четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Dido - Paris



Coming home from Paris on the train
I really didn't care if the journey took all day
Tried to turn the pages of my magazine
While trying to keep a hold of your hand
Ordering a coffee that I wouldn't ever drink
Just to keep you and Paris on my mind
Just to keep you and Paris on my mind
I didn't know it would be the last time
The last time I saw you

At Waterloo we went our seperate ways
When I got in my cab I didn't turn and wave
Didn't go to work, just went to bed
Trying to keep you and Paris on my mind
Trying to keep you and Paris on my mind
I didn't know it would be the last time
The last time I saw you

Phoned your office this afternoon
They said they hadn't heard anything from you
It's been seven days without a word
I have to keep you and Paris on my mind
I have to keep you and Paris on my mind
I didn't know it would be the last time
The last time I saw you

Going back to Paris on the train
Raining and without you, it's not the same
But I have to do this journey one more time
Just to keep you and Paris on my mind
Just to keep you and Paris on my mind
I didn't know it would be the last time
The last time I saw you
The last time I saw you
The last time I saw you
The last time I saw you

сряда, 26 ноември 2008 г.

Tarot card of the day

3 of Swords


Mourning

Sadness and tears. Differences are not reconciled. A dispute or wrong ruled the day. A time of deep emotion and sadness. A period of mournful contemplation over a loss or mistakes made.


Unfortunately, It's true.

вторник, 25 ноември 2008 г.

Dżem – Do Kołyski



Żyj z całych sił i uśmiechaj się do ludzi, bo nie jesteś sam.
Śpij, nocą śnij, niech zły sen Cię nigdy więcej nie obudzi,
teraz śpij.

Niech dobry Bóg zawsze Cię za rękę trzyma,
kiedy ciemny wiatr porywa spokój siejąc smutek i zwątpienie,
pamiętaj że ...

Ref:
Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... nic.
Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil.

Idź własną drogą, bo w tym cały sens istnienia, żeby umieć żyć.
Bez znieczulenia, bez niepotrzebnych nie spełnienia, myśli złych.

Ref:
Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic.
Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil,
może być najlepszą z Twoich chwil.

Niech dobry Bóg zawsze Cię za rękę trzyma,
kiedy ciemny wiatr, porywa spokój siejąc smutek i zwątpienie,
pamiętaj że ...

Ref:
Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic.
Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil.
Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic.
Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil,
najlepszą z Twoich chwil...
nie skończoną ...

До люлката

Живей с всички сили и се усмихвай на хората,защото не си сам.
Спи, през нощта сънувай, нека никога повече не те събуди лош сън,
сега спи.
Нека добрият Бог винаги те държи за ръка,
когато тъмният вятър сграбчва покоя, сеейки печал и съмнение,
помни, че...

Припев:
Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо.
Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути.

Върви по собствен път, защото в това е целият смисъл на съществуването – да умееш да живееш.
Без упойка, без непотребни несбъднатости, лоши мисли.

Припев:
Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо
Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути,
може да бъде най-хубавата от твоите минути.

Нека добрият Бог винаги те държи за ръката,
когато тъмният вятър сграбчва покоя, сеейки печал и съмнение,
помни, че...

Припев:
Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо
Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути.
Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо
Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути,
може да бъде най-хубавата от твоите минути...
безкрайна...

неделя, 23 ноември 2008 г.

Пигмалион

Видях те неосъществен,
о, прекрасен образ,
и ще те родя.
Ще платя цената
на изподраните ръце,на счупените нокти...
за щастието да се създаваме взаимно.

Кой е творецът и кое творбата?
Защото да обичаш и да твориш
е едно и също, не знаеше ли?
Да виждаш съвършенството
и да се влагаш целият,
за да се осъществи.

Внимавам с длетото –
един по-рязък удар
може да наруши красотата.
А работя с камък –
за вечността -
и не трябва да греша.

Ти ще пребъдеш. И аз в теб.
И радостта на сътворението –
това е отплатата за усилията.
А боговете може би ще се смилят
и наживо ще изразиш всичко
дадено, докато те постигах.

сряда, 19 ноември 2008 г.

