Българското училище в Братислава

Още в България чух само хубави неща за това училище. И много исках да се запозная с хората, които работят там. И се радвам, че желанието ми се осъществи още с пристигането. На 16 септември бях поканена от Българския културен институт да присъствам на откриването на учебната година в Българското училище в Братислава.

Директорката Цветелина Генчева е енергичен и амбициозен човек, който впечатлява и вдъхновява и колектива, и възпитаниците си. Фактът, че ръководи и състав по народни танци, както и вокална група, която изпълнява фолклор, доказва, че не се бои от повече работа и отговорности, а отдава сили и време да "зарази" децата с любов към България и българската култура. В тези допълнителни занимания могат да се включват също родители и учители, и още като прочетох в сайта за това, си казах, че много би ми се искало и аз да потропвам там хорца, да поканя и моите студенти. Ще видим как това може да се организира – дано репетициите не съвпадат с нашата учебна програма.

Имах и прекрасната възможност да се запозная и с българския посланик в Словакия, г-жа Маргарита Ганева, която ми направи силно впечатление. Изглежда човек с широк размах, отзивчива и симпатична. Имаше и делегация от България – зам. министър на образованието Ваня Кастрева, председателката на Съюза на учителите Янка Такева. Там беше и председателят на Българския културен съюз в Братислава, директорката на частната българска детска градина и много други хора, които са движещите сили на дейностите, развивани за и сред българската общност в Братислава и въобще в Словакия. Имахме възможност след тържеството да разговаряме и така влязох в живота, проблемите и плановете на тази общност.

Ето малко снимки от милото тържество. Не са много хубави, нито много, но гледах тържеството и просто забравих да снимам :)

В българското училище в Братислава учат и много словачета. Учениците завършват с дипломи, отговарящи на изискванията и на словашката, и на българската държави.

Разходка из историческия център на Братислава

Няма какво много да се разказва. Т.нар. Стар град на централноевропейските градове е сходен навсякъде. Показвам. Това е от разходката на 15 септември.

Здравей, Братислава!

Пътуването беше кратко и много късметлийско. Полет до Виена от 13:40 и в 14:20 (местно време – 1 час назад) вече кацаме. Бях сигурна, че няма да успея за автобуса до Братислава в 14:30 и наистина го видях томно как тръгва от спирката. Имах нагласата да чакам следващия в 16:30 (както винаги съм си написала домашното и всичко е проверено чрез всички достъпни източници и планирано). Животът обаче поднася и изненади, нефигуриращи в интернет.

Тъкмо се тюхкаме с един българин от същия самолет как сме изтървали автобуса и ни чува един македонец, който се оказва женен в Братислава. Той ни успокоява, че съвсем скоро ще дойде друг автобус. И така в сладки приказки по комшийски изчакваме до 14:50, когато наистина се появява заветният автобус, който ни откарва само за час до Most SNP – Most Slovenského národného povstania (Bridge of the Slovak National Uprising). Хващам такси на подходящата фирма – Fun Taxi, тъй като съм се информирала за ситуацията с такситата в Братислава (http://www.bratislavaguide.com/bratislava-taxi-cabs). Не звъня от мобилния, което е по-изгодно, защото ще ми е по-трудно да обясня къде точно се намирам, нито пък ми се чака до 15 минути. По пътя дори подхващам разговор с шофьора като първа тренировка. Започнало е да вали и темата е основно за това. Разбирам, че там от четири дни вали.

