Специалността, в която ми предстои да преподавам се нарича "Превод". Изучава се някакъв друг език, най-често словашки, и съответните филологически дисциплини към него, плюс български с българистичните дисциплини. От една страна това е двойно натоварване за студентите, а от друга, полагаемите се часове за една цялостна филологическа специалност се поделят на две. Това налага да интензифицирам процеса на преподаване на езика и същевременно да снизявам и съкращавам преподаването на литературата до ниво, на което студентите биха били в състояние да я възприемат.
По тази причина по литература творя лекции като един Паисий.
По езика се опитвам да вкарам знанията на студентите в система, тъй като те са непоследователни и откъслечни. Самата програма е заложена така, че комуникацията е на втори план. Направо трябва да си вълшебник.
Предстои много работа!
Показват се публикациите с етикет Наръчник на лектора. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Наръчник на лектора. Показване на всички публикации
неделя, 28 септември 2014 г.
сряда, 17 септември 2014 г.
Регистрация в Словакия и изучаване на словашки
Описвам перипетиите си, не само защото близките ми ги четат и се чувстват съпричастни с живота ми тук, но и с пълното съзнание колко полезен ми е бил опита на различни хора, дали си труда да го споделят из разни сайтове и спестили главоболия на тези, на които им предстои да минат по същия път.
Първо, лекторът би трябвало да изиска да го съпроводят при първите административни процедури, с които ще се сблъска, както аз направих, и слава богу, че ми изпратиха симпатичната сътрудничка от Българския културен институт Ева Стоянова, която самоотвержено се бори заедно с мен през тези дни, за да покрием изискванията на бюрократичната машина. Благодарна съм й от сърце. И не защото човек няма да се справи и сам, а защото това би му коствало много повече време и лутания, ако някой не му отдели внимание и не му помогне.
Днес сме станали по тъмно, за да можем малко към 8:00 да се появим в полицията за регистрация. И въпреки че гражданите на Европейския съюз биват приемани отделно, пак имаше множество от хора. Макар че работят от 7:30, бяхме номер 18. Трябва да се регистрираш веднага след като получиш документите от работното място (лекторите идват с цел работа) и документа къде си настанен. Купете си от пощата и т.нар. kolok на стойност 4, 50 € – това е гербова марка, носете и две снимки.
Като видяхме с каква скорост се обработват документите, решихме да дойдем отново следобед и да свършим друга важна задача. Установих, че ако изучавам словашки в т.нар Academica Slovaca, която е в сградата на Философския факултет, в чиито рамки е катедрата Славянски езици, ще трябва да го правя само два пъти седмично по два часа. С тази охлювска скорост още дълго ще продължавам да се уча от улицата и да говоря на полско-българско-чешко-словашки. Вярно, досега няма човек, който да не ме е разбрал, но искам да си построя правилно къщичката на езика в главата колкото е възможно по-бързо. Ето защо бях поставила въпроса в Academia Slovaca да ми кажат къде е мястото, където чужденците се превръщат в бъдещи студенти в словашки университет, учейки местния език, т.е. къде е тяхното ИЧС. Името му се оказа сложно и завъртяно и ето защо не го бях открила в Интернет.
След обиколки из разни строежи, които пресичаха пътя ни към заветния адрес, GPS-и и телефонно обаждане се добрахме дотам и преговаряхме за намаление на таксата, която е огромна – почти 2 000 € за 5 месеца по 4 часа сутрин от 8:00 до 11:50. Слава богу само в един ден имам лекции сутрин (от 7:20 до 9:35! Тия хора луди ли са – кой ще дойде на тези часове?!), които съвпадат, но тогава ще закъснявам очевидно.
http://www.cdvuk.sk/blade/index.php?c=3219&ponuka-programov-a-kurzov
Кандидатствала съм и за плащане на части. Възможно е изплащане на 3 пъти. Подадох молба и чакам за решение. Моля се Господу да кандисат за намаление от 50%, но почти не ми се вярва. А в Лодз учих за 1/8 от таксата. Де тоз късмет пак!
В 11:30 трябваше да съм в кабината в Университета за височайша среща – с посланик Ганева и делегацията от България, от МОН. Запознах се и с ръководителката на Катедрата, доц. Добрикова, с която само по телефона се бях чувала. Научих много неща. Ориентирам се в обстановката. После с Добрикова изяснявахме въпроси относно дисциплините, хорариума, календара и пр. Основните проблеми: малко студенти, малко часове за български език, студенти на различно ниво в една група – такива от българското училище и абсолютно начинаещи. Бог да ми е на помощ. Много пъти споменавам името му, ала не е напразно – наистина го зова. Най-трудното – ще преподавам и литература и то още във втори курс на български на студенти, които в първи курс са имали по три часа седмично практически български.
Отивам да взема Ева и се връщаме в полицията. Хората с номера са минали и сега приемат и без номера, но нас ни пускат. Добре, че минаваме бързо. Не мога да разбера тази параноя. Снимат ме, вземат ми отпечатъци, е не с мастило, а по модерен начин, но не разбирам защо е нужно чак това. По принцип от тук трябва да получа и някакъв код, без който няма да ми осигурят достъп до интранет мрежата на Университета. А те спокойно ми съобщават, че ще го получа до 30 дни.
Вече е 16 часа. Тичаме да се снимам. Имах 3 снимки, но те вече свършиха за пропуск за общежитието и полицията. Сега са ми нужни за карта за транспорт, защото харча много пари всеки ден за това. Има билети по 0,70 € за 15 минути и по 0, 90 € за половин час, в рамките на който можеш да се прекачваш. Картата за един месец е 26,90 плюс за самото й издаване 5 €. Следващият път се дозарежда. Има и за 3 месеца, но сега не трябва да харча пари, защото имам да плащам общежитие 110 € и такси за словашкия. А ме "зарадваха" с вестта , че може да не получа за септември заплата, а чак за октомври. О, любима Полша, миличък Лодзки университет, ти ми даде две заплати предварително. Ето каква е разликата, когато се мисли за човека и когато не се.
Денят е пълен, свършени са куп неща. Черпим се с Ева да полеем това. Когато преодоляваш трудности, животът после е още по-хубав. И това те държи прав.
Първо, лекторът би трябвало да изиска да го съпроводят при първите административни процедури, с които ще се сблъска, както аз направих, и слава богу, че ми изпратиха симпатичната сътрудничка от Българския културен институт Ева Стоянова, която самоотвержено се бори заедно с мен през тези дни, за да покрием изискванията на бюрократичната машина. Благодарна съм й от сърце. И не защото човек няма да се справи и сам, а защото това би му коствало много повече време и лутания, ако някой не му отдели внимание и не му помогне.
Днес сме станали по тъмно, за да можем малко към 8:00 да се появим в полицията за регистрация. И въпреки че гражданите на Европейския съюз биват приемани отделно, пак имаше множество от хора. Макар че работят от 7:30, бяхме номер 18. Трябва да се регистрираш веднага след като получиш документите от работното място (лекторите идват с цел работа) и документа къде си настанен. Купете си от пощата и т.нар. kolok на стойност 4, 50 € – това е гербова марка, носете и две снимки.
Като видяхме с каква скорост се обработват документите, решихме да дойдем отново следобед и да свършим друга важна задача. Установих, че ако изучавам словашки в т.нар Academica Slovaca, която е в сградата на Философския факултет, в чиито рамки е катедрата Славянски езици, ще трябва да го правя само два пъти седмично по два часа. С тази охлювска скорост още дълго ще продължавам да се уча от улицата и да говоря на полско-българско-чешко-словашки. Вярно, досега няма човек, който да не ме е разбрал, но искам да си построя правилно къщичката на езика в главата колкото е възможно по-бързо. Ето защо бях поставила въпроса в Academia Slovaca да ми кажат къде е мястото, където чужденците се превръщат в бъдещи студенти в словашки университет, учейки местния език, т.е. къде е тяхното ИЧС. Името му се оказа сложно и завъртяно и ето защо не го бях открила в Интернет.
След обиколки из разни строежи, които пресичаха пътя ни към заветния адрес, GPS-и и телефонно обаждане се добрахме дотам и преговаряхме за намаление на таксата, която е огромна – почти 2 000 € за 5 месеца по 4 часа сутрин от 8:00 до 11:50. Слава богу само в един ден имам лекции сутрин (от 7:20 до 9:35! Тия хора луди ли са – кой ще дойде на тези часове?!), които съвпадат, но тогава ще закъснявам очевидно.
http://www.cdvuk.sk/blade/index.php?c=3219&ponuka-programov-a-kurzov
Кандидатствала съм и за плащане на части. Възможно е изплащане на 3 пъти. Подадох молба и чакам за решение. Моля се Господу да кандисат за намаление от 50%, но почти не ми се вярва. А в Лодз учих за 1/8 от таксата. Де тоз късмет пак!
