сряда, 13 февруари 2008 г.

Сезони


Една къщичка с градинка, покрай която обичах да минавам, когато изглеждаше така.
Първите дни на ноември.

Краят на ноември. Късна есен. Призрачно.


На третата снимка отляво вдига снага десететажния двувходен блок на Лодзкия университет, в който живеят чуждестранните преподаватели. Отдясно, точно срещу него е супермаркеттът Andre, откъдето се снабдяваме със съестни продукти. Малката сграда в дъното е сладкарницата, която ежедневно ни подлага на изпитание, предлагайки вкусните си, съвсем пресни изкушения. Аз съм застанала пред обръщалото на автобус 57, последната спирка - Marysińska-Stadion, откъдето снимам. Краят на декември.






А това виждах от балкона си в дните, когато пристигнах. 29.09.2007.















Лодз през зимата: 22.01.2007 г., в близост до моя дом.

Моето жилище в Лодз









Това е приличния соц, за който споменах.

Контрасти









Ето, най-сетне идат снимките.

Можете да видите града, в който живея. И с красотата му и със следите на бедността.
Един град, който е възникнал и се е развивал преди всичко като индустриален център и по тази причина е бил населен предимно с пролетариат.

Старинните красиви сгради са малко, но се открояват. Те са различни, с характер.
Останалите, повечето - бивши предприятия или работнически жилища (т. нар. каменици), са сиви и безлични.
Общата историческа съдба през последните няколко десетилетия също е сложила своя пръст и скучните паралелепипеди на познатите блокове, напомнят родните жилищни
комплекси.

Независимо кап или соц, такива постройки обиждат естетическото чувство, приспиват сетивността ти с монотонност, която се възрадва толкова повече, когато попадне на онези другите - уникалните.

Все пак съм снимала сгради, в които дори и да са от определен тип, дори да са рушащи се, има някаква атмосфера.


*Вмъкнах и илюстрации към старите постове, съответстващи на темите. Така че... сега всичко си е на мястото и възприятието е пълно.