Lombard - Przeżyj to sam

Lombard - Przeżyj to sam

Na życie patrzysz bez emocji
Na przekór czasom i ludziom wbrew
Gdziekolwiek jesteś w dzień czy w nocy
Oczyma widza oglądasz grę
Ktoś inny zmienia świat za Ciebie
Nadstawia głowę, podnosi krzyk
A Ty z daleka, bo tak lepiej
I w razie czego nie tracisz nic
Przeżyj to sam, przeżyj to sam
Nie zamieniaj serca w twardy głaz
Póki jeszcze serce masz
Widziałeś wczoraj znów w dzienniku
Zmęczonych ludzi wzburzony tłum
I jeden szczegół wzrok Twój przykuł
Ogromne morze ludzkich głów
A spiker cedził ostre słowa
Od których nagła wzbierała złość
I począł w Tobie gniew kiełkować
Aż pomyślałeś: milczenia dość
Przeżyj to sam, przeżyj to sam
Nie zamieniaj serca w twardy głaz
Póki jeszcze serce masz

Lombard – Преживей го сам*

На живота гледаш без емоции,
напук на времето, против хората
Където и да си денем или нощем
с очите на зрител наблюдаваш играта
Някой друг променя света вместо теб,
залага главата си, надига глас
А ти – отдалече, понеже така е по-добре
и в случая не губиш нищо
Преживей това сам, преживей го сам
Не превръщай сърцето в твърд камък,
докато още имаш сърце
Вчера отново видя във вестника
разбунена тълпа уморени хора
И едничка подробност прикова погледа ти –

огромното море от човешки глави

А говорителят цедеше силни думи,
от които прииждаше внезапен яд
И в теб започна да кълни гняв,
докато си помисли: стига мълчание
Преживей това сам, преживей го сам
Не превръщай сърцето в твърд камък,
докато още имаш сърце

*Буквалният превод „преживей това сам” би изместил логическото ударение от идеята „преживей сам(остоятелно)” върху „това” (на какво конкретно да станеш съпричастен). И в двата езика глаголът задължително изисква пряко допълнение – преживявам нещо. На български обаче, ако искаме акцентът да е върху думата за действието, запълваме валенцията на глагола с кратките лични местоимения, като акцентът остава върху друга дума в изречението – тя се подчертава и с интонация. В полски не съществува член, но той може да се изрази именно с добавяне на този/тази/това/тези пред съществителното. На български кратките лични местоимения заместват именно членувани съществителни. Съществително обаче тук липсва – в оргинала присъства единствено местоимението to като задължително допълнение и го директно го изразява, без обаче да го подчертава. Какво е „това” или „го” при всички случаи става ясно единствено от контекста.

Dżem - List do M.

Dżem - List do M.

Mamo piszę do ciebie wiersz

Może ostatni, na pewno pierwszy

Jest głęboka, ciemna noc
Siedzę w łóżku, a obok śpi ona
I tak spokojnie oddycha
Dobiega mnie jakaś muzyka
Nie, to tylko w mej głowie szum
Siedzę, tonę i tonę we łzach
Bo jest mi smutno, bo jestem sam
Dławi mnie strach

Samotność to taka straszna trwoga
Ogarnia mnie, przenika mnie
Wiesz mamo, wyobraziłem sobie, że
Że nie ma Boga, nie ma, nie
Nie ma Boga, nie
Spokojny jest tylko mój dom
Gdzie Ty jesteś, a mnie tam nie ma
Gdzie nie wrócę już, chyba nie
Mamo, bardzo cię kocham, kocham cię

Myślałem, że ty skrzywdziłaś mnie
A to ja skrzywdziłem ciebie
Szkoda, że tak późno pojąłem to
Tak późno to, to zrozumiałem
Zrozumiałem to

Писмо до М.

Мамо, пиша стих до тебе
може би последен, със сигурност първия

Дълбока, тъмна нощ е.