В 11:30 трябваше да съм в кабината в Университета за височайша среща – с посланик Ганева и делегацията от България, от МОН. Запознах се и с ръководителката на Катедрата, доц. Добрикова, с която само по телефона се бях чувала. Научих много неща. Ориентирам се в обстановката. После с Добрикова изяснявахме въпроси относно дисциплините, хорариума, календара и пр. Основните проблеми: малко студенти, малко часове за български език, студенти на различно ниво в една група – такива от българското училище и абсолютно начинаещи. Бог да ми е на помощ. Много пъти споменавам името му, ала не е напразно – наистина го зова. Най-трудното – ще преподавам и литература и то още във втори курс на български на студенти, които в първи курс са имали по три часа седмично практически български.
Отивам да взема Ева и се връщаме в полицията. Хората с номера са минали и сега приемат и без номера, но нас ни пускат. Добре, че минаваме бързо. Не мога да разбера тази параноя. Снимат ме, вземат ми отпечатъци, е не с мастило, а по модерен начин, но не разбирам защо е нужно чак това. По принцип от тук трябва да получа и някакъв код, без който няма да ми осигурят достъп до интранет мрежата на Университета. А те спокойно ми съобщават, че ще го получа до 30 дни.
Вече е 16 часа. Тичаме да се снимам. Имах 3 снимки, но те вече свършиха за пропуск за общежитието и полицията. Сега са ми нужни за карта за транспорт, защото харча много пари всеки ден за това. Има билети по 0,70 € за 15 минути и по 0, 90 € за половин час, в рамките на който можеш да се прекачваш. Картата за един месец е 26,90 плюс за самото й издаване 5 €. Следващият път се дозарежда. Има и за 3 месеца, но сега не трябва да харча пари, защото имам да плащам общежитие 110 € и такси за словашкия. А ме "зарадваха" с вестта , че може да не получа за септември заплата, а чак за октомври. О, любима Полша, миличък Лодзки университет, ти ми даде две заплати предварително. Ето каква е разликата, когато се мисли за човека и когато не се.
Денят е пълен, свършени са куп неща. Черпим се с Ева да полеем това. Когато преодоляваш трудности, животът после е още по-хубав. И това те държи прав.
Българското училище в Братислава
Още в България чух само хубави неща за това училище. И много исках да се запозная с хората, които работят там. И се радвам, че желанието ми се осъществи още с пристигането. На 16 септември бях поканена от Българския културен институт да присъствам на откриването на учебната година в Българското училище в Братислава.
Директорката Цветелина Генчева е енергичен и амбициозен човек, който впечатлява и вдъхновява и колектива, и възпитаниците си. Фактът, че ръководи и състав по народни танци, както и вокална група, която изпълнява фолклор, доказва, че не се бои от повече работа и отговорности, а отдава сили и време да "зарази" децата с любов към България и българската култура. В тези допълнителни занимания могат да се включват също родители и учители, и още като прочетох в сайта за това, си казах, че много би ми се искало и аз да потропвам там хорца, да поканя и моите студенти. Ще видим как това може да се организира – дано репетициите не съвпадат с нашата учебна програма.
Имах и прекрасната възможност да се запозная и с българския посланик в Словакия, г-жа Маргарита Ганева, която ми направи силно впечатление. Изглежда човек с широк размах, отзивчива и симпатична. Имаше и делегация от България – зам. министър на образованието Ваня Кастрева, председателката на Съюза на учителите Янка Такева. Там беше и председателят на Българския културен съюз в Братислава, директорката на частната българска детска градина и много други хора, които са движещите сили на дейностите, развивани за и сред българската общност в Братислава и въобще в Словакия. Имахме възможност след тържеството да разговаряме и така влязох в живота, проблемите и плановете на тази общност.
Ето малко снимки от милото тържество. Не са много хубави, нито много, но гледах тържеството и просто забравих да снимам :)
В българското училище в Братислава учат и много словачета. Учениците завършват с дипломи, отговарящи на изискванията и на словашката, и на българската държави.
Директорката Цветелина Генчева е енергичен и амбициозен човек, който впечатлява и вдъхновява и колектива, и възпитаниците си. Фактът, че ръководи и състав по народни танци, както и вокална група, която изпълнява фолклор, доказва, че не се бои от повече работа и отговорности, а отдава сили и време да "зарази" децата с любов към България и българската култура. В тези допълнителни занимания могат да се включват също родители и учители, и още като прочетох в сайта за това, си казах, че много би ми се искало и аз да потропвам там хорца, да поканя и моите студенти. Ще видим как това може да се организира – дано репетициите не съвпадат с нашата учебна програма.
Имах и прекрасната възможност да се запозная и с българския посланик в Словакия, г-жа Маргарита Ганева, която ми направи силно впечатление. Изглежда човек с широк размах, отзивчива и симпатична. Имаше и делегация от България – зам. министър на образованието Ваня Кастрева, председателката на Съюза на учителите Янка Такева. Там беше и председателят на Българския културен съюз в Братислава, директорката на частната българска детска градина и много други хора, които са движещите сили на дейностите, развивани за и сред българската общност в Братислава и въобще в Словакия. Имахме възможност след тържеството да разговаряме и така влязох в живота, проблемите и плановете на тази общност.
Ето малко снимки от милото тържество. Не са много хубави, нито много, но гледах тържеството и просто забравих да снимам :)
В българското училище в Братислава учат и много словачета. Учениците завършват с дипломи, отговарящи на изискванията и на словашката, и на българската държави.
Здравей, Братислава!
Пътуването беше кратко и много късметлийско. Полет до Виена от 13:40 и в 14:20 (местно време – 1 час назад) вече кацаме. Бях сигурна, че няма да успея за автобуса до Братислава в 14:30 и наистина го видях томно как тръгва от спирката. Имах нагласата да чакам следващия в 16:30 (както винаги съм си написала домашното и всичко е проверено чрез всички достъпни източници и планирано). Животът обаче поднася и изненади, нефигуриращи в интернет.
Тъкмо се тюхкаме с един българин от същия самолет как сме изтървали автобуса и ни чува един македонец, който се оказва женен в Братислава. Той ни успокоява, че съвсем скоро ще дойде друг автобус. И така в сладки приказки по комшийски изчакваме до 14:50, когато наистина се появява заветният автобус, който ни откарва само за час до Most SNP – Most Slovenského národného povstania (Bridge of the Slovak National Uprising). Хващам такси на подходящата фирма – Fun Taxi, тъй като съм се информирала за ситуацията с такситата в Братислава (http://www.bratislavaguide.com/bratislava-taxi-cabs). Не звъня от мобилния, което е по-изгодно, защото ще ми е по-трудно да обясня къде точно се намирам, нито пък ми се чака до 15 минути. По пътя дори подхващам разговор с шофьора като първа тренировка. Започнало е да вали и темата е основно за това. Разбирам, че там от четири дни вали.
Пътят е четири спирки с трамвай, знам това (разпитала съм още в София), но с този багаж няма да се циганим за няколко евро (6,40). Познавам сградата още щом се показва на хоризонта, тъй като тя е огромна, а и разгледах подробно нея и пътя дотам със Street View на Google Maps. Тя е на крайбрежието на Дунава, но малко по-навътре и самата река не се вижда. https://www.google.sk/maps/place/Botanická+6%2F25,+841+04+Karlova+Ves/@48.1475161,17.0687561,3a,89.5y,107.77h,96.33t/data=!3m4!1e1!3m2!1s6mXnK5mxbGdz5GKHStJ
Шофьорът ми носи куфара до вратата в дъжда. Рецепционистите две приятни момчета са предупредени и всичко е ОК. Обаждат се и на шефа на катедрата да докладват, че вече съм там и после с нея разговаряме дълго. За радост тя ми се осигурила човек да ме развежда (бях настояла за това) и от Българския културен институт ще дойдат да ме вземат във вторник сутринта. На 15 септември е празник, посветен на Panna Mária (Дева Мария) и не е работен ден тук, т.е. чудесно е, че ще имам време да се огледам.
Стаята е в хотелския корпус и за моя радост е голяма и с балкон. Това, което бях видяла на сайта, ме беше уплашило с малките си размери. Да, стая е, не е като в Лодз (ех Лодз!) – апартамент – и то без рецепции и духа на общежитие. На осмия етаж е и има чудесен изглед – вижда се и моста, от който дойдох, чието разговорно име е UFO Most. Не е трудно да се досетиш защо.
Банята е хубава, с вана, в предверието има малък кът с хладилник и котлон, шкафове.
Гардеробите са огромни и съдържанието на куфара ми се губи из тях. Леглата са две – няма лошо, щом има простор. Най-лошото – няма телевизор. Веднага отивам да уредя въпроса с нета. Оказва се, че няма Wi-Fi, но изкрънквам кабел за включване в мрежата на сградата. Имам нет в къщи още с идването! Успокоена, излизам на разузнаване.
