Новоселие

Отдавна искам да направя събиране по съседски.

Е, зарекох се, като се поснабдя с български продукти, да го осъществя. 1 март беше подходящ момент, но бях безумно изморена покрай подготовката на тържеството със студентите и отложих. То пък се насъбраха празници - 3-ти март, 8-ми, таман.

Пазаруването пак беше разхищение. Не трябва да ходя до хипермаркети! Под 200 - 300 злоти не падам. Излизам със списък, връщам се с половината неща и с още толкова съвсем
непредвидени. Ах, какво хубаво цвете, я каква чудесна шапка, а, балсамът за коса ми свършва, не е лошо да си взема такива чашки, че няма да пием в пластмасови, я, и така... Едва се довлякох до вкъщи, вярно, една спирка с автобус, но като още не мога да си намеря количка за пазар, окапаха ми ръцете.

Трапезата беше богата - с български специалитети, вина, ракия, но и сьомга, сирена, салатки и мезета - както си трябва. Направих и баница, а Бойка - питка.

Народът запристига. Бях ограничила приема до количеств, подходящо за размерите на хола и най-вече на нормален разговор. Предприятието не беше леко, защото щеше да има няколко разноезични групи - на рускоезичните и на англоезичните. Много разчитах Бойка да е добре с руския, а руснаците да отбират от английски, за да може да се поддържа разговор и без да се налага да прехвърчам непрестанно. Като се има пред вид, че не всички можаха да дойдат (австрийците и Жоро), че Бойка така и не се осмели да проговори на руски, а караше на полски, които никой от нас, новозаселниците не владее добре,

а само Максим поназнайваше английски, но не и Лена, задачата ми стана с повишена трудност.

Да не говорим, че в главата ми особено отначало се оказа такава каша от езици, че в един момент проговорих дори на испански. Боже!

С Максим отначало уж се уговорихме да говорим на полски, за да сме били тренирали. Ха-ха! Нещо, което започвах уж като полски неусетно преминаваше в руски - къде поради липса на думи, къде поради факта, че изглежда тези близки езици, са някакъв континуум, който се прелива от единия в другия, а и кажете ми, моля ви се, как можеш да говориш на някакъв друг език, като имаш типично руска физиономия пред себе си.

На английски се превключваше по-лесно, тъй като е твърде различен.

Китайката се казва Йен, а малкото - нещо като Мин Чу, но аз му викам просто Мин. Оказа се, че и полската му даскалица е рационализирала името му по същия начин.

Беше весело. Бях им казала специално да не се притесняват, а да дойдат с децата си. Та се запознах и с Миша, който ходи на училище във втори клас, малката Аня, която е под две години и от детските ясли вече знае няколко полски думи. Китайчето, горкото (на 12 години) уж е в някакво международно училище - майка му му превеждаше.

Въпреки разнородната компания на всички ни беше интересно и приятно. Ракията обра овациите. Руснакът, който всъщност е роден и живял в Узбекистан, особено я оцени. Мартеничките също им харесаха.

Тук вече сме опоскали трапезата.

Тъжно ми стана, че дори той (който, мисля си, би трябвало да знае - не стига, че е руснак, ами е и учен, биохимик) ме попита с руски букви ли пишем и дали сме православни. Китайката и тя - гледа мартеничката и там нали пише "Честита Баба Марта" - "Вие руската азбука ли използвате?" Наложи се кратко, но внушително да заявя, че ние сме приели православното християнство още през IX век, когато България е била империя, преди изобщо да е съществувала руската държава; че кирилската азбука е създадена за всички славяни на основата на старобългарския език и от нас именно са я получили всички източни славяни (чрез книги и свещеници), както и сърбите.

Днес имам лек махмурлук и не ме е ден, но пък вчера си прекарах хубаво. Изобщо, става все по-интересно.