Моментът, който тече...

Мога да те преглътна.

Макар че засядаш на гърлото.

Слагах дните ни

тухла по тухла.

Но ти си вълна,

която залива...

после се дръпва.

Сега плувам.

Защото научих -

няма история.

Не искам

Целуна ме.

Сърцето ми скочи

да те посрещне...

Но се спъна

във всички отблъснати докосвания

и глухи телефони...

Не искам да бъда на дъното на чашата ти.

Много отдавна

ЗЕЛЕНО

***

Как бих искала кълнчето
от дъното на душата си да изтръгна,
за да настръхнете, че го има.
Но преди пчела да е звъннала
то ще е дълго грудка ръбеста
в неверните пазви на зимата.

март 1981


***

Ах, зелено листо протърка
с целувките си на земята мрака.
Прегръща коренче жадно пръстта изсъхнала,
обещавайки цветове, които чакам.


***

Затвори първия годишен кръг
фиданката на двама ни, наречена живот.
И ето - първи скъпоценен плод
отрони крехкият й стрък.

04.10.1983





ОТБЛИЗО

***

Сълзица вземи от очите ми
греховете си да измиеш.
Дотежи ли ти чистотата й,
ела - заедно да грешим!

09.06.1980



***

Устните ти - викащи жажди.
Ръцете ти - мъка от чакане.
Очите ти - нарисувано стенание.

Може би следва разпадането на атома?

05.05.1980


***

Ръката ти ме разруши.
Изтече самотата от кръвта.
Мълчанието ти ми каза да мълча.
И ни благослови.


***

През твойте устни
в моите изтича
флуидът розов на душата ти.

февруари 1980






***

Един спомен протяга лъч
и моята обич пропукана
заплаква за светулката тъничка
в черна безкрайност залутана.

13.01.1981







САТОРИ

Уморих се да търся сред хората -
а те намирам в душата си;
Да те раждам повторно
след като погреба някого.

Уморих се да те постигам,
доказвайки себе си.
Да те нямам и да те имам
винаги едновременно.

Уморих се от щастието
да те дочакам верен
и да прогледна - имала съм те
в стремежа си към тебе.


* сатори - 'мигновено прозрение'според учението Дзен

15.06.1980

Пигмалион

Видях те неосъществен,
о, прекрасен образ,
и ще те родя.
Ще платя цената
на изподраните ръце,на счупените нокти...
за щастието да се създаваме взаимно.

Кой е творецът и кое творбата?
Защото да обичаш и да твориш
е едно и също, не знаеше ли?
Да виждаш съвършенството
и да се влагаш целият,
за да се осъществи.

Внимавам с длетото –
един по-рязък удар
може да наруши красотата.
А работя с камък –
за вечността -
и не трябва да греша.

Ти ще пребъдеш. И аз в теб.
И радостта на сътворението –
това е отплатата за усилията.
А боговете може би ще се смилят
и наживо ще изразиш всичко
дадено, докато те постигах.

Божията благодат

Намерих центъра си и светът се спря.
Нямаше нужда да ходя никъде.
В мене е моят източник,
защото всичко е Едно.
Аз съм магнит за божията благодат.

Но видях, че преливам,
а имаше жадни и празни.
И се раздавам,
защото всички сме Едно.
Аз съм проводник на божията благодат.

Сега като радост всеки миг преживявам,
светът – това са мислите на Бог.
И светлината ми претворява света,
защото Аз съм Едно.
Аз съм божията благодат.

May it be

И ако в моя свят на приказки и детство
не си намериш място,
дано поне в гнездото ти отляво
оставя мъничко поезия.

Въпрос

Дали да имам страха на детето, което не знае какво ще е утре
или отчаянието на стареца, който е сигурен?

Когато виждаш как през пръстите ти времето изтича сгъстено...

Когато виждаш как през пръстите ти

времето изтича сгъстено,

а ти искаш щастието

да има вечността на камъка...

Тогава... дори минутата в ръцете ти

става корава.