СЕТИВА: Места и хора

Показват се публикациите с етикет Места и хора. Показване на всички публикации

вторник, 13 юни 2017 г.

Конференция в Сегед

Българистичните четения в Сегед се провеждат за пети път, а аз ги посещавам за трети. Градът е красив, а хората, които ни посрещат тук, организират всичко много добре. Заслужават похвала усилията да се развива българистиката.
Участниците повечето се познаваме добре - редовно идваме на този форум, а и от други конференции. Много е приятно да се видиш с колеги, с които по-рядко имаш възможност да го сториш, и да разговаряте по време на дискусиите и неформално. Когато няколко доклада наклонят в една посока, се вижда как напипваме нещо актуално, идеите витаят във въздуха.
Откриването започва с речи от декана на факултета, нашата посланичка и директорката на културния институт в Будапеща. Следва доклад, посветен на дейността на известния унгарски българист проф. Имре Тот. След това започва работата по секции.
За жалост не можеш да чуеш всичко, което искаш, защото работата в секциите тече паралелно и някои от нещата, които те интересуват, се засичат.
Има време и за разходка из града, а вечерта преди коктейла попадаме на концерт на градския площад. Самият коктейл е с толкова много ястия и всичките вкусни. До късно разговаряме.
Последният ден всичко е по-лежерно. Някои се готвят за спа мероприятие, други за още разхождане из града. След вкусен обяд с приятели аз поемам към гарата и към Будапаща, и после към Братислава.
Довиждане, Сегед, и до нови срещи!

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

В царството на шопинга

Виждали ли сте селище само от молове? Е, на мене не ми се беше случвало, но тази събота прекарах в такова.

Между Братислава и Виена, на австрийска територия, но малко по близо до Братислава се намира Парндорф Аутлет Център (Parndorf Outlet Center). До там се добрахме с влак от Братислава за Виена, като на 26-тата минута слязохме. Слиза се на Парндорф Орт и след това се върви петнайсетина минути или можеш да си повикаш такси. Естествено, най-удобно е с кола.

Попадаш сред сгради, построени в старинен стил, боядисани в свежи цветове, с разни кулички и пр., но има и постройки в по-съвременен стил. Друга част от магазините са изградени плътно един до друг покрай алеи. Представени са множество известни марки - Армани, Кевин Клайн, Карл Лагерфелд, Бос, Найк и пр., както и по-малко популярни. Пълно е с хора, говорещи на какви ли не езици и всеки е помъкнал големи или по-малки фирмени книжни, понякога и найлонови пликове с новозакупени съкровища.

Очевидно цените са по-изгодни, защото стоките са изключително от неактуални колекции. Има и допълнителни намаления в някои от магазините, напр. в Манго и Еспирит.

Бях дошла главно да видя мястото и да позяпам, но няма отърване. Колкото повече обикаляш, толкова повече се повишава консуматорския интерес. Така или иначе оръшках към 300 евро. Най съм доволна от блендъра и ножа с керамично покритие, които си взех много изгодно. Имам, разбира се, и нови обувки, дрехи и козметика.

После прочетох, че от Виена, пред Операта, може да се вземе шатъл автобус. Пишеше, че имат също и добър сайт, където уведомяват за различни промоции.

Мисля, че идеята за подобно място е хрумнала на някой местен кмет и са дали земя за строежа, а с реализирането на центъра са осигурили препитание на множество хора от околността, които го обслужват.

сряда, 8 февруари 2017 г.