Пътят е четири спирки с трамвай, знам това (разпитала съм още в София), но с този багаж няма да се циганим за няколко евро (6,40). Познавам сградата още щом се показва на хоризонта, тъй като тя е огромна, а и разгледах подробно нея и пътя дотам със Street View на Google Maps. Тя е на крайбрежието на Дунава, но малко по-навътре и самата река не се вижда. https://www.google.sk/maps/place/Botanická+6%2F25,+841+04+Karlova+Ves/@48.1475161,17.0687561,3a,89.5y,107.77h,96.33t/data=!3m4!1e1!3m2!1s6mXnK5mxbGdz5GKHStJ

Шофьорът ми носи куфара до вратата в дъжда. Рецепционистите две приятни момчета са предупредени и всичко е ОК. Обаждат се и на шефа на катедрата да докладват, че вече съм там и после с нея разговаряме дълго. За радост тя ми се осигурила човек да ме развежда (бях настояла за това) и от Българския културен институт ще дойдат да ме вземат във вторник сутринта. На 15 септември е празник, посветен на Panna Mária (Дева Мария) и не е работен ден тук, т.е. чудесно е, че ще имам време да се огледам.

Стаята е в хотелския корпус и за моя радост е голяма и с балкон. Това, което бях видяла на сайта, ме беше уплашило с малките си размери. Да, стая е, не е като в Лодз (ех Лодз!) –  апартамент – и то без рецепции и духа на общежитие. На осмия етаж е и има чудесен изглед – вижда се и моста, от който дойдох, чието разговорно име е UFO Most. Не е трудно да се досетиш защо.

Банята е хубава, с вана, в предверието има малък кът с хладилник и котлон, шкафове.

Гардеробите са огромни и съдържанието на куфара ми се губи из тях. Леглата са две – няма лошо, щом има простор. Най-лошото – няма телевизор. Веднага отивам да уредя въпроса с нета. Оказва се, че няма Wi-Fi, но изкрънквам кабел за включване в мрежата на сградата. Имам нет в къщи още с идването! Успокоена, излизам на разузнаване.

Тъй като планирам да атакувам Стария град на другия ден, тръгвам в обратната посока. Целта е и да се снабдя с неща от първа необходимост. Отново победа за Лодз, защото там заварих готов дом до прахосмукачката и ютията. Тук е като хотел, трябва да започнеш от чашата, приборите... Постелно бельо има и него го сменят, прането става в помещение с перални машини с монети.

На една спирка разстояние попадам на Lidl, от който си тръгвам с пълни торби и олекнал джоб. Струва ми се скъпко. Не много, но ми изглежда повече отколкото в Полша. Фактът, че са с евро си казва думата. Но може би, защото търся и типично български продукти като бяло сирене, каквито тук за хората са екзотика. Отново едвам откривам всред всичките захаросани и плодови jogurt-чета кофички от поне 400-500 грама в ъгъла на щанда и само три вида, единия от които е с 10% масленост. Ами така е, като забравих да си взема закваска, сега няма да ям истинско кисело мляко. А сиренето беше 12 € килограма – забрави!

По-късно рецепционистът ме води да ми покаже бюфета, където може да се хапва или да се купи нещо за в къщи. Има и ресторант и дневен бар. Пробвам зеленчуков шницел със салата. Сметката е 3, 50 €. Има някакви намаления, ако се абонираш за повече хранения там, но аз по принцип я карам повече на плодове, зеленчуци и ядки, тъй че няма да ми се случва често да се храня там.

Е, Братислава, хареса ми как ме посрещна. Утре изследването на града продължава.

14.09.2014

Пътуването като такова

Някога на изпита по западноевропейска литература ми се падна да говоря за „Одисей” на Джеймс Джойс. Истината е, че не бях го чела. И не защото не беше преведен на български – нямаше да е първото произведение, което се налагаше да четем на руски (или за най-смелите и търпеливи – в оригинал), просто не бях смогнала. Не случайно. Един колега беше изчислил, че ако трябва да прочетем всички творби, изредени в конспектите, за петте години на следване би трябвало да четем по 16 часа на ден. Така че често се случваше да изчитаме само кратките описания на съдържанието, които услужливо бяха поднесени в някои от учебниците преди самия анализ. Другият експресен вариант беше впрягане на помощен екип – семейство и приятели – които бодро четат и после преразказват. И кой каквото разбрал. 