Тъй като планирам да атакувам Стария град на другия ден, тръгвам в обратната посока. Целта е и да се снабдя с неща от първа необходимост. Отново победа за Лодз, защото там заварих готов дом до прахосмукачката и ютията. Тук е като хотел, трябва да започнеш от чашата, приборите... Постелно бельо има и него го сменят, прането става в помещение с перални машини с монети.
На една спирка разстояние попадам на Lidl, от който си тръгвам с пълни торби и олекнал джоб. Струва ми се скъпко. Не много, но ми изглежда повече отколкото в Полша. Фактът, че са с евро си казва думата. Но може би, защото търся и типично български продукти като бяло сирене, каквито тук за хората са екзотика. Отново едвам откривам всред всичките захаросани и плодови jogurt-чета кофички от поне 400-500 грама в ъгъла на щанда и само три вида, единия от които е с 10% масленост. Ами така е, като забравих да си взема закваска, сега няма да ям истинско кисело мляко. А сиренето беше 12 € килограма – забрави!
По-късно рецепционистът ме води да ми покаже бюфета, където може да се хапва или да се купи нещо за в къщи. Има и ресторант и дневен бар. Пробвам зеленчуков шницел със салата. Сметката е 3, 50 €. Има някакви намаления, ако се абонираш за повече хранения там, но аз по принцип я карам повече на плодове, зеленчуци и ядки, тъй че няма да ми се случва често да се храня там.
Е, Братислава, хареса ми как ме посрещна. Утре изследването на града продължава.
14.09.2014
вторник, 16 септември 2014 г.
Пътуването като такова
Някога на изпита по западноевропейска
литература ми се падна да говоря за „Одисей” на Джеймс Джойс. Истината е, че не
бях го чела. И не защото не беше преведен на български – нямаше да е първото
произведение, което се налагаше да четем на руски (или за най-смелите и
търпеливи – в оригинал), просто не бях смогнала. Не случайно. Един колега беше
изчислил, че ако трябва да прочетем всички творби, изредени в конспектите, за
петте години на следване би трябвало да четем по 16 часа на ден. Така че често
се случваше да изчитаме само кратките описания на съдържанието, които услужливо
бяха поднесени в някои от учебниците преди самия анализ. Другият експресен вариант
беше впрягане на помощен екип – семейство и приятели – които бодро четат и
после преразказват. И кой каквото разбрал.
Та, омайвам аз проф. Людмила
Стефанова с някакви мои представи за романа, който е поток на съзнанието и ето
защо какъвто и да било сюжет ми се губи. Въпреки това от устата ми се леят
слова и усещам, че се справям не зле. Тя ме слуша жената, очевидно оценявайки достойнствата
на ораторското ми майсторство, до момента когато задълбах в темата за пътуването,
логично подведена от названието на творбата –
щом е Одисей, значи пътува. Точно тук
професорката едва ли не плахо ми възрази, че героят никъде не пътува. Има една
приказка за изпитите – най-важното е наглостта да се явиш. Та ето какво
отговорих аз, без да ми трепне окото: „Това е едно пътуване към себе си.”
Днес съм застанала пред въпроса кога
едно пътуване се превръща в пътуване към себе си и какво трябва да стане, за да
се осмелиш да превъплътиш вътрешното си пътуване в реално.
Тръгвам с един куфар и един поглед
напред към предизвикателството да повторя един от най-прекрасните периоди в
живота ми – 4-те години прекарани в Лодз. Повторя не е точната дума. Нищо не
може да се повтори, никога не се потапяме в една и съща вода, дори реката да е
същата.
Да, предлагаха ми да замина отново за Полша, за Познан, но спомените ми
от този град са мъчителни, а и хем ще съм на полска земя, хем няма да съм със
старите си приятели.
Искам да се повтори единствено това да
бъда учител с мисия, а не просто преподавател. Да изпитвам такова
удовлетворение от работата си и от контакта със студентите и въобще с хората,
каквото чувствах преди.
Съзнателно избрах друго място, за да опозная
така отблизо и да обикна толкова още една страна и още нови хора. Дай Боже!
петък, 23 май 2008 г.
24-ти май - ПРАЗНИК, КАКЪВТО ДРУГИТЕ НАРОДИ НЯМАТ
Честит празник на всички близки и приятели!
Честит празник на всички българи!
Нека отново и весел и вдъхновяващ!
Честит празник на всички българи!
Нека отново и весел и вдъхновяващ!
Тук вече го отпразнувахме на 20 май със специално тържество.
Беше изключително преживяване. Студентите се бяха подготвили прекрасно. Залата беше пълна. Атмосферата приповдигната, вълнуваща. Присъстваха височайши гости от посолството във Варшава, спонсорите, представители от ръководството на университета, българи, живещи в Лодз, български студенти, които са тук по обменни програми, самите студенти българисти, много от сърбистите, словенистите - преподаватели и студенти. Беше дошло дори едно словашко семейство, които споделиха, колко приятно се чувстват в нашата среда.
Програмата беше изключително богата:
Тържествена част:
Презентация "Образите на Светите братя в изобразителното изкуство".
Презентация и програма с раздели "Първоучителите","Празникът" и "24 май - защо сме горди с този уникален празник" (мое дело).
Забавна част:
Фантастична театрална постановка как Братята се пренасят в наши дни и се сблъскват с бюрокрацията (трябва да прокарат проекта си "Азбука"), с един непонятен им език, пълен с жаргон и компютърен сленг. Присъстваше и онзи момент от житието на Кирил, когато избира София, мъдростта. Беше представен като конкурс, на който той може да направи своя избор измежду следните кандидатки: домакиня, т. нар. kura domowa, сексбомба, бизнесдама и София. После ги назначиха за преподаватели в нашата катедра и задаваха въпроси, вкл. и на някои прпадаватели, отбелязвайки, че трябва още да поработят върху материала.
Смях, смях.
Всичко това е изцяло дело на една мощно артистично ядро от студенти ІІ курс. Е, и аз дадох някои идеи, признавам си. Заедно на маса писахме първоначалния сценарий.
После имаше драматизация на една народна приказка, също много добра. Нашите студенти изучават дисциплина "Театър на южнославянските народи" при проф. Ядвига Собчак и тя прави с тях такива постановки.
Накрая една българка, артистка, която живее тук и пее по невероятен начин народни песни, съвсем довърши публиката. Певицата подкани хората да се включат в изпълнението и много от присъстващите припяваха.
Естествено след това имаше коктейл. Това обаче съвсем не беше краят. По традиция след тържествата завършваме с купон в някоя от явките ни (има няколко сръбски ресторанта), където атмосферата се нажежава и се стига до хора и танци по масите. После с най-издържливите бяхме в клуб и така до 4 часа.
По едно време дойде майката на един от студентите да го вземе с колата, че живеели далече. Жената с удивление отбеляза, че не е виждала такова нещо и изрази съжаление, че обикновено в другите специалности курсовете са толкова големи, че студентите дори от един курс не се познават, камо ли от всички курсове и че нямат такъв задружен живот.
Е, така е при нас. Заразата се нарича "Балкански синдром".
*Снимките - допълнително.
Беше изключително преживяване. Студентите се бяха подготвили прекрасно. Залата беше пълна. Атмосферата приповдигната, вълнуваща. Присъстваха височайши гости от посолството във Варшава, спонсорите, представители от ръководството на университета, българи, живещи в Лодз, български студенти, които са тук по обменни програми, самите студенти българисти, много от сърбистите, словенистите - преподаватели и студенти. Беше дошло дори едно словашко семейство, които споделиха, колко приятно се чувстват в нашата среда.
Програмата беше изключително богата:
Тържествена част:
Презентация "Образите на Светите братя в изобразителното изкуство".
Презентация и програма с раздели "Първоучителите","Празникът" и "24 май - защо сме горди с този уникален празник" (мое дело).
Забавна част:
Фантастична театрална постановка как Братята се пренасят в наши дни и се сблъскват с бюрокрацията (трябва да прокарат проекта си "Азбука"), с един непонятен им език, пълен с жаргон и компютърен сленг. Присъстваше и онзи момент от житието на Кирил, когато избира София, мъдростта. Беше представен като конкурс, на който той може да направи своя избор измежду следните кандидатки: домакиня, т. нар. kura domowa, сексбомба, бизнесдама и София. После ги назначиха за преподаватели в нашата катедра и задаваха въпроси, вкл. и на някои прпадаватели, отбелязвайки, че трябва още да поработят върху материала.
Смях, смях.
Всичко това е изцяло дело на една мощно артистично ядро от студенти ІІ курс. Е, и аз дадох някои идеи, признавам си. Заедно на маса писахме първоначалния сценарий.
После имаше драматизация на една народна приказка, също много добра. Нашите студенти изучават дисциплина "Театър на южнославянските народи" при проф. Ядвига Собчак и тя прави с тях такива постановки.
Накрая една българка, артистка, която живее тук и пее по невероятен начин народни песни, съвсем довърши публиката. Певицата подкани хората да се включат в изпълнението и много от присъстващите припяваха.
