитвах да го правя, защото се оказа ужасно трудно... :) Имам опит само с петрушките - от детските години и от забавленията с Мая и Бояна.

След това отново импровизация - влязох в музейния отсек на Манифактура, макар да съм била там неведнъж. Не се бавих много, защото предпочетох да отида сред народа. Попаднах в море от хора, които се бяха струпали на концерт на Кашя Ковалска, защото освен всичко друго бяха и дни на Лодз във връзка с празника на града. Хареса ми.

После се оказах пред велосипедно шествие, което пропагандираше вело придвижването. С тях освен полицейски коли отпред и отзад имаше и полицаи с колелета :)

Оттук се отправих към Музея на тъкачеството, който се намира в т. нар. Biała Fabryka на Geyer, който отдавна ми е мерак, но все не можех да се наканя. Да отидеш в Лодз, града на тъкачите, и да не видиш този музей е все едно да посетиш Рим и да не отидеш да видиш Ватикана и папата. Тук изживяването е внушително - от шума само на един стан за толкова кратко щях да оглушея, а не зная тези хора, които са работили там, как са издържали по цял ден години наред - същия въпрос, който ме измъчваше и в тъмницата на замъка затвор в Бърно. Тук интересна е колекцията от облекла от 20 век. Припомних си роклите на майка ми от 60-те с острите бюстове, тънка талия и бухнали поли, шарените хипарски 70 с високите подметки, размъкнатия, напластен силует и фолк мотиви, 80-те с безумния реглан ръкав, който и аз толкова носех... Тъканите също просто описват същата история. Помните ли сатена от 60-те под формата на костюмче или рокля с право жакетче? А гордостта на химическата индустрия - найлона и дрехите от този неприятен материал? А ламето? Жакардовата текстура? А тревирата - хахаха...

В залата за облекла от предишни епохи имаше манекени с дрехи от 19 век. Там малко си пофантазирах и потанцувах с един от господата - този, който не беше толкова наконтен и самоуверено нахален като останалите :)

Това тук е част от интериора на една от страничните постройки и явно представлява кухня на работническо жилище.

И за десерт - Музея на приказката "Se-Ma-For", който на практика е музей на анимационното студио "Se-Ma-For", където можеше да се види как се правят анимационни филми, както и множество от декорите, куклите и апаратурата. Запознах се лично с

Мечо Клепоушко,

както и гледах няколко интересни анимационни филма, от които особено си харесах Miasto Płynie, посветен на Лодз и всичките му проблеми: безработицата, безизходицата, особено за младите, занемареността, простотията на запалянковската война Widzew - LKS (все едно Левски - ЦСКА). Филмът завършва с кучета и котки, които летят в небето, завързани за балони с надписи на съответните любими отбори...

Ето ви трейлър, че няма възможност за enbed:
http://www.youtube.com/watch?v=DVBOlBggIQM

А тука още малко музика, използвана във филма:
http://www.youtube.com/watch?v=7agMS1uTsV0