Бърно

Най-после сколасах да кача снимките от пътешествието до Чехия.

Най-напред Бърно.

Това не е най-типичната картина от там, но спокойствието на тази градина беше заразително. (Не бих го нарекла парк, като имам предвид парковете на Лодз, които са огромни и многобройни - 53 плюс 13 горски зони).

Надник:)

Най-известната църква на Бърно - Катедралата "Св. Петър и св. Павел."

Този паметник беше близо до хотел "Континентал", където моя милост се наслаждаваше на удобство и лукс.

Ето това вече е типичната за Бърно архитектура.

Няма как да отидеш в Чехия и да не пийнеш бира. Та тука сме в много известната бирария "Пегас", където едва намерихме места.

Посещението в замъка Шпилберк (точно така, с "к", а на с "г", както си мислех) не е приятно изживяване. Тъй като винаги проучвам какво бих могла да видя, отивайки някъде, почти бях склонна да си го спестя. Става въпрос за замък, който всъщност през по-голямата част от съществуването си е функционирал като затвор.

Въпреки това не съжалявам, ако щете дори само заради ей тази снимка.

Всъщност това, което човек вижда там, го хвърля в дълбок размисъл. Как е възможно да се издържи години в тази тъмница? Да се понесат нечовешките условия и мъчения? (Не публикувам тук голяма част от снимките!) Не са ли нашите вайкания за щяло и нещяло, за неща най-често зависещо от самите нас, направо глезотии пред всичко това?

Отново се опитвам да намеря нещо красиво в тази подтискаща атмосфера.

Дворецът "Летница". До тук пристигаме с колата на Зденка. За съжаление дърво и камък се пука от студ и за туристи са отворени само паркът, ботаническата градина и аквариумът.

Те пък си заслужават. За жалост снимките от аквариума не са сполучливи.

Снимките в Новоседли, където живеят Зденка и Ладо, на които бях на гости през уикенда, ги прави самата Зденка. Това е нишата, в която е урната на Павел Ханик, племеник на баба, син на Ондро Ханик. Снимах го също и за да може да се сравни как изглеждат нашите места с подобна функция.

Това е от посещението ни в Йевишовка. В това селище голяма част от словаците, пристигнали от България, са се заселили първоначално и след това са се разселвали. В момента братът на Зденка, Михал, който в семейството наричат Минко (както са му викали в България), е кмет на Йевишовка.

Отбихме се на гробището, където е погребана сестрата на баба, на име Анна (вляво) и родителите на Зденка (майка й Анна Вагова, е дъщеря на баба Ана и племеница на баба ми).

А някой ще ми обясни ли какво трябва да значи тази чаша на дясната плоча?

Ето това е баба Ана отблизо. Очевидно е колко много си приличат с баба Мара.

А това сме ние с Берта (племеница на баба по линия на Ондро) и Ян в дома им в Бърно, където им гостувах около 4 часа. Берта говори прекрасен български, въпреки че не е имала възможност да го практикува повече от 30 години. Но тя се е преселила от България на 11 години и е го е била научила отлично. Много се трогнаха, че ги помня и то по този начин, защото споделих с Берта как в детските ми спомени е останала като много красива и елегантна жена.

Да дава Господ все така да изпълнявам плановете си - с едно ходене 3 задачи: конференция, лекция като гост лектор и съживяване на родовите корени.