Księży Mlyn

Сутринта на Великден се разходихме из един квартал, който дава представа как е изглеждал градът по времето на индустриалния си разцвет. Това е империята на Karol Wilchelm Scheibler – комплекс от някогашни фабрики, гара, пожарна, училище, болница, работнически жилища и резиденцията на собственика. (Мръсен капиталист, а?) Сега част от тях са административни сгради, в жилищата си живеят хора и до днес, а една огромна фабрика в момента е изкорубена до стени и се превръща в супер луксозни апартаменти с общи места за отдих и забавления, басейн и кой знае още какво.

В този екстериор Анджей Вайда е снимал филма си “Обетована земя”. Можете отново да видите “запазената марка” на Лодз – керемиденочервените тухлени
сгради с индустриален дизайн.

Този град се слави като “град на четири култури” – полска, еврейска, немска и руска. През деветнайсети век, когато градът за няколко десетилетия почти от нищото избуява до един от най-големите промишлени центрове на Европа, фабрикантите са немци, банките ги държат евреи, администрацията е руска, а поляците работят във фабриките. Евтина земя, евтина работна ръка, центърът на Европа – затова се инвестира тук. Промишлеността започва да запада, когато след “Великото дело на октомври”, поръчките от Русия секват и огромният руски пазар се затваря. Вторият удар е в наши дни след края на социализма и инвазията на евтина текстилна продукция от Азия.

Между другото, оказа се, че след войната, когато Варшава е била 85% разрушена, за три години Лодз е бил столица.

В града се е преместила администрацията, както и много хора, останали без жилища, които са се нанесли в опразнените от множеството избити евреи и емигрирали немци и руснаци жилища. След това за известно време столица става Краков, докато възстановят Варшава из основи.

В миналото Лодз е бил основен център на полската кинематография. Висшето училище (Wyższej Szkoły Filmowej, Telewizyjnej i Teatralnej) и в момента има много висок престиж; много активен е и Музеят на кинематографията. Лодз развива динамичен културен живот и кандидатства да стане Европейска столица на културата през 2016.

От есента ще заживея наблизо, защото през октомври ни местят. Блокът в момента се обновява основно и единият вход вече е готов. Модерно, PVC, плочки, съвсем нови мебели. Проф. Коритковска, моята шефка, в събота се нанесе. Ние, от странство, сме втората серия.

Край квартала има чудесен парк. Това е радостно, защото харесвам настоящото си жилище най-вече заради изложението и парка до него. Би ми липсвал.