Спа комплекс в Дунайска стреда

Първо, Честита нова година! Да си пожелаем крепко здраве, добро настроение и вдъхновение за добри дела!
Годината започва добре. В духа на хубавите неща за тялото и душата, тази събота се отправяме към град Дунайска стреда, само на един час път от Братислава. Там има чудесен спа комплекс, в който искаме да покиснем, да се напарим и изобщо да си прекараме добре. Словакия е богата на минерални извори и тук термалните води са използвани за построяването на голям комплекс от четири басейна - открит, полуоткрит и два открити. Има много хора. Ползваме различните басейни защото са с различна температура и всеки има своите предимства.
Взели сме си и сауна, като сауните също са с различен размер и възможности. Добре се напарваме, внимаваме да не се пренатоварваме, разхлаждаме се и после пак влизаме. Завършваме с парна баня.
Имаме удоволствието да хапнем в малко заведение, което предлага добра кухня, включваща и някакви унгарски специалитети.
После разглеждаме града. Вече е късно за музея - той е затворен, но виждаме сградата, която е красива. Обикаляме и трите църкви и ги разглеждаме отвън. След това се добираме до гарата и чакаме влака. Този път всичко е както трябва. На идване имахме премеждие. Бяхме се качили в друг влак. Пораднахме обаче на много любезен кондуктор, който съвсем точно ни обясни къде да слезем и кой влак да хванем за връзка. Така се озовахме в Бернолаково, където имахме един час престой докато дойде влака, който трябваше да вземем.
Използвахме времето, за да се разходим край реката. Тя беше полузамръзнала и пълна с патици. Видяхме и къде са гризали бобри. На големи информационни табла имаше данни за флората и фауната на мястото. Така разбрах, че там живеят ондатри, бобри и нутрии, както и други по-малки видове животни. Движехме се по велосипедната алея покрай реката и край множество доста големи къщи, хубаво направени, с дворове. Хората изглежда си живеят там, а работят повечето в Братислава. Близко е. Тук имат спокойствие и красива природа.

Така завърши нашата разходка и се прибрахме в Братислава, доволни от преживяванията.
Нещо не мога да си сваля снимките от телефона. Но разказът ми дано да дава представа.

понеделник, 25 април 2016 г.

Музика, музика

Премиера на операта „Фиделио” от Бетовен. С моята приятелка, румънската лекторка Ема Адам, нямаме билети, но сме убедени, че ще успеем да си намерим. Тръгваме спонтанно, но хубавите неща често се случват извън плановете. Постановката е в сградата „Нова сцена”, която напълно отговаря на името си. Историческото здание на Slovenské národné divadlo от началото на 20-ти век е дело на виенски архитекти и е изпълнено в средноевропейски бароково-ренесансов стил с френски привкус, докато новата сграда е в модерен стил. В красивите фоайета има картини и скулптури.

Местата ни са на високо в центъра, откъдето се обхваща прекрасно не само сцената, но и цялата зала. Интересно, че на театър винаги обичам да съм, ако може, на първия ред или поне някъде до третия, а бе да дишам праха от сцената, дето се вика, да се чувствам вътре в действието. А виж, на опера обичам горе – комплексен поглед и резониращ звук, който те обгръща.

Изненадва ме индустриалната сценография. Тук се сещам за нашумелия руски оперен режисьор Василий Бархатов, млад талант, за когото четох през 2013, който прави постановките си в съвременен дух. Той самият изключително ми хареса (много е красив, обаятелно говори), но откъсите от представленията му леко ме сащисаха. Така или иначе тази вечер ще имам възможност да се запозная отблизо с набралия пара тренд в оперното изкуство.

Трябва веднага да кажа, че не съм разочарована, напротив. Мисля, че представянето на конфликтите чрез съвременни образи ги доближава до публиката, улеснява съпреживяването. Тук „злите сили” или „лошите” бяха представени като мафиоти, а над всички символи, които бяха вкарани сред разбунения народ, и досега мисля. С тъмносиньото хвърчило с очички и устенца, напомнящи евро, и с чадъра в цветовете на дъгата смятам, че се отдава почит на нашата общоевропейска мечта и нова политкоректност и всетолерантност. Голямото ветрило от щраусови пера, с каквито робите веят на вседържателите на властта, мисля, че също би намерило своето обяснение. Но виж, защо сред разбунтуваните имаше човек с наполеоновска шапка и тромпет, това не мога да кажа.

Чудесно е, че светещи субтитри с либретото на словашки ме въвеждаха в детайлите на това, което се случва, защото немският е сред езиците, които са ми чужди – и като познаване, и като интерес. Изобщо мултимедията беше широко застъпена в представлението, така че то изглеждаше динамично, интересно, въздействащо.

Тия дни като бях в Прага, забелязах плакат на нова постановка на „Електра”. Плакатът представляваше близък план на женски ходила, обути в елегантни модерни дамски обувки. Очевидно все по-често ще гледаме съвременни превъплъщения на класически произведения.

World Music

Залата е пълна или както се изразява дядо Вазов (това изречение ми е любимо: „Наближаваше отпуск на черквата в метоха, набита с богомолки.) Тази зала не е голяма, но това е един от централните клубове за жива музика в Братислава – Ateliér Babylon. Виждам огромно количество от българите, които познавам. Програмата: Trnki (SK), Fonó Zenekar (HU), The Vocal Trio Evridika (BG), Jitka Šuranská (CZ)&Pacora Trio (SK).