Jak zapomnieć




Jeden Osiem L. - Jak zapomnieć
Ile dałbym by zapomnieć cię
Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę
Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia
niczym zaległy kurz
tak już po prostu nie pamiętać
sytuacji w których serce klęka
wiem
nie wyrwę się chociaż bardzo chcę
mam nadzieję że to wiesz i ty.
Znowu widzę Ciebie przed swoimi oczami
Znowu zasnąć nie mogę owładnięty marzeniami
Wszystko poświęcam myśli, że byłaś kiedyś blisko
Kiedy czułem Ciebie obok wtedy czułem, że mam wszystko
Tyle zostało po mnie tylko ty i setki wspomnień
ile dałbym za by móc o tym już zapomnieć
teraz nie ma nas i nie chcę być tam gdzie ty jesteś
znowu staniesz przede mną zawsze robisz mi to we śnie
będę patrzył jak odchodzisz chociaż chciałbym się odwrócić
będę myślał ile dałbym komuś kto by czas zawrócił
kto by zatrzymał wskazówki tylko na ten jeden moment
w chwili w której Cię poznałem
poszedłbym już w drugą stronę.
Ile dałbym by zapomnieć cię
Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę
Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia
niczym zaległy kurz
tak już po prostu nie pamiętać
sytuacji w których serce klęka
wiem
nie wyrwę się chociaż bardzo chcę
mam nadzieję że to wiesz i ty.
To był sen na jawie, gdy marzenia się spełniały
Wszystko takie realne chwile szybko tak mijały
Tylko my zamknięci w czterech ścianach a tak wolni
Ważne Ty byłaś obok a ja czułem się spokojny
Pamiętasz jeszcze te dni całe miesiące
Pamiętasz chcesz zapomnieć ja nie mogę wiem, że błądzę
Snute kiedyś opowiastki ja, Ty i srebrna taca
Kiedyś to nie przerażało już do tego nie chcę wracać
Aura zepsucia w powietrzu tracisz te pięćdziesiąt procent
Chcę zapomnieć o tobie zatrzeć w pamięci te noce
By odeszły w niepamięć chwile, które zwałem złotem
Tamte chwile to tombak, bo już wiem, co było potem
Ile dałbym by zapomnieć cię
Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę
Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia
niczym zaległy kurz
tak już po prostu nie pamiętać
sytuacji w których serce klęka
wiem
nie wyrwę się chociaż bardzo chcę
mam nadzieję że to wiesz i ty.

Moje myśli spiętrzone wokół jednej chwili
Kiedyś tak krótka potrafiła czas umilić
Teraz stojąc jakby obok wciąż się przyglądam
Już nie cieszy jak kiedyś wspominam, myślę, dokąd zdążam
Inne cele w życiu inne plany i pragnienia
Muszę wszystko pozmieniać tak jak czas wszystko zmienia
To co było nie wróci wiem choć czasem mam nadzieję
Po co mam więc pamiętać, ktoś by powiedział stare dzieje
Wiem to
Nie mogę zapomnieć jak było dobrze
Wiem to
Skończyło się mój własny pogrzeb
Wiem to
I proszę Boga nigdy więcej niech nie pozwoli na to
by ktoś trafił w moje serce.
Ile dałbym by zapomnieć cię
Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę
Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia
niczym zaległy kurz
tak już po prostu nie pamiętać
sytuacji w których serce klęka
wiem
nie wyrwę się chociaż bardzo chcę
mam nadzieję że to wiesz i ty.
Как да забравиш
Какво не бих дал да те забравя,
всички моменти, които са за забравяне, защото искам
да не мисля вече за това, да издухам всички спомени,
никому ненужен прах,
така – просто да не помня
ситуацията, в която сърцето коленичи,
знам –
няма да се измъкна, макар много да искам,
надявам се, че го знаеш и ти.
Отново те виждам пред себе си,
отново не мога да заспя, обладан от мечти.
Всичко посвещавам на мисълта, че някога беше близо.
Когато те усещах до себе си, чувствах, че имам всичко.
Толкова остана след мен – само ти и мрежа от спомени,
какво не бих дал, за да мога вече да забравя това.
Сега
няма „нас” и не искам да съм там, където си ти,
отново ще застанеш пред мен – винаги правиш това в съня ми,
ще гледам как се отдалечаваш, макар да ми се иска да се върнеш,
ще си мисля какво не бих дал на някого да върне времето,
да спре стрелките на часовника само в този единствен момент.
В мига, в който те позная, ще тръгна на друга страна.
Какво не бих дал да те забравя,
всички моменти, които са за забравяне, защото искам
да не мисля вече за това, да издухам всички спомени,
никому ненужен прах,
така – просто да не помня
ситуацията, в която сърцето коленичи,
знам –
няма да се измъкна, макар много да искам,
надявам се, че го знаеш и ти.
Беше сън наяве, когато мечтите се сбъдваха.
Всичко, толкова реални моменти така бързо отминаха –
само ние, затворени сред четири стени, а толкова свободни,
важното беше, че ти си до мен, а аз се чувствах спокоен.
Помниш ли още тези дни, цели месеци,
помниш, искаш да забравиш, аз не мога, зная, че блуждая –
плановете някога, приказките, аз, ти и всичко – на сребърен поднос.
Някога това не ни правеше впечатление, вече не искам да се връщам към него,
аура на разрушението – на вятъра ще ти отидат тия петдесет процента.
Искам да те забравя, да изтрия от паметта си нощите –
да отидат в забравата миговете, които наричах златни,
тези моменти са пиринч, защото вече знам какво последва.
Какво не бих дал да те забравя,
всички моменти, които са за забравяне, защото искам
да не мисля вече за това, да издухам всички спомени,
никому ненужен прах,
така – просто да не помня
ситуацията, в която сърцето коленичи,
знам –
няма да се измъкна, макар много да искам,
надявам се, че го знаеш и ти.
Може би мислите ми са натрупани около една такава минута,
когато за толкова кратко успя да заличиш времето.
Сега стоя сякаш отстрани, без да спирам да се вглеждам,
вече не ме радва, когато си припомням, мисля си, кога ще смогна
да постигна другите си цели в живота, другите планове и копнежи.
Трябва всичко да променя, така, както времето променя всичко.
Това, което е било, вече няма да се върне, знам, макар че понякога се надявам.
Та защо трябва да помня, някой би казал „стари работи”.
Зная това –
свърши се – това е моето собствено погребение,
зная това
и моля Господа никога повече да не позволява
някой да попадне в сърцето ми.

