Много отдавна

ЗЕЛЕНО

***

Как бих искала кълнчето
от дъното на душата си да изтръгна,
за да настръхнете, че го има.
Но преди пчела да е звъннала
то ще е дълго грудка ръбеста
в неверните пазви на зимата.

март 1981


***

Ах, зелено листо протърка
с целувките си на земята мрака.
Прегръща коренче жадно пръстта изсъхнала,
обещавайки цветове, които чакам.


***

Затвори първия годишен кръг
фиданката на двама ни, наречена живот.
И ето - първи скъпоценен плод
отрони крехкият й стрък.

04.10.1983





ОТБЛИЗО

***

Сълзица вземи от очите ми
греховете си да измиеш.
Дотежи ли ти чистотата й,
ела - заедно да грешим!

09.06.1980



***

Устните ти - викащи жажди.
Ръцете ти - мъка от чакане.
Очите ти - нарисувано стенание.

Може би следва разпадането на атома?

05.05.1980


***

Ръката ти ме разруши.
Изтече самотата от кръвта.
Мълчанието ти ми каза да мълча.
И ни благослови.


***

През твойте устни
в моите изтича
флуидът розов на душата ти.

февруари 1980






***

Един спомен протяга лъч
и моята обич пропукана
заплаква за светулката тъничка
в черна безкрайност залутана.

13.01.1981







САТОРИ

Уморих се да търся сред хората -
а те намирам в душата си;
Да те раждам повторно
след като погреба някого.

Уморих се да те постигам,
доказвайки себе си.
Да те нямам и да те имам
винаги едновременно.

Уморих се от щастието
да те дочакам верен
и да прогледна - имала съм те
в стремежа си към тебе.


* сатори - 'мигновено прозрение'според учението Дзен

15.06.1980