

Когато си весел, светът блести с всичките си цветове. Нужна е поне малко тъга, за да видиш света в неговите крайности - черно-бял.


В черно-бялото има драма,

но то може да излъчва и спокойствие,


сякаш примирение, че нещата винаги са разделени - съществува и Добро, и Зло.


И тъмната страна е не по-малко важна от светлата. Как бихме оценили светлината,
ако не знаехме какво е липсата й.

А можем ли да забравим, че бялото крие в себе си всички цветове. Но ги ражда само когато лъч премине през чистотата.

1 коментар:
Творец си, Люси!!! Много ме кефиш!
Публикуване на коментар