сряда, 24 май 2017 г.

Честит празник на буквите!

Така простичко искам да назова този празник, защото за пръв път ние изживяваме 24 май, когато празнуваме това, че сме научили четмото и писмото.  Да ви е честит, мили грамотни хора! На тези, на които предстои да отворят вратата на някоя книга, нека предадем трепета от това прекрасно усещане.  Този ден е неизменно свързан и с почитта към двамата славянски първоучители, братята Кирил и Методий, чиито имена произнасяме благоговейно. Те отварят очите ни със своето дело и ни научават, че просветата тръгва от книгата. На този празник прочувствено пеем и химна, който ни сплотява и вдъхновява: "Върви, народе възродени!"

Тук в Словакия и ние празнувахме, но по-рано, защото 13 май, датата, на която се събрахме да почетем празника, е близо до деня на Кирил и Методий по православния календар - 11 май.
По тези места се тачи името и делото на братята, не е забравена ролята им във Великоморавската мисия, когато създават буквите и идват да разнесат светлината на тези писмена сред западните славяни.

Нашето събиране започна тържествено пред паметника на Кирил и Методий в Девин, който е квартал на Братислава. С много цветя, с програма изнесена от ученици от Българското училище и от неделното училище. Денят беше прекрасен сякаш цялата природа празнуваше с нас.

После се пренесохме на ресторант "Танкер", където бяхме поканили певицата Елица Тодорова и братята близнаци, с които тя пее, а те свирят на тъпани. Цял следобед прекарахме там и разговаряхме, танцувахме и пяхме. Благодаря на Българския културен съюз и специално на председателката му Деница Секуличка за добрата организация. Е, имаше и недоволни, че ангнешкото твърде дълго се приготвя, а пък после дойде доста студено, но по човешки не всичко винаги е идеално.

Последният етап на честванията беше гостуването в Микулчице в Чехия. Там също се бяха подготвили с богата програма пред паметника на светите братя Кирил и Методий. Беше като на голям български събор. С палатки и почерпки, с разговори с познати и запознанства с нови хора. На връщане минахме през замъка в Леднице, където съм ходила, но винаги е интересно пак да се отиде. Има красив парк и зимна градина.

четвъртък, 4 май 2017 г.

Мотайнай (Богохулство против небесата)

В ценносната система на японците, която иде от древността, съществува понятието мотайнай. Акио Морита, един от създателите на фирмата „Сони”, в автобиографията си “Made in Japan&Sony” се опитва да изясни това понятие, защото „то съдържа в себе си ключ към разгадаването на Япония, японците и японската промишленост”.

„Смисълът на това понятие е, че всичко на този свят е дар от Създателя и ние трябва да сме благодарни и да не го пропиляваме. Буквално мотайнай се превежда „непочтителен”  или „небогобоязлив”, но дълбокият му подтекст е „богохулство против небесата”.

По-конкретно трябва да разбираме, че това, което е дадено като свят дар, трябва грижливо да се използва. Мотайнай заклеймява пилеенето като грях.

Морита посочва, че въпреки, че подобна концепция съществува в определена форма на Запад и другаде в Изтока, в Япония тя надхвърля рамките на обикновената грижливост или аскетичност в религиозен смисъл. През вековете животът на японците е протичал в борба за оцеляване под постоянната заплаха от тежки времена и природни бедствия. Страната не разполага и с големи природни богатства от полезни суровини. Ето защо тези хора винаги са се стремили да прозвеждат с минимум суровини. Това се е превърнало в начин на живот*. Материалите не се харчат неразумно, а се пестят, също водата, хартията и всичко, което ви хрумне (Япония има най-висок процент на преработка на хартиени суровини напр.)
Рециклирането и за нас, и дори на Запад е сравнително ново явление, японците отдавна старателно събират вторичните суровини потделно, за да улеснят повторната им преработка.

Типичната японска вана се пълни със затоплена вода и се ползва поред от цялото семейство, а изплакването става извън нея. Японците разпалагат с различни отоплителни уреди, които отопляват локално, а не цялата стая (напр. представете си нещо като ниска масичка, покрита с електрическо  одеяло, с което се покриваш и си  на топло. )

Пилеенето е позор и фактически е грях.

Това обяснява защо Япония е страната на миниатюризацията и има толкова нововъведения на продукти, които можеш просто да сложиш в джоба си.

Японците са търпеливи и приемат временните несгоди в името на целенасоченото изграждане на бъдещето, което желаят.

Всички бедствия в Япония са се посрещали с наличните ресурси и след недостиг на храна, пожари, цунами или земетресения хората са започвали да градят отново живота си от нулата. По този начин се възпитава и умението да се справяш с кризисни положения. Незабавно да включиш цялата си изобретателност и да се заемеш с възстановителни работи. Гледала съм японски документални филми за войната, в които се описват периоди от по 5 години, всеки от които има една генерална концептуална цел, която е изразена и в слоган, и всички усилия са впрегнати тя да се постигне. Представете си тези усилия като насочени в една посока вектори и сравнете тази картина с образа на вектори, насочени в различни посоки, без да ги обединява една посока.

От 1973 г. всички производители на електродомакински уреди се заемат с въпроса за намаляване на потреблението на енергия, т.е. започва надпревара кой ще произвежда най-икономични изделия. Стремежът е и да не се допуска никакъв брак и продуктът се контролира на всеки етап. (На Запад по-често практиката е изпитания накрая на процеса и негодните изделия се бракуват).

Ясно е и защо японците залагат на новите технологии – разработване на собствени, възприемане някои страни на чуждите технологии и свързването им при производството на предмети или системи...
...без да губят вкус към наследството на традициите.


*И аз като японците. Още в зората на демокрацията започнах да събирам разделно, без който и да ме е карал или да има такъв почин. Просто фактът, че многохора се препитаваха около кофите за смет, ме стимулираше да отделям бутилките, капачките на киселите млека, самите кофички от него, картоните и хартията и пакетирани да ги оставям до контейнерите. Сега тук, където живея няма контейнер за хартия L, а само за стъкло и пластмаса.  Затова събраната хартия отнасям в университета, където има такива контейнери.