Естествено след това имаше коктейл. Това обаче съвсем не беше краят. По традиция след тържествата завършваме с купон в някоя от явките ни (има няколко сръбски ресторанта), където атмосферата се нажежава и се стига до хора и танци по масите. После с най-издържливите бяхме в клуб и така до 4 часа.
По едно време дойде майката на един от студентите да го вземе с колата, че живеели далече. Жената с удивление отбеляза, че не е виждала такова нещо и изрази съжаление, че обикновено в другите специалности курсовете са толкова големи, че студентите дори от един курс не се познават, камо ли от всички курсове и че нямат такъв задружен живот.
Е, така е при нас. Заразата се нарича "Балкански синдром".
*Снимките - допълнително.
събота, 12 април 2008 г.
Времето се сгъстява
Моят избор е и към по-нежеланите неща да подхождам като изследовател, за да ги приема и в крайна сметка да изстискам и от тях това удоволствие, което понякога не подозираме, че са в състояние да ни предложат. Но думата ми беше за друго. Колкото и да съм изморена, следвам принципното си решение да не отказвам покани за каквото и да било, дори когато изглеждат необещаващи или пряко силите ми. Изключително полезно решение, което работи чудесно. През последната седмица се забавлявам невъзможно добре.
В петък студентите ме замъкнаха на караоке. Клуб “Ретро” срещу Политехническия университет. Каменни стени, яки дървени маси, амфитеатрално разположени свещи, интернационален репертоар. То беше реване и танци до зори. Кой как е пял, не съм сигурна дали някой е разбрал, защото целият пъб дружно крещеше. Разбиващи хитове. Също, абсолютно непознати ми полски и сръбски песни, които обаче сякаш цял живот съм знаела. В калабалъка пропяваш и проговаряш, а пък как се чувстваш е ясно. Масова психоза. Вервайте ми, така не съм се веселила от години. Щом получа снимки, ще ги сложа.
Във вторник бях на водни забавления в комплекса “Нова Гдиня”, разположен в покрайнините на Лодз. Басейн, джакузи, различни гъдели тип воден масаж, сауни – суха и парна, ролба. Има също фитнес, скуош и какво ли още не, но засега пробвахме само жабешките опции. Отново невероятно прекарване!
Хора, тук ми харесва все повече!
Току що се връщам от обяд, който се превърна в арменско гости – тръгнахме си по тъмно. Беше си купон отвсякъде в къщата на Люда. Мъжът й е бриджор и пътува по състезания. Обикновено тя ходи заедно с него и с другите съпруги се отдават на женски наслади като шопинг, спа процедури, козметични салони, посещения на забележителности и под., но този път беше организирала мероприятие на свой терен. Пан Ружковски е архитект по образование и бизнесмен, което означава, че къщата е луксозна и обзаведена с изключителен вкус. Имах чувството, че съм в мечтания дом на мъжа ми: по стените – карти, макет на кораб, моряшки възли в рамчици, над камината – лули... Човекът явно по същия начин не е осъществил детската си мечта да стане капитан, което не е съвсем вярно, защото е собственик на две яхти – морска и за езеро, т.е. макар не професионално, но Е капитан.
Сега се опитвам да си държа очите отворени, понеже пак не съм си доспала. Но както се казва, от сънища спомени няма.
Забележка: Последното изказване не съдържа никакъв подтекст и не е отговор на въпрос, зададен ми в напоследък получено писмо. Просто такава е народната мъдрост. Не е задължително да е вярна винаги и за всекиго.
вторник, 1 април 2008 г.
Огледалото
Винаги съм обичала да ходя на курсове. Навлизаш в нещо ново, интересно, често дори завладяващо. Запознаваш се с нови хора, някои от които остават в живота ти. Но курсовете по езици притежават и тази допълнителна ценност, че те учат как трябва/не трябва да практикуваш собствената си професия. Заставайки от другата страна на "барикадата", се оглеждаш като в огледало. Уверяваш се кои са наистина добрите стратегии и кое не работи. Лъсват и собствените ти грешки, които не осъзнаваш или подценяваш. Получаваш нов прилив на вдъхновение, спохождат те идеи, въобще черпиш с пълни шепи от предимствата, които ти дава другата гледна точка.
От два дена имаме още една преподавателка. За жалост научавам много в посока
"Какво не трябва да се прави, когато обучаваш някого":
1. Да се разчита само на разбирането на общия смисъл.
Учещите се стараят да си обяснят защо нещо е така, за да могат да го разберат и усвоят. Само в този случай то може (евентуално) да бъде запомнено и използвано. Групата ни е силна, а и една трета от нея сме славяни. Винаги разбираме съдържанието на новия урок и това е достатъчно за преподавателката. Доколкото изобщо обяснява нови думи (чийто смисъл обикновено долавяме от контекста), това не става чрез даване на примери в ситуации, от които да проличат възможностите за употреба на думата и да се разграничи тя от синонимите си. За какво ми е да знам 3 думи за нещо, ако не правя разлика между тях?
2. Не бързай! Когато даваш езикови задачи, оставяй време на хората да помислят!
Ти не си там, за да поднасяш правилните отговори наготово, а да дадеш възможност всеки да се опитва да говори и да се учи от собствените си грешки.
Пример: Госпожата ни дава свързан текст с празни места, на които трябва да поставим подходящия глагол в необходимата форма. Глаголите са предложени в условието, естествено, разбъркани. От нас се изисква да направим упражнението на прима виста, четейки (всеки от нас) отделно изречение! Без изобщо да сме се запознали с целия текст, за да сме се ориентирали в съдържанието. При това, задачата е не да използваш думи от собствения си словник, пасващи на контекста, а да разпределиш членовете на точно определено множество на съответните места.
Тука не издържах. След като за два дена два пъти я бях помолила да изчаква, щото ние още пишем и осмисляме едно, а тя вече ни е задала нов въпрос, това беше върхът! Пролича й, че се обиди. Нищо лично. И на мене ми се е случвало да юркам, но си взех бележка. Но след тоя случай още ще поработя в тази посока.
3. Не се води от най-добрите!
Като ни пита дали разбираме нещо, славянската група реагираме с "да" и тя остава глуха за мълчанието на другите. Вече спрях да се обаждам в подобни ситуации, за да увелича шанса нещо да бъде обяснено, както трябва.
Майкъл и аз често задаваме въпроси, защото правим връзки с други езици и анализ на граматичната логика на този език. Сега тази възможност намаля, защото нямаме време да осмислим подаваното. Така то само минава и заминава и не остава в главите ни. А останалите, някои от които се справят по-бавно и които не се осмеляват да задават въпроси, как ли се чувстват?
Посоченият подход има много негативен психологически ефект върху групата. Защо ли? Ами това е екип (наистина се разбираме и сме задружни) от мотивирани хора, с опит, които работят и напредват много добре, а някои от нас говорят по няколко езика. До преди два дни имахме самочувствието, че се справяме. Сега, когато не ни изчакват да помислим и сами да отговорим на зададения въпрос/задача, а ни подсказват необходимото, се чувстваме разочаровани от себе си и увереността ни се топи.
Всяка сряда, четвъртък и петък, слава Богу, ще сме с пани Халина.
Малко снимки за разведряване на настроението.
1. Аня (Белорусия), моя милост, Майкъл (Малайзия), Габриела (ЮАР), Иван (Испания),
долу- Люда (Украйна), Дариуш (поляк от Германия).
1. Аня (Белорусия), моя милост, Люда (Украйна), Габи (ЮАР), пани Халина, Дариуш (поляк от Германия), Бин (Виетнам), долу- Иван (Испания). Липсват Сесилия от Тайван и Майкъл, който снима.
А, забравих да се изфукам. На контролното, което правихме още преди Великден имам 87%, т. е. 4+, максималното е 5. Повечето ми грешки, за щастие, са правописни и изключения от правилата. Мразя изключенията! А в полския е пълно с тях.
А, забравих да се изфукам. На контролното, което правихме още преди Великден имам 87%, т. е. 4+, максималното е 5. Повечето ми грешки, за щастие, са правописни и изключения от правилата. Мразя изключенията! А в полския е пълно с тях.
понеделник, 19 ноември 2007 г.
Застраховка за медицински разноски
19 ноември, понеделник
Малко опит и по повод застраховките. Преди да тръгна от България не само се подковах със здравно осигуряване, но направо се презастраховах. Имам три медицински застраховки: европейска здравно осигурителна карта, една от банката ми, която ми е бонус като притежател на кредитна карта и една в Алианц на стойност 10000 евро, за която платих 353,93 лв.
Въпреки това предпочетох варианта Лодзкия университет да поеме всички разходи за лечението ми – право, за чието съществуване разбрах едва тук, макар да е логично. Но пък никой в МОН не ми го е съобщил изрично. Напротив, именно там ме посъветваха да си направя медицинска застраховка (въпросната в Алианц), която те щели да ми осребрят през лятото. Какъв извод да си направиш тогава?
