Трета поредна година се включвам в интересното пътешествие из музеите на Лодз и бих могла да кажа, че вече съм видяла почти всичко, което ме интересува. С малко изключение - за подземния канал под площад "Wolności", т.нар. "Dętka" не сколасах, но и това, което посетих е предостатъчно. Естествено, за да успея, трябваше предварително да поработя здраво по логистиката, но това както винаги си е задължително домашно при мене и част от предвкусване на удоволствието. Снабдена с план, изготвен по три критерия - ранжиране според интересите ми, фиксираните часове на някои от изявите в програмата и близостта на обектите, успях дори да надхвърля плана минимум. Тъй като имаше непредвидени обстоятелства, се наложиха и импровизации, но когато разполагаш с цялата необходима информация, това става лесно и както често се оказва дори се получава по-добре. Единственият гаф бе, че не си проверих телефона и бях принудена да се скъпя на снимки, тъй като батерията беше към края си. Трябваше да ходя с други хора, но музеите, които те искаха да посетим, съм ги гледала по 4-5 пъти, та затова изоставих компанията. И така:
Започнах от един от обектите към Музея на изкуствата - този, в който все още не бях ходила - Gal eria Chimera i Willa, на улица Wólczańska 31/33. Прекрасна къща, както можете да се убедите от витража, който е по-долу.
Тука вече съм се усетила да анулирам светкавицата, за да не прави отблясък.
В Centrum Ryba, където трябваше да гледам демонстрации на кендо, да сгъвам оригами и да дегустирам суши, имаше такова меле, че посъкратих престоя си и се задоволих с изложбата на кимона и картини от хартия. Извънредното време ми позволи да отскоча до Кукления театър, където управлявах марионетки (по точно се опитвах да го правя, защото се оказа ужасно трудно... :) Имам опит само с петрушките - от детските години и от забавленията с Мая и Бояна.
След това отново импровизация - влязох в музейния отсек на Манифактура, макар да съм била там неведнъж. Не се бавих много, защото предпочетох да отида сред народа. Попаднах в море от хора, които се бяха струпали на концерт на Кашя Ковалска, защото освен всичко друго бяха и дни на Лодз във връзка с празника на града. Хареса ми.
После се оказах пред велосипедно шествие, което пропагандираше вело придвижването. С тях освен полицейски коли отпред и отзад имаше и полицаи с колелета :)
Оттук се отправих към Музея на тъкачеството, който се намира в т. нар. Biała Fabryka на Geyer, който отдавна ми е мерак, но все не можех да се наканя. Да отидеш в Лодз, града на тъкачите, и да не видиш този музей е все едно да посетиш Рим и да не отидеш да видиш Ватикана и папата. Тук изживяването е внушително - от шума само на един стан за толкова кратко щях да оглушея, а не зная тези хора, които са работили там, как са издържали по цял ден години наред - същия въпрос, който ме измъчваше и в тъмницата на замъка затвор в Бърно. Тук интересна е колекцията от облекла от 20 век. Припомних си роклите на майка ми от 60-те с острите бюстове, тънка талия и бухнали поли, шарените хипарски 70 с високите подметки, размъкнатия, напластен силует и фолк мотиви, 80-те с безумния реглан ръкав, който и аз толкова носех... Тъканите също просто описват същата история. Помните ли сатена от 60-те под формата на костюмче или рокля с право жакетче? А гордостта на химическата индустрия - найлона и дрехите от този неприятен материал? А ламето? Жакардовата текстура? А тревирата - хахаха...
В залата за облекла от предишни епохи имаше манекени с дрехи от 19 век. Там малко си пофантазирах и потанцувах с един от господата - този, който не беше толкова наконтен и самоуверено нахален като останалите :)
Това тук е част от интериора на една от страничните постройки и явно представлява кухня на работническо жилище.И за десерт - Музея на приказката "Se-Ma-For", който на практика е музей на анимационното студио "Se-Ma-For", където можеше да се види как се правят анимационни филми, както и множество от декорите, куклите и апаратурата. Запознах се лично с
Мечо Клепоушко,
както и гледах няколко интересни анимационни филма, от които особено си харесах Miasto Płynie, посветен на Лодз и всичките му проблеми: безработицата, безизходицата, особено за младите, занемареността, простотията на запалянковската война Widzew - LKS (все едно Левски - ЦСКА). Филмът завършва с кучета и котки, които летят в небето, завързани за балони с надписи на съответните любими отбори...