
Дали да имам страха на детето, което не знае какво ще е утре
или отчаянието на стареца, който е сигурен?
public letters & private journal (in bulgarian language) Публични писма&личен дневник: преживявания в Полша; наръчник на лектора; размишления
Сутрин рано, когато светът се разбужда...
Когато въздухът е толкова свеж, че чак е резлив,
а тишината се стеле чиста и ненарушена от човешко присъствие...
Когато слънцето те целува и денят изгрява, пълен с обещания...
Сякаш те поздравява...
И това те вълнува и вдъхновява...
Като че ли ти дава крилата си.
Зная, че е илюзия.
И те се разпадат.
Но някога. Много след теб.
Това е представата ти за трайността.
Те са красиви. Имат цветове и шарки.
Ето, донесла съм пак една камара от изложбата на минерали.
Другите купуват бижута. Аз – камъни.
Обичам да ги гледам, обичам да ги държа, обичам да ги откривам.
Толкова са истински в този пластмасово-бетонен, лъскав свят.
С тях и аз се приближавам до истинската си същност.
Всичко се извършва в главата ти, въображението ти е впрегнато непрестанно. Ставаш си самодостатъчен. Можеш да се справяш с всяка ситуация, защото не викаш батко или кака на помощ. Да не говорим за мама и татко, дето все ги няма. Слава богу, ходейки на детска градина, после на училище, се социализираш и научаваш правилата на играта, ловко избягвайки опасността да станеш аутсайдер.
Няма смисъл да се опитваш да я блъскаш, да я чупиш, преди да си изследвал всички възможности вътре в нея. Наричам това „разширяване на рамката отвътре”. Да си представим, че рамката е двумерна. Но очевидно има измерения, които не са й подвластни. Ако излезеш в третото измерение, пред теб се разтваря необятността. Така че, можеш да развиваш интелекта, духа си, въображението, характера си, колкото си искаш.
Точно това прави затворникът от „Скитник между звуздите” на Джек Лондон. Само че той може и да се пренася в други времена и светове, излизайки от тялото си.
После идва време да се възправиш срещу стените, които те ограничават в материалното. А можеш и да продължиш да работиш отвътре, този път променяйки системата – тихо и без много шум. Един вид сменяш софтуера на Матрицата.
Но без да израснеш вътре в нея, не можеш да я опознаеш достатъчно. Да овладееш слабите й места и да се подготвиш добре. Да не говорим, че третото измерение ти дава онази дистанция, която ти е необходима, за да оцениш затвора си отстрани. Дори да имаш шанса да излезеш извън стените, пак няма да видиш това, което би обзрял с духовния си взор. По-вероятно е да се натъкнеш на други такива рамки, с които е обсипана плоската вселена. Но това можеш да узнаеш мигновено с поглед отгоре. Ако си се отдал на мисленето и изследването като начин на съществуване.
Години преди да срещна тази песен, нейното послание струи в мен.
То е моето Deja Wu, мой кармичен урок, който не съумявам да науча.
Мое верую, което проповядвам, но нямам смелостта да следвам.
Поезията и музиката.
Ах, как помагат да изразим чувствата, които отекват в заключените ни, безмълвни души.
Иначе пробваш да вземеш на мерник точните думи, но те се разбягват из мъглата на колебанието, за да се скрият в храстите на страха.
Остават най-немощните, обикновените – тези, които са привързани, не! – които са приковани към сигурността на ежедневната размяна на реплики.
Те не са ми подвластни.
Оставям се да ме моделират.
Но нали дори само за миг да се потопиш във водата, вече оказваш съпротивление на течението!
И нито то е вече същото, нито ти.
Няма как да не се намокриш и да не запомниш какво е водата... която тече... тук и сега...
Chcę, potrafię, wzniosę się
To naprawdę dobry dzień
Jak w westernie jeden cel.
Hej, mówię sobie ''Siłę masz
i nie przegraj, wygraj, grasz,
ale w pokonanie siebie!"
Pokonam więc siebie, pokonam siebie
Udowodnię, że można lepiej!
Pokonam więc siebie, pokonam siebie
Udowodnię ...
Chcę, potrafię, jestem skałą
Stać jak posąg, to za mało
Wolę ruszyć poza świat.
Hej, nigdy więcej białych flag,
chociaż już bywało tak
Wczoraj był ostatni raz.
(Obiecuję sobie...)
Pokonam dziś siebie, pokonam siebie
Udowodnię, że można lepiej!
Pokonam dziś siebie, pokonam siebie
Udowodnię, że można lepiej!
Pokonam dziś siebie, pokonam siebie
Udowodnię, że można lepiej!
Pokonam dziś siebie, pokonam siebie
Udowodnię ...
Chcę, potrafię, wzniosę się
To naprawdę dobry dzień
Mam przed sobą jasny cel !
(Jasny cel ...)
Hej, mówię sobie "Siłę masz
i nie przegraj, wygraj, grasz,
ale w pokonanie siebie!"
Pokonaj więc siebie, pokonaj siebie
Udowodni, że można lepiej!
Pokonaj więc siebie, pokonaj siebie
Udowodni, że można lepiej!
Pokonaj więc siebie, pokonaj siebie
Udowodni, że można lepiej!
Pokonaj więc siebie, pokonaj siebie
Udowodni ...
Wyżej, mocniej, dalej ...
Wyżej, mocniej, dalej ...
Преодолей себе си
Това наистина е добър ден
Като в устърн – целта е една
Хей – казвам си – още имаш сили
и не губи играта, победи! Играеш,
но преодолявайки себе си!
Така че, преодолявам себе си, преодолявам се
Доказвам, че може по-добре
Така че, преодолявам себе си, преодолявам се
Доказвам...
Искам, ще се справя, скала съм
Да стоиш като статуя, това е твърде малко
Предпочитам да тръгна по света
Хей, никога повече бяло знаме
Макар че досега се е случвало
Вчера беше за последен път
(Обещавам си...)
Днес преодолявам себе си, преодолявам се
Доказвам, че може по-добре
Днес преодолявам себе си, преодолявам се
Доказвам, че може по-добре
Днес преодолявам себе си, преодолявам се
Доказвам, че може по-добре
Днес преодолявам себе си, преодолявам се
Доказвам...
Искам, ще се справя, давам всичко от себе си
Това наистина е добър ден
Имам пред себе си ясна цел
(Ясна цел...)
Хей – казвам си – още имаш сили
и не губи играта, победи! Играеш,
но преодолявайки себе си!
Така че, преодолей себе си, преодолей се,
Така че, преодолей себе си, преодолей се
Така че, преодолей себе си, преодолей се
Така че, преодолей себе си, преодолей се
Докажи...
По-високо, по-силно, по-далече...
По-високо, по-силно, по-далече...