
Навсякъде е окичено с кошнички. Да бяха пълни само с яйчица, добре, ама те са разкрасени с разни джуфчици, изкуствени цветя, кокошчици, пиленца, агънца и зайчета, които ми идват в повече (вж. примера - а той е подбран все пак да е симпатичен).
По време на празника тукашният народ ще се събира по семейному, а и не е за екскурзии, тъй че основно ще се почива. Явно и аз ще ходя по църкви за опознаване на местните обичаи. Утре например, когато народът носи отново прословутите кошнички в храма, този път с парченца от домашната храна, приготвена за празничната трапеза, за да бъде осветена от свещеника.
В неделя съм на парти в клуб. По случай празника ще има интернационална дискотека, на която съм поканена. Ние айляците от курса по полски - аз, малайзиецът и испанецът, се уговорихме да ходим. Южноафриканката (тя е естествена блондинка, синеока) няма 17 години и каза, че няма да я пуснат да влезе, затова отказа. Учудена съм, че има такова ограничение, но тя може би по-добре знае.
Надявам се да имам повече материал за описание и време за писане.
Получих видео-картичка за празника и от словашките си роднини, които сега живеят в Чехия. Симпатична е, а песничката е много смешна - все едно я пеят дечица. Нали знаете, че чешкият на българина му звучи като детска реч.
Ние ще си чакаме нашия Великден.
Само свалям мартеничките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар