Хубаво де. Пак ли се върна старият синдром?
Наричам го “Страх от белия лист”. Роди се някога, може би в началните класове на гимназията. Това е парализата, в която изпадаш, когато застанеш пред бял лист и искаш да кажеш/нарисуваш нещо, но не знаеш точно какво. Чувстваш, че те напъва да изразиш себе си, но още не си хванал никоя от нишките на мислите, които са се заплели в теб. И как да изтеглиш някоя? Сякаш плетеницата се затяга, щом понечиш да го направиш.
Нещо повече. Дори внимателно да развиеш кълбото и вече да си напипал пътеката из лабиринта, отново не можеш да посегнеш към листа. Обременен си с толкова много прочетено и видяно. Та какво ново би могъл да сътвориш? Всичко е направено, нищо ново под слънцето.
При това искаш да дадеш най-доброто, което е във възможностите ти. А какви са те? Смееш ли да се сблъскаш с реалността? Ще се справиш ли? Как да нарисуваш нещо, след като би желал то да е прекрасно, толкова прекрасно като най-хубавите произведения, които си виждал. Като Леонардо? Като Микеланджело? Айде бе! Ха-ха. След като знаеш какви шедьоври са сътворени, как би могъл да си позволиш да мислиш, че си способен да направиш нещо достойно.
Цялото това бреме на познанието за върховните достижения на човечеството и отговорността да не върнеш назад еволюцията сякаш се сгромолясват върху теб. И някак е по-лесно да не правиш нищо. Само да се възхищаваш отстрани на вече съществуващото.
Как се избавих от блокажа ли?
Промяна на мисленето. Осъзнаваш, че винаги има върхове, има лидери, които се открояват и водят цялото напред. Но ако то отзад не помръдва, нищо не става – няма движение, няма прогрес. Нека следваме водачите, да се съизмерваме с тях, което превръща усилията ни във вектори с обща посока. Но ако не се опитваме да правим нещата, те не получават никакъв шанс за съществуване, нито ние – за развитие. И как да разберем за какво ни бива, с какво наистина можем да допринесем за цялото (макар това да е малка капчица), ако не пробваме непрекъснато.
Ключовата фраза е: Осмели се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар