Моно-но аваре – Печалното очарование на нещата

За да се сътвори усещането моно-но-аваре, трябва да го погледнем от две страни. От тази на обектите, това е патосът на нещата, призивът, който те отправят към нашите емоции. От тази на възприемащия ги човек, това е чувствителността и емпатията към нещата. Моно означава „нещо, неща”, а аваре – премерена изненада, нещо като „Ах!” или „О!”, т.е. патос, трогателност, дълбоко чувство, чувствителност.

Става въпрос за чувствителност към мимолетното: нищо не е вечно, всичко се променя. Това е осъзнаването на преходността и горчиво-сладката тъга на отминаването и заника, въплътени в термина муйо (променящата се преходност).