Седя в леглото, а до мене спи тя

И така спокойно диша

До мен достига някаква музика

Не, това е само шум в главата ми
Седя, тъна и тъна в сълзи

Защото ми е тъжно, защото съм сам

Дави ме страх

Самотността така страшно ме тревожи
Обгръща ме, прониква в мен
Знаеш ли мамо, представям си, че
че няма Бог, не няма, не
Няма Бог, не

Спокоен е само моят дом
Където си ти, а мене ме няма

Където няма да се върна вече, навярно няма
Мамо, много те обичам,
обичам те

Мислех, че ти си постъпила несправедливо с мен.

А то аз те нараних

Жалко, че така късно разбрах това

Толкова късно разбрах това.
Разбрах това.

Рихард Ридел (Ryszard Riedel, (1956 - 1994) – солистът на група Dżem става един от най-добрите полски вокалисти след Чеслав Ниемен (Czesław Niemen). Той умира след дългогодишна употреба на наркотици ('compote', полски хероин). Историята на неговия живот е претворена във филма Skazany na bluesa (Destined for Blues), който гледах вече два пъти. Във филма настоящият солист на групата играе ролята на най-добрия приятел на Рихард, който го въвежда в пътя на дрогата.

Откъс от филма (изпълнение на песента "Писмо до М.")

Golden life - Животът, макар и красив, е толкова крехък

Golden life feat сборна формация

Golden life - Życie choć piękne, tak kruche jest

Gdy matka tuli w ramionach dziecie swe

Jej miłość staje przeciw złym mocom
Tak ludzie modlą się o urodzajny deszcz
Jak ona czuwa nad nim nocą

Wyfruwa wreszcie z gniazda młody ptak
Bo przywilejem jest młodości
Zabawa, radość, przyjaźń a nie strach
Bo młodość nie chce wiedzie o tym, że:

Życie choć piękne tak kruche jest
Wystarczy jedna chwila by zgasić je
Życie cho piękne tak kruche jest
Zrozumiał ten kto otarł się o śmierć

I nie do końca piękny jest ten świat
Gdy wciąż odwieczne prawa łamie
Zabiera miłość, młodość, słońca blask
Lecz my nie chcemy o tym wiedzieć, że:

Życie choć piękne tak kruche jest
Wystarczy jedna chwila by zgasić je
Życie choć piękne tak kruche jest
Zrozumiał ten kto otarł się o śmierć

Życie choć piękne tak kruche jest
Wystarczy jedna chwila by zgasić je
Życie choć piękne tak kruche jest

Zrozumiał ten kto otarł się o śmierć

Животът, макар и красив, е толкова крехък

Когато майката притиска в прегръдките си своето дете,

любовта й противостои на злите сили

Така хората се молят за плодоносен дъжд,

както тя бди над него нощем

Изхвръква най-после от гнездото птичето -
това е право

на младостта

Забавления, радост, приятелства, а не страх
Защото младостта не иска да знае за това,

че:

Животът, макар и красив, е толкова крехък

Достатъчен е само миг, за да угасне

Животът, макар и красив, е толкова крехък

Това е разбрал този, който се е отъркал о смъртта

И съвсем не е красив

този свят,

когато вечните права непрестанно руши
Отнема любовта, младостта, слънчевия блясък

Но ние не искаме да знаем за това, че:

Животът, макар и красив, е толкова крехък

Достатъчен е само миг, за да угасне

Животът, макар и красив, е толкова крехък

Това е разбрал този, който се е отъркал о смъртта

Akurat - Lubię mówić z tobą

Kiedy z serca płyną słowa
Uderzają z wielką mocą
Krążą blisko wśród nas ot tak
Dając chętnym szczere złoto

I dlatego lubię mówić z Tobą
I dlatego lubię mówić z Tobą

Każdy myśli to co myśli
Myśli sobie moja głowa
Może w końcu mi się uda
Wypowiedzieć proste słowa

I dlatego lubię mówić z Tobą
I dlatego lubię mówić z Tobą

Обичам да говоря с теб

Когато думите бликат от сърцето,
те удрят с голяма сила
Кръжат помежду ни, просто ей така,
давайки на копнеещия чисто злато

И затова обичам да говоря с теб
И затова обичам да говоря с теб

Всеки мисли това, което си мисли
Мисли си и моята глава
Може би в крайна сметка ще успея
да изкажа простите думи