Всъщност не съм пробвала никоя от другите опции, защото тази, която се осъществи беше най-лесният вариант не само за мен, но даже за самите поляци.
Медицинската застраховка към кредитна карта е по-скоро за пътуване, а не за дългосрочен престой. Трябва да се представят доказателства за туристически пакет (например сметки от хотели) и билети за пътуването, така че сигурно щеше да се окаже, че не попадам в категорията клиенти, за които е предвидена услугата.
Европейската здравно осигурителна карта, ако питате мене, е бош лаф – поемат се май само най-насъщни неща и то като загазиш спешно и сериозно. Не исках да губя време и сили да разбирам точно колко и как след като имах и други варианти.
Застраховка “На път (помощ при пътуване – медицински разноски)”
С Алианц, уж най-надеждната, вече пробвах. Още почти щом пристигнах. Беше ми се отчупило съвсем малко парченце от един зъб, но драскаше и дразнеше. Обадих се в централата за Европа, при това тя е във Варшава. (Трябва да го направиш веднага.) Всичко много цивилизовано. Говориш кеф ти на английски, кеф ти на руски. Това хубаво, но искат фискален бон и лекарски доклад и сметка и пр. Документи, които е трудно да навиеш някой да пише и да осигури. Виждали ли сте лекар да издава фискален бон? Освен това има уловка. Разходите под 35 евро остават за сметка на клиента, а стоматологичната услуга ми струваше приблизително около 50 лв. Тази застраховка включва и разходите за лекарства над 35 евро, така че пазете си всички сметки и фискални бонове и от аптеката.
Да събирам книжа докато съм в болницата? Само до това ми беше! Освен това била конфиденциална информация на собственост на самата болница и трябваше да се пише специална молба, да се чака отговор и т.н. Така че въобще не съм се опитвала да вадя и да изпращам документите, още повече, това трябва да се свърши в рамките на 5 дена.
Оказва се, че може би е било по-добре да си направя застраховка за живот, злополука, травми, нещо от този род, но като гледам възможностите, които са описани като допълнителни в полицата (със съответно отделно заплащане, разбира се), трябва да останеш без ръка или крак и под., т.е. “трайна нетрудоспособност”, за да получиш някаква компенсация. Трябва да се види какви възможности предлагат различните застрахователни компании. Може би някоя включва и не толкова крайни изисквания.
Медицинско осигуряване от местоработата
Ето защо полският университет, въпреки че още не съм уредила доста неща, само въз основа на договора ми за работа заплати разходите.
Изобщо тънки детайли, които няма как предварително да съобразиш, ако специално не разучиш и не се консултираш с хора патили или със специалисти от бранша, които откровено ще те запознаят с ограниченията и капаните. Затова пиша всичко това – с надеждата да насоча вниманието към необходимостта от събиране на подробна информация и изясняване на точните условия по реализацията на дадена застраховка. Само така ще стигнете до извода кой тип и сума е адекватният избор за вашия случай.
Малко опит и по повод застраховките. Преди да тръгна от България не само се подковах със здравно осигуряване, но направо се презастраховах. Имам три медицински застраховки: европейска здравно осигурителна карта, една от банката ми, която ми е бонус като притежател на кредитна карта и една в Алианц на стойност 10000 евро, за която платих 353,93 лв.
Въпреки това предпочетох варианта Лодзкия университет да поеме всички разходи за лечението ми – право, за чието съществуване разбрах едва тук, макар да е логично. Но пък никой в МОН не ми го е съобщил изрично. Напротив, именно там ме посъветваха да си направя медицинска застраховка (въпросната в Алианц), която те щели да ми осребрят през лятото. Какъв извод да си направиш тогава?
Всъщност не съм пробвала никоя от другите опции, защото тази, която се осъществи беше най-лесният вариант не само за мен, но даже за самите поляци.
Медицинската застраховка към кредитна карта е по-скоро за пътуване, а не за дългосрочен престой. Трябва да се представят доказателства за туристически пакет (например сметки от хотели) и билети за пътуването, така че сигурно щеше да се окаже, че не попадам в категорията клиенти, за които е предвидена услугата.
Европейската здравно осигурителна карта, ако питате мене, е бош лаф – поемат се май само най-насъщни неща и то като загазиш спешно и сериозно. Не исках да губя време и сили да разбирам точно колко и как след като имах и други варианти.
Застраховка “На път (помощ при пътуване – медицински разноски)”
С Алианц, уж най-надеждната, вече пробвах. Още почти щом пристигнах. Беше ми се отчупило съвсем малко парченце от един зъб, но драскаше и дразнеше. Обадих се в централата за Европа, при това тя е във Варшава. (Трябва да го направиш веднага.) Всичко много цивилизовано. Говориш кеф ти на английски, кеф ти на руски. Това хубаво, но искат фискален бон и лекарски доклад и сметка и пр. Документи, които е трудно да навиеш някой да пише и да осигури. Виждали ли сте лекар да издава фискален бон? Освен това има уловка. Разходите под 35 евро остават за сметка на клиента, а стоматологичната услуга ми струваше приблизително около 50 лв. Тази застраховка включва и разходите за лекарства над 35 евро, така че пазете си всички сметки и фискални бонове и от аптеката.
Да събирам книжа докато съм в болницата? Само до това ми беше! Освен това била конфиденциална информация на собственост на самата болница и трябваше да се пише специална молба, да се чака отговор и т.н. Така че въобще не съм се опитвала да вадя и да изпращам документите, още повече, това трябва да се свърши в рамките на 5 дена.
Оказва се, че може би е било по-добре да си направя застраховка за живот, злополука, травми, нещо от този род, но като гледам възможностите, които са описани като допълнителни в полицата (със съответно отделно заплащане, разбира се), трябва да останеш без ръка или крак и под., т.е. “трайна нетрудоспособност”, за да получиш някаква компенсация. Трябва да се види какви възможности предлагат различните застрахователни компании. Може би някоя включва и не толкова крайни изисквания.
Медицинско осигуряване от местоработата
Ето защо полският университет, въпреки че още не съм уредила доста неща, само въз основа на договора ми за работа заплати разходите.
Изобщо тънки детайли, които няма как предварително да съобразиш, ако специално не разучиш и не се консултираш с хора патили или със специалисти от бранша, които откровено ще те запознаят с ограниченията и капаните. Затова пиша всичко това – с надеждата да насоча вниманието към необходимостта от събиране на подробна информация и изясняване на точните условия по реализацията на дадена застраховка. Само така ще стигнете до извода кой тип и сума е адекватният избор за вашия случай.
четвъртък, 15 ноември 2007 г.
Административно
12 ноември, понеделник
Драги лектори по български език, настъпи моментът на първото изпращане на бумаги по посока МОН. Пригответе си: копие от страниците на пашапорта със снимката и с печат, че сте напуснали България. Ако нямате, май ще се задоволят с ксерокопие от билета за пътуването ви до местоназначението (и от бордовите карти при пътуване със самолет), което така или иначе трябва да приложите. Трябват ви още: договор за постъпване на работа от приемащия ви университет, от който да е видна началната и крайната дата на задълженията ви, свързани с учебния процес; служебна бележка от счетоводството каква заплата сте получили през изминалия месец (нетния размер на възнаграждението, като по възможност такава бележка се изпраща всеки месец в МОН); служебна бележка за наем на жилище, а в случай, че същият се поема от приемната страна, следва да се посочи на каква стойност е месечната сума за него.
Драги лектори по български език, настъпи моментът на първото изпращане на бумаги по посока МОН. Пригответе си: копие от страниците на пашапорта със снимката и с печат, че сте напуснали България. Ако нямате, май ще се задоволят с ксерокопие от билета за пътуването ви до местоназначението (и от бордовите карти при пътуване със самолет), което така или иначе трябва да приложите. Трябват ви още: договор за постъпване на работа от приемащия ви университет, от който да е видна началната и крайната дата на задълженията ви, свързани с учебния процес; служебна бележка от счетоводството каква заплата сте получили през изминалия месец (нетния размер на възнаграждението, като по възможност такава бележка се изпраща всеки месец в МОН); служебна бележка за наем на жилище, а в случай, че същият се поема от приемната страна, следва да се посочи на каква стойност е месечната сума за него.
Следващата стъпка е да си легализирате пребиваването. Макар, че имам право като гражданин на ЕС (как звучи само, а?) на 3-месечен престой без легализация в службата, занимаваща се с имигрантите и другите чужденци на територията на града, се оказа, че не трябва да отлагам това. Едва след като го направя, мога да получа от общината, т.нар. peseł, нещо като единен граждански номер, за който вече на няколко места ме питат: при зъболекаря, в аптеката. Нямаш ли го, всичко е по-скъпо. А и в крайна сметка трябва да го получиш. После го съобщаваш в Международния отдел на университета, където си подписал договора за работа.
Освен това трябва да си извадя и някакъв NIP, това пък е като данъчен номер, макар че първите две години тук съм освободена от данъци. Глей к’ъв келепир!
