понеделник, 21 януари 2008 г.

Вътрешeн поток

Сигурно сте го изпитвали.
В един или в друг случай.

Онова чувство на хармония и сливане. Онова усещане за лекота, извиращо от абсолютната координация без усилия, когато релаксиран, се потапяш напълно в някаква физическа дейност. Когато си продължение на това, което докосваш. Когато чувстваш материята и сякаш тялото ти е направлявано само и единствено от законите на средата, а не от собственият ти мозък. За мислите остава удоволствието да отчитат случващото се и да попиват опиянението.


Най-често ми се е случвало, когато се катеря по скалите. Или когато плувам. Рисуването и керамиката също ме даряват с такова изживяване. Заниманията с градинарство, икебана и бонсай – също. При това там има допълнителна награда чудото на раждането. Раждането на нещо, сътворено от собственото ти въображение и ръце.

Липсва ми.

Как се случва така, че работата и ежедневните неща те захапват и завличат сякаш в зъбците на някакъв безпощаден механизъм, който те отдалечава от всичко, което би те дарявало с такава радост?

Обичам работата си. Влагам много усилия с нея, но е прекрасно да виждаш как хората проговарят и от ден на ден стават все по-уверени. И ти си ги научил на това.

Когато някой урок се получи особено добре, дори изпитвам щастие. Чувствам се като диригент на оркестър, който е изпълнил симфонията във великолепна хармония. Но знаеш, че е като при изкуството на артиста – всеки път представлението е различно и неповторимо, ала съвършенството е толкова мимолетно.

Има обаче безкрайни допълнителни задължения и административни процедури, които те затрупват и затискат усещането за удовлетвореност.

А и когато се отдаваш само на умствен труд – било в час, било пред компютъра или пък над някоя книга/статия, жадуваш за тоталното изживяване на вътрешния поток – тогава, когато участва и тялото, и всички сетива усещат материята.

В светът на съзнанието по-лесно се губиш, а природата те заземява и центрира.

четвъртък, 10 януари 2008 г.

Ребята, давайте жить дружно!

Най-после едно от нещата, на които се надявах, се осъществи.

Тази сутрин всички гост-преподаватели бяхме поканени на среща със заместник ректора, отговарящ за международните връзки.
Това беше чудесен случай да се срещна и запозная с много хора в моето положение и да създам контакти, които биха ми осигурили среда и по-добро прекарване тук.

След официалната част (приветствие и презентация за Лодзкия университет) инициирах размяна на визитки и предложих да организираме съвместни пътешествия до различни обекти. Хората се пораздвижиха, започнаха да се събират на групички. Ходих и при англоговорящи и при рускогворящите, разпитвах и кой живее в нашия блок, че да си опозная съседите.

Сега остава да организирам парти (ох, кога ще има време!), че да заздравим доброто начало с дружеска сбирка.

Най-много разчитам на непосредствения си съсед - руснак от Казахстан, момче и момиче от Австрия и две бъбриви китайки - всички от нашия блок. Юнакът от Австрия дори има кола, което ще е от полза за бъдещи туристически подвизи.

Такова събитие се организира за първи път. Така че няма да недоволствам, че се осъществява чак сега, а не в началото на годината, когато му е времето.

Айде, хаирлия да е!
Да живей интернационалната дружба! И международното положение, разбира се.

неделя, 6 януари 2008 г.

Новата година

Има ли нещо ново във времето?

Опитвам се да го усетя.


Съзнанието е изпълнено с надежди

и тази единствена промяна преобразява действителността.


Времето е в нас.

От нас зависи как ние ще сме във Времето.