петък, 26 септември 2008 г.

Сърцето като батерия

Батерията на лаптопа ми се скапа. Съсипа се от това, че внимавах да не я изтощавам.
Ползвах я рядко и малко. Предпазливо. Разчитах на външни енергоизточници. Да, ама не.
Най-лошото за една батерия е да не черпиш от нея. Сигурен начин да спре да работи.

И понеже винаги търся под вола теле, т.е. знаци, символи и подтекст, нямаше как да не ме връхлети аналогията и да роди метафора.

Не се ли случва същото със сърцето, което сдържа енергията, страхувайки се, че би я отдало за нещо нетрайно? Опитвайки се да отлага и да разпределя във времето силата, която съдържа, то става неспособно да я произвежда.