Устно се оправям, но писмено не се наемам да попълвам административни формуляри и те тука замесих студентите от V курс. Сега чакам да ми връчат преводите си, че да спретна документацията и да замарширувам по институциите.
Освен това резюмирам какви други административни подвизи трябваше да извършите досега. На мястото, на което пребивавате, първо подписвате договор със самия университет, в който ще работите. Връчват ви и формуляр за медицински изледвания, поне тук е така. В рамките на един месец трябва да ги направите (закъснявам, но ще чакат). В моя случай се ходи в поликлиника, която обслужва университета. Там нови бланки: за избор на личен лекар и още някаква друга. Не забравяйте и да се регистрирате, че живеете на еди кой си адрес.
Освен това трябва да си извадя и някакъв NIP, това пък е като данъчен номер, макар че първите две години тук съм освободена от данъци. Глей к’ъв келепир!
Устно се оправям, но писмено не се наемам да попълвам административни формуляри и те тука замесих студентите от V курс. Сега чакам да ми връчат преводите си, че да спретна документацията и да замарширувам по институциите.
Освен това резюмирам какви други административни подвизи трябваше да извършите досега. На мястото, на което пребивавате, първо подписвате договор със самия университет, в който ще работите. Връчват ви и формуляр за медицински изледвания, поне тук е така. В рамките на един месец трябва да ги направите (закъснявам, но ще чакат). В моя случай се ходи в поликлиника, която обслужва университета. Там нови бланки: за избор на личен лекар и още някаква друга. Не забравяйте и да се регистрирате, че живеете на еди кой си адрес.
понеделник, 12 ноември 2007 г.
Първият купон
1. Аз, Бойка и Катржина (докторантка в катедрата)
2. Иван Петров, и Агата - преподаватели и приятели
3. Далибор и приятелката му
28 октомври, неделя
В сряда вечерта бях поканена на т. нар. “fuksówka” [фуксувка]. Събитието би могло да се определи като “посрещане на зайците”, т.е. първокурсниците от специалностите “Българистика” и “Сърбистика” от страна на старите кучета, техните събратя от по-горните курсове.
Запазен периметър за южнославянските филологии в Лодз е сръбският ресторант “При Драган”, където всички официални събития, след като се отбележат, се празнуват, както си
трябва. А и без всякакъв специален повод сме добре дошли там.
Народът масово смучеше бира, което според мен е непростимо, когато си едва ли не в единственото място в града, където можеш да пийнеш сливовица. Но може би им е скъпа. Струва 9 злоти (4.50 лв). Само аз и още 4-5 души, не студенти, си позволиха да ядат (а присъстваха над 50). Естествено, сръбски специалитети.
Имаше някаква импровизирана викторина. Представители на зайците бяха разпитвани от “старите” – българистите за Сърбия, сърбистите за България: коя е столицата, валутата и пр. После преподаватели (моя милост, например) трябваше да им зададат въпроси, за да могат студентите да покажат какво са научили и че се справят. Моите хора, “българските” зайчета, победиха и спечелиха бутилка водка.
След това, ясно е, работата оттече. Партито се развихри, виха се хора, Горан Брегович, българска чалга и пр. Ядрото на купона беше заразително и представяше достойно балканската дружба: моят колега сърбин, Далибор (в центъра на третата снимка), един грък от Епир, незнайно откъде и кой го доведе, и аз. Давахме тон на народа за хората, така че бяхме в епицентъра на джангъра. Поляците, поне тези, се палят много по нашите танци и ритми и нямаха нужда от много съчки. За съжаление нямам много снимки, ами нали бях на дансинга, а и се сетих чак накрая, че нося фотоапарат. Беше доста тъмно, така че не се вижда много, да не говорим, че през повечето време всичко се движеше. Как да снимаш?!
понеделник, 15 октомври 2007 г.
Чувства и мисли
Днес за първи път се почувствах щастлива тук. Отидох в приповдигнато настроение на работа, а на връщане вървях по улиците и се усмихвах. Може би, защото почувствах, че овладявам ситуацията. Вече имам визия за бъдещата си дейност с всеки от курсовете и поставих основите на това, което ще върша занапред. Не мога да работя на парче и докато не си представя целостта на “зданието”, което ще изграждам, нямам нито ориентация, нито стратегия. А оттук и спокойствие. Когато работиш с настроение и хъс, и се забавляваш, атмосферата в клас е ведра, а студентите се запалват. Има закачки и смях, независимо, че усърдно се трудим. Никой не забелязва, че часът е свършил и сякаш не искаме да спираме. Чувстваш, че това, което правиш има смисъл и удовлетворението те зарежда още повече.
Когато успееш да съчиниш правилни изречения и хората те разбират, се чувстваш все по-уверен. Някои думи ми идват абсолютно незнайно откъде. Бях убедена например, че “памук” е “вата” и наистина получих точно това в аптеката. Думите- “фалшиви приятели” обаче са навсякъде. Какво мислите, че означава Studio urody? Студио за красота. А żaden (чете се “жаден”). Това значи “никой”. “Czas” [час] съвсем не е “час”, а “време”, а “pól godziny” [пул годжины] – естествено в тоя ред на мисли, не е “половин година”, а “половин час”. Върхът на сладоледа беше, когато исках да съставя изречение, че “съм забравила” нещо и открих, че трябва да кажа, че съм го “zapomniała”. Трябва да се внимава. Може да изръсиш голяма глупост.
Когато казвах в България, че заминавам за Полша, почти нямаше човек, който да не ми каже, че аз и без това приличам на полякиня. Тогава не разбирах това твърдение и не смятах, че това има някакво значение, дори не бях съвсем съгласна. Не обичам стереотипите. Както и предполагахте, приятели, наистина се вписвам напълно сред поляците. Никой не подозира, че съм чужденка, докато не си отворя устата. Заговарят ме на полски, което е чудесно, защото е повод да пробвам езиковите си умения. Сега осъзнавам, че когато човек има ярко изразен външен вид на чужденец, може да бъде игнориран и без възможност да контактува с местните хора. Това го изолира от средата и навярно му носи повече самота.
Когато успееш да съчиниш правилни изречения и хората те разбират, се чувстваш все по-уверен. Някои думи ми идват абсолютно незнайно откъде. Бях убедена например, че “памук” е “вата” и наистина получих точно това в аптеката. Думите- “фалшиви приятели” обаче са навсякъде. Какво мислите, че означава Studio urody? Студио за красота. А żaden (чете се “жаден”). Това значи “никой”. “Czas” [час] съвсем не е “час”, а “време”, а “pól godziny” [пул годжины] – естествено в тоя ред на мисли, не е “половин година”, а “половин час”. Върхът на сладоледа беше, когато исках да съставя изречение, че “съм забравила” нещо и открих, че трябва да кажа, че съм го “zapomniała”. Трябва да се внимава. Може да изръсиш голяма глупост.
Когато казвах в България, че заминавам за Полша, почти нямаше човек, който да не ми каже, че аз и без това приличам на полякиня. Тогава не разбирах това твърдение и не смятах, че това има някакво значение, дори не бях съвсем съгласна. Не обичам стереотипите. Както и предполагахте, приятели, наистина се вписвам напълно сред поляците. Никой не подозира, че съм чужденка, докато не си отворя устата. Заговарят ме на полски, което е чудесно, защото е повод да пробвам езиковите си умения. Сега осъзнавам, че когато човек има ярко изразен външен вид на чужденец, може да бъде игнориран и без възможност да контактува с местните хора. Това го изолира от средата и навярно му носи повече самота.
понеделник, 8 октомври 2007 г.
Езикът
Простих се с илюзиите, че ще мога да изучавам полски системно, за да дръпна бързо. Основната причина е, че не е възможно поради голямата ми натовареност с часове и то сутрин, когото се провежда обучението. Освен това от няколко години университетът вече не поема разноските за подобен лукс – минали на търговски принципи, както ми беше казано.
Уча в движение. За моето ухо разбираемостта на полския език само за седмица рязко се е повишила. Тренирам с билбордове, табели, надписи и елементарни разговори. Най-интересният учител е Радио “Мария”, католическо радио с проповеди, възвишени песни и молитни, което слушам рано сутрин докато се приготвям. Защо?
- Чист звук на приемната честота;
- Ясно, бавно и отчетливо произношение (висок произносителен стил);
- По-традиционен език и по тази причина по-близък до църковно-славянски, например съдържа повече думи общи за славянските езици;
- Като се помолят няколко пъти (повтарят едно и също) и ти влиза в главата;
- Действа успокояващо.
Да се върнеш или не (през ваканцията)?
Драги бъдещи лектори, в командировъчната ви заповед има условие, че ЗА ВРЕМЕТО ДОКАТО СТЕ ИЗВЪН СТРАНАТА, В КОЯТО СТЕ КОМАНДИРОВАН, СУМИТЕ ЗА КОМАНДИРОВКАТА СЕ СПИРАТ. Това означава всеки да прецени дали ще предпочете да не загуби тези пари плюс парите за път или ще вземе решение (въпреки всичко) да се върне в България, що пък не и да помитка из Европа. Всъщност интересно е пък как ще разберат, че пресичаш граници, като те
паднаха.