Забавлението продължи цели 4 часа. За малко да си изпуснем последния трамвай. В Братислава има нощен транспорт, но е през 1 час. Такситата са скъпи. Нещо повече, невероятно е да хванеш такси от улицата, а е и по-скъпо. Трябва да ги викаш, да обясняваш къде си – кой разбрал, кой не разбрал... Имам случаи да разчитам на такси в определен час и да не ми идва, а тепърва да почват да ми търсят кола.

Кротък дъжд завършва вечерта.

Kryštof

Залата е Incheba Expo Bratislava. Групата е чешка и добра, ето защо популярна и в Словакия. За съжаление обаче славянската музика като цяло си остава световно неизвестна. Дори едни други не се популяризираме. След 1989 не съм чула нито една чешка, полска, та камо ли словашка песен. Изключение може би имаше с пробива на Тату по едно време – руски женски дует за по-младите, които не са ги чували. Само братята сърби дето успяха да ни научат на чалга. Това е.

Така или иначе за пълно потапяне в средата и защото уча езика и чрез песни, аз си слушам местни групи, че дори им ходя и по концерти. Проблемът е, че трудно намирам компания за подобни забавления, защото нивото на словашкия на повечето ми приятели тук е елементарно, комуникират на английски, т. е. не биха разбрали какво се пее, а и не проявяват интерес към „неизвестни групи”. През октомври бях на концерт на любимата ми словашка група DESMOD и единственият човек, достоен да оцени преживяването, беше моята приятелка – сръбската лекторка, много симпатично момиче на двайсет и няколко години, която поканих.

Публиката е много разнообразна, както младеж, така и 40+. Подгряващата група беше супер и всички вече започнаха да припяват и да мятат бира след бира.

Изненада за всички беше появата на фронтмена на бандата, Richard Krajčo, иззад последните редове. При това с любимата ми песен „Cesta” („Път”). Сред овации и докосвания с ръцете на хората, протегнати към него, той стигна до сцената. Като цяло, особено благодарение на него, контактът с публиката беше през цялото време силно изразен. Той излизаше сред хората, оставяше се да го носят, подскачаше до края на концерта (как не се измори тоз човек) и се навеждаше да се ръкува с публиката. Между двете части на концерта на подиума сред залата изпълни на китара китка от откъси от известни словашки песни, като вмъкваше шеговити заигравки с текстовете. Човекът по професия е артист, така че знае как стават работите.

Групата изпълнява поп рок и алтернативен рок. Голяма е – 3 китари (когато Рихард не свири, а само пее – 2), барабани, саксофон, тромпет и цугтромбон. От време на време някой от музикантите млатеше и някой от огромните тъпани в двата края на сцената.

За светлините, цветовите феерии, мултимедията, няма какво да ви обяснявам – били сте на рок концерт. То не бяха златни листчета на струи отдолу нагоре, лампи, които се спускат от тавана и си менят цветовете, па после се връщат, пък тръгват едни гирлянди...

И ей так в пролетната вечер излизаш, напявайки си:

Jestli se blizim k cili, kolik zbyva viry,

kam zvou, svodidla, co po tme mi lzou,

zda couvam zpatky a plytvam radky,

co rvou, ze uz mi doma neotevrou..

събота, 15 ноември 2014 г.

River Park

Днес изрових тези снимки, които са всъщност от първата ми разходка из Братислава - покрай реката - от там, където живея, та до Моста SNP. В началото се тръгва по булеварда, който не съвпада с крайбрежието, но на две спирки от нас, на спирката Park Kultury пътят излиза съвсем на Дунава. Там се намира т. нар. River Park, където има главно луксозни хотели, бизнес сгради и банки. Аз обаче съм снимала изключително реката и скулпторните композиции около брега.

А това са подстъпите на т. нар. Hrad, т. е. старата крепост награда. Вдясно долу под него е тази църква. Предстои ми да ги посетя. Може би още утре.

неделя, 9 ноември 2014 г.

Корени и криле

А да седна да драсна някой ред и я работа, я умора надделяват и така си остава. А се натрупаха впечатления. Но е факт, че когато не ги опишеш навреме, някак изтичат и се размиват. Най-паметното събитие беше на 4-ти октомври – годишната среща на словаците от България. Събитието има предистория – кои са тези хора – и как аз попаднах там.

