Премиера на
операта „Фиделио” от Бетовен. С моята приятелка, румънската лекторка Ема Адам,
нямаме билети, но сме убедени, че ще успеем да си намерим. Тръгваме спонтанно,
но хубавите неща често се случват извън плановете. Постановката е в сградата „Нова
сцена”, която напълно отговаря на името си. Историческото здание на Slovenské národné divadlo от началото на 20-ти век е дело на виенски архитекти и е изпълнено в
средноевропейски бароково-ренесансов стил с френски привкус, докато новата
сграда е в модерен стил. В красивите фоайета има картини и скулптури.
Местата ни са на високо
в центъра, откъдето се обхваща прекрасно не само сцената, но и цялата зала. Интересно,
че на театър винаги обичам да съм, ако може, на първия ред или поне някъде до
третия, а бе да дишам праха от сцената, дето се вика, да се чувствам вътре в
действието. А виж, на опера обичам горе – комплексен поглед и резониращ звук,
който те обгръща.
Изненадва ме
индустриалната сценография. Тук се сещам за нашумелия руски оперен режисьор
Василий Бархатов, млад талант, за когото четох през 2013, който прави постановките
си в съвременен дух. Той самият изключително
ми хареса (много е красив, обаятелно говори), но откъсите от представленията му
леко ме сащисаха. Така или иначе тази вечер ще имам възможност да се запозная
отблизо с набралия пара тренд в оперното изкуство.
Трябва веднага да
кажа, че не съм разочарована, напротив. Мисля, че представянето на конфликтите
чрез съвременни образи ги доближава до публиката, улеснява съпреживяването. Тук
„злите сили” или „лошите” бяха представени като мафиоти, а над всички символи,
които бяха вкарани сред разбунения народ, и досега мисля. С тъмносиньото
хвърчило с очички и устенца, напомнящи евро, и с чадъра в цветовете на дъгата смятам,
че се отдава почит на нашата общоевропейска мечта и нова политкоректност и всетолерантност.
Голямото ветрило от щраусови пера, с каквито робите веят на вседържателите на
властта, мисля, че също би намерило своето обяснение. Но виж, защо сред
разбунтуваните имаше човек с наполеоновска шапка и тромпет, това не мога да
кажа.
Чудесно е, че светещи
субтитри с либретото на словашки ме въвеждаха в детайлите на това, което се
случва, защото немският е сред езиците, които са ми чужди – и като познаване, и
като интерес. Изобщо мултимедията беше широко застъпена в представлението, така
че то изглеждаше динамично, интересно, въздействащо.
Тия дни като бях
в Прага, забелязах плакат на нова постановка на „Електра”. Плакатът представляваше близък план на женски
ходила, обути в елегантни модерни дамски обувки. Очевидно все по-често ще
гледаме съвременни превъплъщения на класически произведения.
World Music
Залата е пълна или както се изразява дядо Вазов (това изречение ми е любимо: „Наближаваше отпуск на черквата в метоха, набита с богомолки.) Тази зала не е голяма, но това е един от централните клубове за жива музика в Братислава – Ateliér Babylon. Виждам огромно количество от българите, които познавам. Програмата: Trnki (SK), Fonó Zenekar (HU), The Vocal Trio Evridika (BG), Jitka Šuranská (CZ)&Pacora Trio (SK).
Забавлението продължи цели 4 часа. За малко да си изпуснем последния
трамвай. В Братислава има нощен транспорт, но е през 1 час. Такситата са скъпи.
Нещо повече, невероятно е да хванеш такси от улицата, а е и по-скъпо. Трябва да
ги викаш, да обясняваш къде си – кой разбрал, кой не разбрал... Имам случаи да
разчитам на такси в определен час и да не ми идва, а тепърва да почват да ми
търсят кола.
Кротък дъжд завършва вечерта.
Kryštof
Залата е Incheba Expo Bratislava. Групата е чешка и добра,
ето защо популярна и в Словакия. За
съжаление обаче славянската музика като цяло си остава световно неизвестна.
Дори едни други не се популяризираме. След 1989 не съм чула нито една чешка,
полска, та камо ли словашка песен. Изключение може би имаше с пробива на Тату
по едно време – руски женски дует за по-младите, които не са ги чували. Само
братята сърби дето успяха да ни научат на чалга. Това е.
Така или иначе за пълно потапяне в средата и защото уча езика и чрез песни,
аз си слушам местни групи, че дори им ходя и по концерти. Проблемът е, че
трудно намирам компания за подобни забавления, защото нивото на словашкия на повечето
ми приятели тук е елементарно, комуникират на английски, т. е. не биха разбрали
какво се пее, а и не проявяват интерес към „неизвестни групи”. През октомври
бях на концерт на любимата ми словашка група DESMOD и единственият човек, достоен да
оцени преживяването, беше моята приятелка – сръбската лекторка, много
симпатично момиче на двайсет и няколко години, която поканих.
Публиката е много разнообразна, както младеж, така и 40+. Подгряващата група беше супер и всички вече
започнаха да припяват и да мятат бира след бира.
Изненада за всички беше появата на фронтмена на бандата, Richard Krajčo, иззад последните редове. При това с любимата ми песен „Cesta” („Път”). Сред овации и докосвания с ръцете на хората, протегнати към него, той стигна до сцената. Като цяло, особено благодарение на него, контактът с публиката беше през цялото време силно изразен. Той излизаше сред хората, оставяше се да го носят, подскачаше до края на концерта (как не се измори тоз човек) и се навеждаше да се ръкува с публиката. Между двете части на концерта на подиума сред залата изпълни на китара китка от откъси от известни словашки песни, като вмъкваше шеговити заигравки с текстовете. Човекът по професия е артист, така че знае как стават работите.
Групата изпълнява поп рок и алтернативен рок. Голяма е – 3 китари (когато Рихард не свири, а само пее – 2), барабани, саксофон, тромпет и цугтромбон. От време на време някой от музикантите млатеше и някой от огромните тъпани в двата края на сцената.
За светлините, цветовите феерии, мултимедията, няма какво да ви обяснявам – били сте на рок концерт. То не бяха златни листчета на струи отдолу нагоре, лампи, които се спускат от тавана и си менят цветовете, па после се връщат, пък тръгват едни гирлянди...
И ей так в пролетната вечер излизаш, напявайки си:
Jestli se blizim k cili, kolik zbyva viry,
kam zvou, svodidla, co po tme mi lzou,
zda couvam zpatky a plytvam radky,
co rvou, ze uz mi doma neotevrou..