И затова обичам да говоря с теб
И затова обичам да говоря с теб

Perfect – Niepokonani

Gdy emocje już opadną

Jak po wielkiej bitwie kurz

Gdy nie można mocą żadną

Wykrzyczanych cofnąć słów

Czy w milczeniu białych haniebnych flag

Zejść z barykady

Czy podobnym być do skały

Posypując solą ból

Jak posag pychy samotnie stać

Gdy ktoś kto mi jest światełkiem

Gaśnie nagle w biały dzień

Gdy na drodze za zakrętem

Przeznaczenie spotka mnie

Czy w bezsilnej zŁości łykajac żal

Dać się powalić

Czy się każdą chwilą bawić

Aż do końca wierząc że

Los inny nam pisany jest

Płyniemy przez wielki Babilon

Dopoki miłość nie złowi nas

W korowodzie zmysłów możemy trwać

niepokonani

Nim się ogień w nas wypali

Nim ocean naszych snów

Łyżeczką się odmierzyć da

Trzaba wiedzieć kiedy ze sceny zejść

Niepokonanym

Wśród tandety lśniąc jak diament

Być zagadką, ktorej nikt

Nie zdąrzy zgadnąć nim minie czas

autor: Perfect

Непобедени

Когато емоциите улегнат

като прах след голяма битка

Когато никаква сила не може

да върне назад изкрещяните думи

Дали с мълчанието на позорното бяло знаме

да слезеш от барикадите

Или да бъдеш като скала,

посипвайки със сол болката

Като откуп за гордостта да стоиш в самота

Когато този, който е светлина за мен,

изведнъж угасва посред бял ден

Когато на пътя зад завоя

ме посреща съдбата

Дали в безсилна ярост преглъщащ мъката

да се оставя да ме повалят

Или да се наслаждавам на всеки миг

чак до края, вярвайки, че

друга орис ни е писана

Ние плаваме във великия Вавилон,

докато любовта не ни хване

В хоровода на сетивата може да издържим

Непобедени

Преди пожарът да ни изгори

Преди океанът на мечтите си

да сме отмерили с лъжичка

Трябва да знаеш кога да слезеш от сцената

Непобеден

Сред боклуците блестящ като диамант

Да бъдеш загадка, която никой

не ще успее да отгатне преди да мине време

Golden Life – Oprócz błękitnego nieba

Kiedy jestem sam
Przyjaciele są daleko, daleko, ode mnie, ode mnie
Gdy mam wreszcie czas dla siebie

Kiedy sobie wspominam
Dawne dobre czasy
Czuję się jakoś dziwnie, dzisiaj noc jest
czarniejsza

Oprócz błękitnego nieba
Nic mi dzisiaj nie potrzeba /2

Gdzie są wszystkie dziewczęta
Które kiedyś tak bardzo, tak bardzo kochałem,
kochałem
Kto z przyjaciół pamięta, ile razy dla nich
przegrałem

W gardle zaschło mi
I butelka zupełnie, zupełnie już pusta, już pusta
Nikt do drzwi już dzisiaj nie zapuka

Oprócz błękitnego nieba
Nic mi dzisiaj nie potrzeba /2

Oprócz drogi szerokiej, oprócz góry wysokiej
Oprócz kawałka chleba, oprócz błękitu nieba
Oprócz słońca złotego, oprócz wiatru mocnego

Oprócz błękitnego nieba
Nic mi dzisiaj nie potrzeba /2

Освен лазурното небе

Когато съм сам,

приятелите са далече, далече, от мен, от мен

Когато най-после имам време за себе си

Когато си спомням

доброто старо време

Чувствам се някак странно, днес нощта е

по-черна.

Освен лазурното небе

нищо друго днес не ми трябва./2

Къде са всички момичета,

които някога толкова много, толкова много обичах,

обичах?

Кой от приятелите помни колко пъти заради тях

губих?

В гърлото ми е засъхнало

И бутилката е съвсем, вече съвсем празна, вече празна

Днес на вратата ми вече няма да почука никой.

Освен лазурното небе

нищо друго днес не ми трябва./2

Освен по-широк път, освен по-висока планина

Освен парче хляб, освен лазурното небе

Освен слънцето жълто, освен вятърът силен.

Освен лазурното небе

нищо друго днес не ми трябва./2