сряда, 19 януари 2011 г.
понеделник, 13 декември 2010 г.
Вътрешно време
Още ми държи впечатлението от вчерашния рок концерт. От тичането извън пътеките, в неутъпкания сняг...
В момента съм глуха и масажирана, обзалагам се, че дори имам и някои синини. Но това е цената да си пред самата сцена, сред подскачащата тълпа. Аз така обичам – на първия ред, буквално да дишам праха на сцената и да имам усещането, че участвам напълно. Но само когато нещата се случват в момента. Киното го предпочитам вкъщи /точно обратното/ – то изисква усамотение и вглъбяване.
Подобни преживявания са и единствения случай, в който понасям „психологията на тълпата” – именно заради тази заразителна атмосфера. Никой не се интересува какво точно правиш, можеш да пееш, независимо как, да крещиш и да изпадаш в транс колкото си искаш. Чудесен начин да загубиш контрол.
Чак на второто излизане за бис изведнъж почувствах, че сега съм истински заредена и мога да изкарам още толкова. А бях там вече повече от 3 часа. При това на входа ми конфискуваха енергийната напитка, която имах в раницата, но това е друга история*.
И изведнъж разбрах, че няма начин да следвам доброжелателните съвети да се съобразявам с възрастта си. Ще ходя по рок концерти, ще се сближавам със студентите, ще нося дрехи, „неподходящи за възрастта ми”, няма „да се храня редовно”, а когато съм гладна, ще се катеря по дърветата и няма да ползвам асансьор, ще си лягам в три и няма "да си осигурявам осем часа сън", просто защото ми е достатъчен много по-малко, ще стоя с часове на компютъра, защото той е моето продължение и без него не мога да творя, да се образовам и да комуникирам, ще нося тежка чанта, защото правя куп неща всеки ден и това ми е интересно и така искам...
Ако някой друг се чувства немощен или тежко авторитетен, трябва ли да се дразни от това, че друг не е и да се опитва да го направи като себе си?
Отказвам.
Няма да сменя моето лично усещане за себе си във времето.
Ще следвам вътрешното си време.
А то определя външното – как изглеждаш, как се чувстваш, как живееш.
*Напоследък в Полша непрестанно се явявам нарушител. Забраниха тотално пушенето на публични места и вече май само вкъщи можеш да си пушиш.
Конкретно за кена Burn – помислих, че ми го вземат от съображения за сигурност, но когато вътре видях бар и как народа масово се изнизва оттам с бири, ми стана ясно. Никога не съм предполагала, че на концерт, пък било то и рок, би била разрешена употребата на алкохол.
петък, 10 декември 2010 г.
Визуални експерименти
вторник, 30 ноември 2010 г.
Хубави неща днес
Всичко е бяло.понеделник, 15 ноември 2010 г.
Pink Floyd – On The Turning Away
On the turning away
From the pale and downtrodden
And the words they say
Which we won't understand
"Don't accept that what's happening
Is just a case of others' suffering
Or you'll find that you're joining in
The turning away"
It's a sin that somehow
Light is changing to shadow
And casting it's shroud
Over all we have known
Unaware how the ranks have grown
Driven on by a heart of stone
We could find that we're all alone
In the dream of the proud
On the wings of the night
As the daytime is stirring
Where the speechless unite
In a silent accord
Using words you will find are strange
And mesmerised as they light the flame
Feel the new wind of change
On the wings of the night
No more turning away
From the weak and the weary
No more turning away
From the coldness inside
Just a world that we all must share
It's not enough just to stand and stare
Is it only a dream that there'll be
No more turning away?
Когато те отблъскват
Когато всички се извръщатот слабия и изтерзания
и думите, които те казват,
които ние няма да разберем
"Не приемай, че това, което се случва,
е само един случай от страданието на другите
или ще откриеш, че се присъединяваш
към извръщащите се”
Грях е, че някак си
светлината се превръща в сянка
и отпечатъкът е покров
над всичко, което знаем
Несъзнаващи как редиците са се увеличили,
движени от сърце от камък
бихме могли да открием, че сме сами
в съня на гордия
на крилете на нощта,
докато деня се разбърква,
където безмълвието се обединява
в едно тихо съгласие,
използвайки думи, които ще намериш за странни.
И хипнотизиран, докато те подпалват пламъка
почувствай новия вятър на промяната
на крилете на нощта
Не се отвръщай повече
от слабия и уморения
Не се отвръщай повече
от студенината вътре
Просто свят, който ние всички трябва да споделяме
Не е достатъчно просто да стоиш и да зяпаш
Само мечта ли е, че
не ще се отвръщаме повече?