Та, омайвам аз проф. Людмила Стефанова с някакви мои представи за романа, който е поток на съзнанието и ето защо какъвто и да било сюжет ми се губи. Въпреки това от устата ми се леят слова и усещам, че се справям не зле. Тя ме слуша жената, очевидно оценявайки достойнствата на ораторското ми майсторство, до момента когато задълбах в темата за пътуването, логично подведена от названието на творбата –

щом е Одисей, значи пътува. Точно тук професорката едва ли не плахо ми възрази, че героят никъде не пътува. Има една приказка за изпитите – най-важното е наглостта да се явиш. Та ето какво отговорих аз, без да ми трепне окото: „Това е едно пътуване към себе си.”

Днес съм застанала пред въпроса кога едно пътуване се превръща в пътуване към себе си и какво трябва да стане, за да се осмелиш да превъплътиш вътрешното си пътуване в реално.

Тръгвам с един куфар и един поглед напред към предизвикателството да повторя един от най-прекрасните периоди в живота ми – 4-те години прекарани в Лодз. Повторя не е точната дума. Нищо не може да се повтори, никога не се потапяме в една и съща вода, дори реката да е същата. 

Да, предлагаха ми да замина отново за Полша, за Познан, но спомените ми от този град са мъчителни, а и хем ще съм на полска земя, хем няма да съм със старите си приятели.

Искам да се повтори единствено това да бъда учител с мисия, а не просто преподавател. Да изпитвам такова удовлетворение от работата си и от контакта със студентите и въобще с хората, каквото чувствах преди.

Съзнателно избрах друго място, за да опозная така отблизо и да обикна толкова още една страна и още нови хора. Дай Боже!

My Favotite Film -The Pillow Book, 1996

I'm so excited to share the full movie e-address!

http://viooz.co/movies/4412-the-pillow-book-1996.html

Enjoy the film!

MotivА(к)ции

03.09.2011, Varna, The Big White House

Жена

Толкова дълго близките ми ме гледат внимателно, говорят ми бавно и ходят на пръсти около мен. 
Защото си позволих да съм чувствителна. С пълна сила. И да не го крия.

Разочаровах ги.

Защо всички очаквате да съм винаги силна?

Винаги да се справям. Да успявам. Да не се сривам. 
Искате да можете да разчитате на мен, нали?

Да, наистина, обикновено съм точно такава.

Момичето, което съм, трябва да пораства. Не върви някак си в свят, който не прощава, когато отказваш да остаряваш. Твърде хвърчащо из облаците, оптимистично до наивност и вярващо в чудеса. Не от тоя свят. 

Но не съм мъж!

Това, че приемам предизвикателства, значи само, че съм смела.

Това, че понасям изпитанията, значи, че съм издържлива.
Това, че мисля логично и уважавам действието, показва само, че използвам равноправно и двете половини на мозъка си.

Това, че обичам честно да мисля на глас и да вдъхновявам, не трябва автоматично да ме превръща в лидер. Това е огромна отговорност. И искам правото да решавам кога да бъда знаменосец и кога войвода. 

Под кожата на силната жена, която също съм,  бях затворила уязвимостта си. 
Тя беше там, под ключ, заради посегателствата на света, който ограбва. Връхлита чрез множество груби думи и жестове, низости, лъжи, предателства. Чрез мъжки лапи, протегнати към женско тяло с ранима детска душа.

Е, добре, сега видяхте, че мога да бъда и слаба. 
Защото разкъсах тази кожа. За да ви пусна съвсем близо. Защото искам да бъда и нежна, и мека, и беззащитна... Без задръжки да изразявам чувствата си. Да плача, когато ми се плаче и да крещя, когато ми се крещи. Да се облягам на нечие рамо, когато нямам вече сили. Да опозная всички страхове, които бях заключила, преди да ги пусна да си отидат, защото ще мога да разчитам на вас.

Позволете ми да съм ИСТИНСКА ЖЕНА!