Back to the roots

Още не съм прочела книгите, за да бъда по-изчерпателна, но ще предам основното, което зная. В края на XIX век групи словаци напускат своята страна. Мисля, че е имало някакво бедствие. Преселват се в България в периода 1894 до 1907 г. защото нашият, българският цар им дава земи. Настаняват се главно в Плевенско – в селата Горна Митрополия, Бръшляница и Подем. Разселване на словаците има и в Унгария, Румъния, Сърбия, Хърватска. Голяма част от тях след Втората световна война се завръщат, малко остават в България – главно такива като баба ми, омъжени/ женени за българи.

На 18-ти септември присъствах на лекция в Българския културен център, водена от видния историк доц. Щефан Зеленак, посветил много труд на проучвания по темата. Въпреки, че бях едва от четири дни в Словакия, не знам как ставаше така, че разбирах какво говори човекът. След лекцията ме представиха и аз благодарих, и казах, че моята баба е словачка, и й споменах името – Мариена Ханикова. Имаше размърдване в една част на салона и после една жена ми каза, че нейният баща е бил много добър приятел на моя прадядо. А после пан Щефан Червенак, председателят на тяхното дружество ме покани на ежегодната им среща.

И така, тази среща беше забележителна – с нови познанства, песни, танци, хапване, томбола, от която спечелих бутилка вино. И си беше от моите късметчета, макар че посланичката ми беше оставила и своите. Много е приятно да видиш, че хора, които са излезли от България преди 40-50 години и повече, говорят добре български и обичат да разговарят за България, за онова време и за сега също, правейки сравнения и препратки. Интересно е как здраво се държат в общност, съзнавайки, че тези връзки за тях са ценни.

Срещнах се там и с моята братовчедка и брат й, които живеят в Чехия, но бяха дошли за събитието. Тя ме запозна пък с тукашна моя братовчедка, Даринка, която живее в Търнава.

Айде по-бързо да науча езика, че мога да говоря с нея и с другите, защото те не знаят български.

Panta Rei

Други събития има – Dias Academicus, под мотото Filo Sofia беше фестивал с кино, театрални постановки, изложби, щандове с представяне на творчество и как се правят различни неща тип home made. Естествено купуваш си нещо, което ти ти грабне окото или сърцето. Имам чай – днес го опитах – чудесен е и малко керамично прасенце. Исках цветенца, но така стана – никой не знае как точно ще се случи нещо и дори какво ще се случи. Напр. макар че имах програмата, част от времето прекарах в кабинета си и в разговори с шефката ми и стопляне на измръзналите си пръсти. После пък отидох на курс по словашки и така и „амнезирах”, че има още филми и неща, които могат да се видят сега, а курсът няма да избяга. Най-дълго бях в една зала – нарича се Моузесова и е нещо като паметник на културата. Тук в университета всички много се гордеят с нея и вече няколко пъти попадам там по различни поводи. Та там имаше концерт с песни – народни и съвременни, както и танци. През цялото време ме терзаеше мисълта как ще се справим ние с моите студенти на същата тази сцена на тържеството за Коледа, което предстои. Че те нещо почнаха да изчезват от репетиции...

Програмата, за която написах сценарий, включва драматизация по народна песен, включени са две ръченици; после има откъс от пиеса – познатата ни глуха баба Гицка на Ст. Л. Костов; завършваме със сурвакарски обичай, включващ народна песен и хоро, на което по идея трябва да се хванат всички участници... де да видим. Имат и поръчка да си направят суровачки.

сряда, 17 септември 2014 г.

Разходка из историческия център на Братислава

Няма какво много да се разказва. Т.нар. Стар град на централноевропейските градове е сходен навсякъде. Показвам. Това е от разходката на 15 септември.

Здравей, Братислава!

Пътуването беше кратко и много късметлийско. Полет до Виена от 13:40 и в 14:20 (местно време – 1 час назад) вече кацаме. Бях сигурна, че няма да успея за автобуса до Братислава в 14:30 и наистина го видях томно как тръгва от спирката. Имах нагласата да чакам следващия в 16:30 (както винаги съм си написала домашното и всичко е проверено чрез всички достъпни източници и планирано). Животът обаче поднася и изненади, нефигуриращи в интернет.