Ако се връщате с автобус, знайте, че на сръбските граници слагат печат. Когато отивате за пръв път дори задължително трябва да го осигурите, ако те пропуснат да го ударят в международния ви паспорт, защото пращате копие от страницата със снимката и тази с печата в МОН, за да удостоверите по някакъв начин, че осъществявате командировката. Препоръчвам ви, ако разстоянието е поносимо това първо пътуване да е с автобус – можете да вземете два пъти повече багаж, дори още.
паднаха.
Ако се връщате с автобус, знайте, че на сръбските граници слагат печат. Когато отивате за пръв път дори задължително трябва да го осигурите, ако те пропуснат да го ударят в международния ви паспорт, защото пращате копие от страницата със снимката и тази с печата в МОН, за да удостоверите по някакъв начин, че осъществявате командировката. Препоръчвам ви, ако разстоянието е поносимо това първо пътуване да е с автобус – можете да вземете два пъти повече багаж, дори още.
Назначение
От четвъртък вече имам официална заповед за назначение в Лодзкия университет. Отидох сама да се оправям – не искам да моля някого да ми превежда, макар че в отделни случаи ще се наложи: за медицинските прегледи и за разговора с домакина на общежитието, когото вече два пъти търся, но го няма и няма. А за тези неща се ходи далече и трябва да си освободиш време (де го?). Справам се с полско-българо-руска смес плюс английски (в редките случаи, когото някой го говори).
Назначението е за лектор – не можах да се преборя, защото хората са искали това и са смятали, че съм наясно с техните условия и съм съгласна да ги приема. Месечна заплата – 2400 злоти. Нашето министерство ми плаща 46,56 евро на ден. Разликата между командировъчните и заплатата в местна валута се превежда в сметката ми в евро в българска банка. За полската заплата се наложи да си открия сметка в тукашна банка. Предпочетох международна компания – Райфайзенбанк по няколко причини:
§ Сайт с обяснения на английски какво и как;
§ Клонове в България, което би улеснило обръщането на сумите от злоти в друга валута и прехвърлянето им в България.
Назначението е за лектор – не можах да се преборя, защото хората са искали това и са смятали, че съм наясно с техните условия и съм съгласна да ги приема. Месечна заплата – 2400 злоти. Нашето министерство ми плаща 46,56 евро на ден. Разликата между командировъчните и заплатата в местна валута се превежда в сметката ми в евро в българска банка. За полската заплата се наложи да си открия сметка в тукашна банка. Предпочетох международна компания – Райфайзенбанк по няколко причини:
§ Сайт с обяснения на английски какво и как;
§ Клонове в България, което би улеснило обръщането на сумите от злоти в друга валута и прехвърлянето им в България.
четвъртък, 4 октомври 2007 г.
Студентите
Имала сам само с два курса засега (сряда ми е почивен ден): III и V. Те са симпатични и говорят добре български. Изключително девойки, някъде изобщо няма момчета. Изглеждат сериозни в ученето, макар още да не сме се вглъбили особено в него. Часовете са опознавателни, главно разговори за тях самите, за трудностите, които са срещали в процеса на обучението и очакванията им какво е добре да се застъпи по-силно, защото им трябва, но им липсва. Поработихме върху грешки от изложенията им. Пуснах им и една песен за настроение, но също – за да хванат съдържанието и да извадят текста.
За какво трябва да внимавате, драги лектори
Първият удар, който ми бе нанесен още в София, бе, когато си получих разписанието на часовете. Поисках по мейла учебната програма и учебния план, както и инфо какви курсове ще водя. Виждах, че има реална опасност да закъснея, и исках да използвам времето да се подготвя предварително доколкото мога. Изпратиха ми графика. 18 часа седмично с I, II, III, IV и V курс. Огромна натовареност и то по 5 програми. Консултирах се с лектори от различни страни, които познавам, и разбрах, че на всеки дават различно – на някой 6, на друг 12, 14. Работата е там, че в нашата командировъчна заповед не е указан брой часове, за които се цаниш, а пише “съгласно изискванията на приемащата страна”. Освен това се оказа, че понятието “лектор” не е размито общо название на гастролиращ native speaker, в която може да се впише който и да е академичен кадър според научната си степен. Тя е длъжност, най-ниското стъпало, т.е. назначават ме не като асистент (за такъв трябвало да се обяви конкурс), не като старши преподавател, не дори като преподавател, мили хора. Сещате се, че им е трябвал човек, който да върши много работа за малко пари. В интерес на справедливостта трябва да кажа, че полската страна изрично е заявила, че иска точно лектор, дори няколко пъти е отказвала да приeмa ст. н. сътрудници и под. Но изискванията на МОН са такива, че в конкурса могат да участват само доктори. Най-неприятното е, че никой не ти е обяснил това още преди дори да решиш дали да участваш в този конкурс, а го разбираш, когато си на място пред свършен факт.
Всъщност парите, които ще получиш, са винаги едни и същи, защото имаш фиксирана сума командировъчни, а местната ти заплата се вади от тях. Даже така ще получиш по-голяма част в евро, а не в тукашна валута. Въпросът е, че работиш повече часове, които иначе би трябвало да ти се плащат като хонорар (например с една втора повече - 18 часа вместо 12). На много места в лекторатите обаче вдигат рамене “няма пари” и това не се прави. Нещо повече, ако ви плащат хонорари, искайте да се водят отделно от заплатата ви. Ако бъдат вписани в бележките, които изпращате всеки месец до МОН каква заплата сте получили, счетоводителката Е ДЛЪЖНА ДА ГИ ИЗВАДИ от сумата ви за командироване, защото това показват документите. По този начин, макар да сте работили извънредно, ще получите по-малко заплащане. Много хора са направили тази грешка, но не приемайки този абсурд, аз тръгнах по следите му и самата счетоводителка ми обясни това.
Всъщност парите, които ще получиш, са винаги едни и същи, защото имаш фиксирана сума командировъчни, а местната ти заплата се вади от тях. Даже така ще получиш по-голяма част в евро, а не в тукашна валута. Въпросът е, че работиш повече часове, които иначе би трябвало да ти се плащат като хонорар (например с една втора повече - 18 часа вместо 12). На много места в лекторатите обаче вдигат рамене “няма пари” и това не се прави. Нещо повече, ако ви плащат хонорари, искайте да се водят отделно от заплатата ви. Ако бъдат вписани в бележките, които изпращате всеки месец до МОН каква заплата сте получили, счетоводителката Е ДЛЪЖНА ДА ГИ ИЗВАДИ от сумата ви за командироване, защото това показват документите. По този начин, макар да сте работили извънредно, ще получите по-малко заплащане. Много хора са направили тази грешка, но не приемайки този абсурд, аз тръгнах по следите му и самата счетоводителка ми обясни това.
Най-необходимото
В ситуация като моята няма нищо по-нужно от добър приятел, запознат с обстановката, на когото можеш да разчиташ да те въведе в нея, да те съветва и подкрепя. Не че не се справяш и сам, но ти коства много повече усилия. Или трябва да разчиташ на благоволението на колегите, които биха ти помогнали, но трябва да молиш за това, те няма сами да ти предложат.
От вещите най-необходима се оказа картата на града, която Жоро Ламята ми подари. Много от четящите блога го познават лично или поне са чували за него – той е легендарна личност. В момента обаче е твърде зает да урежда лекциите си в Италия и почти не го виждам. Та, с тази карта в ръка кръстосвам вече няколко дни града пеш – най-сигурният начин да се ориентираш в мястото, да го опознаеш и да се почувстваш някак по-близък с него. Сградата на Wydzial Filologiczny, Katedra Slawistiki Poludniowej е в самия център (не се лъжете, няма нищо общо с “полудневна”, значи “южна”, и има много такива думи-“фалшиви приятели” в полския език). Разстоянието от къщи до там го изминавам за час и 15 минути. Лошото е когато носиш “моята чанта”(знаете за какво става дума – формат А4, натъпкана до пръсване) и лаптоп. Майка ми да не припада! Лаптопът ми е нужен за мултимедийните ми изпълнения. Oще не съм разучила има ли там такава машина, но видях аудиовизуалната зала, така че скоро ще олекна, ако мога, когато поискам да водя студентите там. Днес разучих и пътя с трамвай, но поради разкопките е с прехвърляне и пак има пеша. Винаги, когато ми е приятно, ще предпочитам разходката. Снимки засега няма, току що си купих rechargeable батерии, че другите издъхват за ден. Но само апарат ми липсва да помъкна освен материали и устройства.
