Току-що приключих с четенето на една статия http://media-journal.info/?p=item&aid=35, която формулира това, което усещам от около година.
Откровението изплува и ме изпълни с удоволствие.
Става дума за това, в което се е превърнала Мрежата днес. За това как я промениха блогосферата, Youtube, Wikipedia и куп други благини. Мога да продължа: Google с всичките му нововъведения, като за мен най-ценни са Google Translator и Google Chrome (вече твърдо минах на него, че Лиско, демек Fire Fox, стана прекалено тежичък от непрекъснатия ъпгред с приложения. Не че не си го държа и него, че дори и Explorer-a). В статията не се коментират още социалните мрежи като Facebook, Twitter, MySpace, не се споменава Skype...
Така или иначе, авторът вижда Web 2.0 като нова форма на демокрация и свобода.
И аз така я виждам!
Днес интернет компаниите получават парите си не от инвеститори, а от рекламодатели.
А единствената мерна единица за рекламния рейтинг е броят на потребителите.
И как да не ни угаждат и да ни глезят при това положение?
Ние, Наше Величество юзърите, накарахме компаниите да ни правят инструменти за custumized продукти. Сега, въоръжени, сами определяме какво и как да вършим с тях. Наритахме посредниците в общуването, направо им взехме думата.
Аз вестници не чета. Научавам новините от социалните мрежи и блоговете. По дяволите неграмотните журналисти и дълбокомъдрите политолози! (Да, и в Интернет се шири неграмотност и мания за величие, но аз си избирам кого да чета, с кого, къде и за какво да разсъждавам).
Имам здравен проблем? Влизам в подходящия форум: чета, задавам въпроси, обобщавам, вземам решение... По-дяволите лекарите и аптекарите - нищо не обясняват, а само те тъпчат с поредното лекарство, препоръчано от медицинския рекламен агент, който последен му е дал процент или даже само му е подхвърлил рекламно подаръче.
Вече не свалям музика на компютъра си. Имам си плейлисти в Youtube.
... фото албуми във Facebook, Picasa, виртулен архив на документи...
Вече почти не ползвам стационарен телефон и спестявам от мобилния - със Skype, Google talk, чата на FB непрестанно съм достъпна и имам достъп...
С Google Maps се подковавам като тръгна за някъде, а не съм наясно с пътя.
Имам проблеми с материал на непознат език или ме мързи да въвеждам текста, а предпочитам да направя превода на грубо преведен, но написан текст - преводачът на
Google влиза в действие...
За всичко първо питам Google-то и се консултирам с Wikipedia.
Когато се запозная с някого, незабавно го гугълвам.
Да, имам едно на ум, че в нета не всичко е читаво. Но имам свободата да избера кого да слушам.
Още през 1992г. Франсис Фукуяма в "Краят на историята и последният човек" беше прогнозирал, че либерализмът е идеалът, който в края на краищата ще направлява материалната действителност". Либералната демокрация като окончателна форма на човешкото поведение!
Така ми се иска да е прав.
Настъпва ли вече това време?
Поне в Интернет.
