Втора кожа

Тя е точно по мярка.
Мека и удобна.
Пропусклива дотолкова, доколкото да запазя откритостта си към хората. Леко сияе от добронамереността, която излъчвам отвътре.

Но е здрава, ах, колко е непроницаема отвън. Щит, който пази същността ми.

Не зная кога се появи. Просто се разви и това е – еволюция:)
Защитна реакция.

Когато една дума, казана накриво, дори от някой непознат, засяда в теб и огорчението от нея отравя целия ти ден, трябва да направиш нещо, за да просъществуваш. Без да се разрушиш от непремерените дори жестове на хората. Какво остава за преднамерено недружелюбните.

Избрах да се превърна в Буда, който не иска нищо, не очаква нищо и приема всичко безстрастно, такова каквото е.

Излъчваното послание е – ето ме, идвам с добро, но няма да сторя нищо. Ще стоя тук, в себе си, и ти си този, който решава дали ще тръгне насреща или ще отмине встрани. Но не можеш да ме нараниш.
Аз имам втора кожа.

Ала някой идва и търси път към вратите на сърцето.
И твоето спасение сега е твоят затвор.
Затворена в бронята, не можеш да излезеш и да го посрещнеш с отворени обятия.

Успях няколко пъти – да, много малко.

Усещането е шеметно. Сякаш дух, изпуснат от бутилка. Наслаждаваш се на невероятната свобода да изразяваш себе си. Летиш. Познаваш щастието да се отвориш тотално. Залива те удовлетворение от това, че си го постигнал, макар да ти е коствало много усилия.

Но...

Започват да кълнят желания, да набъбват очаквания, да се раждат надежди... А действителността е отнесла прекрасните моменти... Светът изведнъж става суров. Студените ветрове на човешките реакции пронизват жестоко. Сякаш си излязъл в ледена зима без палто. Зъзнеш, оголен и толкова, толкова уязвим.

Най-страшно е, когато ти обърне гръб този, който те е предизвикал да се превъзмогнеш и да се освободиш. Ако си изоставил спасителната си кожа, оставаш бездомен и съкрушен.

Затова се връщам в нея.
Макар да мечтая...

да я изгоря...

някога.

Мисля си за приказките, в които героят е омагьосан и превърнат в някакво животно, чудовище (Може би дори Снежната кралица е уплашено малко момиче?). Някой трябва да прозре какъв е той въпреки „втората си кожа” и да развали магията... като го обикне... безусловно.

Михаил Врубел, "Царкиня-лебед"