Второто насъщно нещо, което обаче нямам все още непрестанно на разположение, е Интернет. Като без ръка съм. Перспективите не са обнадеждаващи. Познайте има ли начин да си прокараш кабел в общежитие. До мен достигнаха слухове, че wireless net в блока не се ловял. Още не са потвърдени, но оптимизмът ми в тази посока вече почва да пада. Не ми се мисли, че трябва да вися вечно в службата, вместо да си ровя и пиша на спокойствие вкъщи.
Всъщност факултетът е приятно място, всичко е ново и изглежда отлично. За достъп до каквото и да било обаче вземаш ключ и записваш час на влизане, а портиерът лично те отписва. Дори за кабинета в катедрата нямаш собствен ключ. Или поне аз нямам, защото видях, че колежка от друг кабинет си отключва със свой ключ и сама си призна, че това е нелегално. Така че там изобщо не влизам. Няма компютър. Познайте кой е моят кабинет! Ами приватизирах компютърната зала. Само един път друг човек намина, т.е. аз си прекарвам доста време сама там.
Другото място, което посещавам непрекъснато е ксероксът. Да не си помислите, че е някакъв копирен център. Машина в една от залите. Това значи дебнене кога там няма лекции, вземане на заветния ключ и ако всичко е наред (устройството работи, има тонер, запасил си се с хартия), можеш да осъществиш намеренията си. И това всичко защото факултетът не е закупил за библиотеката учебници по някаква определена система, която е преценил за добра. Вярно, че така всеки преподавател има свободата да избере каквото той смята за най-подходящо. Но в един курс преподават 3-4 души една и съща дисциплина! – практически български език. И като няма рамка, нито точно разпределение кой с какво ще занимава студентите, струва ми се, ще настъпи хаос. Или поне ще е за сметка на опитните зайчета – тези млади хора, които обучаваме. Една от причините всеки да преподава във всеки курс – поне аз и Бойка Бъчварова (колегите от ИЧС я познават) сме така – е останалите преподаватели да си направят компактни два дена работа. Моя милост обаче е там 4 от 5 дена в седмицата. В друг пост ще обясня защо.
Опитвам се тук да намеря SmartFoto (скенер, принтер и ксерокс в едно), какъвто много исках да си купя и донеса от София, но нямаше как да го домъкна. За сега без резултат. Но определено ще ми даде независимост.
Знаете колко държа на нея.
От вещите най-необходима се оказа картата на града, която Жоро Ламята ми подари. Много от четящите блога го познават лично или поне са чували за него – той е легендарна личност. В момента обаче е твърде зает да урежда лекциите си в Италия и почти не го виждам. Та, с тази карта в ръка кръстосвам вече няколко дни града пеш – най-сигурният начин да се ориентираш в мястото, да го опознаеш и да се почувстваш някак по-близък с него. Сградата на Wydzial Filologiczny, Katedra Slawistiki Poludniowej е в самия център (не се лъжете, няма нищо общо с “полудневна”, значи “южна”, и има много такива думи-“фалшиви приятели” в полския език). Разстоянието от къщи до там го изминавам за час и 15 минути. Лошото е когато носиш “моята чанта”(знаете за какво става дума – формат А4, натъпкана до пръсване) и лаптоп. Майка ми да не припада! Лаптопът ми е нужен за мултимедийните ми изпълнения. Oще не съм разучила има ли там такава машина, но видях аудиовизуалната зала, така че скоро ще олекна, ако мога, когато поискам да водя студентите там. Днес разучих и пътя с трамвай, но поради разкопките е с прехвърляне и пак има пеша. Винаги, когато ми е приятно, ще предпочитам разходката. Снимки засега няма, току що си купих rechargeable батерии, че другите издъхват за ден. Но само апарат ми липсва да помъкна освен материали и устройства.
Второто насъщно нещо, което обаче нямам все още непрестанно на разположение, е Интернет. Като без ръка съм. Перспективите не са обнадеждаващи. Познайте има ли начин да си прокараш кабел в общежитие. До мен достигнаха слухове, че wireless net в блока не се ловял. Още не са потвърдени, но оптимизмът ми в тази посока вече почва да пада. Не ми се мисли, че трябва да вися вечно в службата, вместо да си ровя и пиша на спокойствие вкъщи.
Всъщност факултетът е приятно място, всичко е ново и изглежда отлично. За достъп до каквото и да било обаче вземаш ключ и записваш час на влизане, а портиерът лично те отписва. Дори за кабинета в катедрата нямаш собствен ключ. Или поне аз нямам, защото видях, че колежка от друг кабинет си отключва със свой ключ и сама си призна, че това е нелегално. Така че там изобщо не влизам. Няма компютър. Познайте кой е моят кабинет! Ами приватизирах компютърната зала. Само един път друг човек намина, т.е. аз си прекарвам доста време сама там.
Другото място, което посещавам непрекъснато е ксероксът. Да не си помислите, че е някакъв копирен център. Машина в една от залите. Това значи дебнене кога там няма лекции, вземане на заветния ключ и ако всичко е наред (устройството работи, има тонер, запасил си се с хартия), можеш да осъществиш намеренията си. И това всичко защото факултетът не е закупил за библиотеката учебници по някаква определена система, която е преценил за добра. Вярно, че така всеки преподавател има свободата да избере каквото той смята за най-подходящо. Но в един курс преподават 3-4 души една и съща дисциплина! – практически български език. И като няма рамка, нито точно разпределение кой с какво ще занимава студентите, струва ми се, ще настъпи хаос. Или поне ще е за сметка на опитните зайчета – тези млади хора, които обучаваме. Една от причините всеки да преподава във всеки курс – поне аз и Бойка Бъчварова (колегите от ИЧС я познават) сме така – е останалите преподаватели да си направят компактни два дена работа. Моя милост обаче е там 4 от 5 дена в седмицата. В друг пост ще обясня защо.
Опитвам се тук да намеря SmartFoto (скенер, принтер и ксерокс в едно), какъвто много исках да си купя и донеса от София, но нямаше как да го домъкна. За сега без резултат. Но определено ще ми даде независимост.
Знаете колко държа на нея.
понеделник, 1 октомври 2007 г.
Личен и езиков background
Сядам да напиша бланка за профил, която ще раздам на всеки студент. Нещо като увод към езиково портфолио – личен и езиков background, който ще ориентира мен и студента откъде започва, а ми дава и всички координати за настояща и бъдеща връзка с него. Утре се открива учебната година и няма да има занятия, а ме чака само тържество и уреждане на административни въпроси: заповед за назначение, медицински изследвания, документ за наема за жилището, което се осигурява, разучаване къде какви възможности има за работа (библиотека, компютърна зала, копиране и пр.). Смятам да пробвам и пряк път пеша до местоработата (доста утопично – поне час път), но целият град е разкопан и транспортът е ужасен, а и с изследователска цел.
Настаняване
В Лодз слизам. Симпатичната млада колежка, която ме посрещна, беше дошла със семейната кола. Караше мъжът й, отзад спящото им детенце на 3 години и аз. Градът – разпрострян, индустриален, с широки улици, но не притежава някаква специфична красота. Вторият по големина в страната, разположен почти в центъра й. Тези квартали, които прекасяваме напомнят нашите комплекси – жилищно-промишлен пейзаж.
Блокът, пред който спираме, е удивително грозен – сива мазилка, метална врата от типа нашенски самоделки за сигурност. Само дето входът е чист, ненадраскан, с лампи и работещ асансьор (който е твърде ретро). На петия етаж съм. Най-после и аз да се откъсна от земята. Цял живот я на първи етаж, я на партер. Слава богу, наоколо е зелено (има стадион и парк). Има супер точно срещу входа.
Двустаен апартамент в стил приличен соц. Мебелите в стаите не са амортизирани, някои даже са направо нови – и изглеждат като от периода на демокрацията (бюрото и масата със столовете). Цветово: мокет в сивкави нюанси, тапицерии и завеси – шоколад. Библиотеките и шкафовете са даже повече от необходимото. Пералня, хладилник, прахосмукачка, ютия. Чудесно! Имам телевизор, но не и интернет. Трябва да си прекарам. Или пък безжична връзка.
Блокът, пред който спираме, е удивително грозен – сива мазилка, метална врата от типа нашенски самоделки за сигурност. Само дето входът е чист, ненадраскан, с лампи и работещ асансьор (който е твърде ретро). На петия етаж съм. Най-после и аз да се откъсна от земята. Цял живот я на първи етаж, я на партер. Слава богу, наоколо е зелено (има стадион и парк). Има супер точно срещу входа.
Двустаен апартамент в стил приличен соц. Мебелите в стаите не са амортизирани, някои даже са направо нови – и изглеждат като от периода на демокрацията (бюрото и масата със столовете). Цветово: мокет в сивкави нюанси, тапицерии и завеси – шоколад. Библиотеките и шкафовете са даже повече от необходимото. Пералня, хладилник, прахосмукачка, ютия. Чудесно! Имам телевизор, но не и интернет. Трябва да си прекарам. Или пък безжична връзка.
Абонамент за:
Публикации (Atom)