Тъкмо се тюхкаме с един българин от същия самолет как сме изтървали автобуса и ни чува един македонец, който се оказва женен в Братислава. Той ни успокоява, че съвсем скоро ще дойде друг автобус. И така в сладки приказки по комшийски изчакваме до 14:50, когато наистина се появява заветният автобус, който ни откарва само за час до Most SNP – Most Slovenského národného povstania (Bridge of the Slovak National Uprising). Хващам такси на подходящата фирма – Fun Taxi, тъй като съм се информирала за ситуацията с такситата в Братислава (http://www.bratislavaguide.com/bratislava-taxi-cabs). Не звъня от мобилния, което е по-изгодно, защото ще ми е по-трудно да обясня къде точно се намирам, нито пък ми се чака до 15 минути. По пътя дори подхващам разговор с шофьора като първа тренировка. Започнало е да вали и темата е основно за това. Разбирам, че там от четири дни вали.

Пътят е четири спирки с трамвай, знам това (разпитала съм още в София), но с този багаж няма да се циганим за няколко евро (6,40). Познавам сградата още щом се показва на хоризонта, тъй като тя е огромна, а и разгледах подробно нея и пътя дотам със Street View на Google Maps. Тя е на крайбрежието на Дунава, но малко по-навътре и самата река не се вижда. https://www.google.sk/maps/place/Botanická+6%2F25,+841+04+Karlova+Ves/@48.1475161,17.0687561,3a,89.5y,107.77h,96.33t/data=!3m4!1e1!3m2!1s6mXnK5mxbGdz5GKHStJ

Шофьорът ми носи куфара до вратата в дъжда. Рецепционистите две приятни момчета са предупредени и всичко е ОК. Обаждат се и на шефа на катедрата да докладват, че вече съм там и после с нея разговаряме дълго. За радост тя ми се осигурила човек да ме развежда (бях настояла за това) и от Българския културен институт ще дойдат да ме вземат във вторник сутринта. На 15 септември е празник, посветен на Panna Mária (Дева Мария) и не е работен ден тук, т.е. чудесно е, че ще имам време да се огледам.

Стаята е в хотелския корпус и за моя радост е голяма и с балкон. Това, което бях видяла на сайта, ме беше уплашило с малките си размери. Да, стая е, не е като в Лодз (ех Лодз!) – апартамент – и то без рецепции и духа на общежитие. На осмия етаж е и има чудесен изглед – вижда се и моста, от който дойдох, чието разговорно име е UFO Most. Не е трудно да се досетиш защо.

Банята е хубава, с вана, в предверието има малък кът с хладилник и котлон, шкафове.

Гардеробите са огромни и съдържанието на куфара ми се губи из тях. Леглата са две – няма лошо, щом има простор. Най-лошото – няма телевизор. Веднага отивам да уредя въпроса с нета. Оказва се, че няма Wi-Fi, но изкрънквам кабел за включване в мрежата на сградата. Имам нет в къщи още с идването! Успокоена, излизам на разузнаване.

Тъй като планирам да атакувам Стария град на другия ден, тръгвам в обратната посока. Целта е и да се снабдя с неща от първа необходимост. Отново победа за Лодз, защото там заварих готов дом до прахосмукачката и ютията. Тук е като хотел, трябва да започнеш от чашата, приборите... Постелно бельо има и него го сменят, прането става в помещение с перални машини с монети.

На една спирка разстояние попадам на Lidl, от който си тръгвам с пълни торби и олекнал джоб. Струва ми се скъпко. Не много, но ми изглежда повече отколкото в Полша. Фактът, че са с евро си казва думата. Но може би, защото търся и типично български продукти като бяло сирене, каквито тук за хората са екзотика. Отново едвам откривам всред всичките захаросани и плодови jogurt-чета кофички от поне 400-500 грама в ъгъла на щанда и само три вида, единия от които е с 10% масленост. Ами така е, като забравих да си взема закваска, сега няма да ям истинско кисело мляко. А сиренето беше 12 € килограма – забрави!

По-късно рецепционистът ме води да ми покаже бюфета, където може да се хапва или да се купи нещо за в къщи. Има и ресторант и дневен бар. Пробвам зеленчуков шницел със салата. Сметката е 3, 50 €. Има някакви намаления, ако се абонираш за повече хранения там, но аз по принцип я карам повече на плодове, зеленчуци и ядки, тъй че няма да ми се случва често да се храня там.

Е, Братислава, хареса ми как ме посрещна. Утре изследването на града продължава.

14.09.2014