вторник, 18 ноември 2008 г.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Божията благодат

Намерих центъра си и светът се спря.
Нямаше нужда да ходя никъде.
В мене е моят източник,
защото всичко е Едно.
Аз съм магнит за божията благодат.

Но видях, че преливам,
а имаше жадни и празни.
И се раздавам,
защото всички сме Едно.
Аз съм проводник на божията благодат.

Сега като радост всеки миг преживявам,
светът – това са мислите на Бог.
И светлината ми претворява света,
защото Аз съм Едно.
Аз съм божията благодат.

петък, 7 ноември 2008 г.

Българско влияние върху полското изкуство и разговорната реч

Изпратиха ми линк да чуя една песен по текст на голямата полска писателка, журналистка и режисьор Агнешка Ошецка (Agnieszka Osiecka).
Бях изненадана да науча, че в песента е употребена българска дума, която за поляците е била непозната, а в много форуми и до днес те се питат какво, аджеба, значи "откачалка". Самата авторка в интервю обяснява произхода на думата. Именно покрай творбата това нашенско слово става известно и донякъде се разпространява.

А ето самата песен, текста и превода, който направих.




Maryla Rodowicz
Wariatka tañczy


Ale szum, ale tłum
Czarna noc, biały rum
Złote stosy pomarańczy
Dudni dom dana da
Jak zabawa to zabawa
I wariatka dzisiaj tańczy

Kto tu wlazł, ten tu pan
Jeszcze łyk, jeszcze dzban
I dzieciaków nikt nie niańczy
Każdy ma na coś chęć
Bo zabawa jest na pięć
I wariatka jeszcze tańczy

Szalona wiruje chusta
Szalone wirują usta
Odkaczałka, wariatka, ech
Nie patrzy do lustra

Czerwona na niej sukienka
Czerwona w sercu udręka
Odkaczałka, wariatka, ech
Przed losem nie klęka

Wódka, już jeży włos
Ej do bab, ej do kos
Ktoś powiedział, że wystarczy
Jeden już nie chce żyć
Na ostatek prosi pić
A wariatka jeszcze tańczy

Taką to by na stos
Na co jej durny los
Dajcie chłopcy ten kagańczyk
Warkocz jej płonie już
Dookoła złoty kurz
A wariatka jeszcze tańczy

Szalona wiruje chusta
Szalone wirują usta
Odkaczałka, wariatka, ech
Nie patrzy do lustra

Czerwona na niej sukienka
Czerwona w sercu udręka
Odkaczałka, wariatka, ech
Przed losem nie klęka

Лудата танцува

Ама че шум, ама че тълпа.
Черна нощ, бял ром,
златни грамади от портокали.
Сградата тътне: дум дум...
Като ще се забавляваме
да се забавляваме
и лудата днес танцува.

Кой там влезе, този тука господин,
още глътка, още бутилка
и децата никой не наглежда.
Всеки има желание за нещо,
защото забавата е на шест
и откачалката още танцува.

Полудяла, размахва шал.
Полуделите правят така.
Откачалка, щура, ех...
не поглежда в огледалото.

На нея – червена рокля.
В сърцето й – червена мъка.
Откачалка, щура, ех...
пред съдбата не коленичи.

Водка, вече щръкнала коса -
ама че жени, ама че прически.
Някой каза „Стига”,
на някого вече не му се живее,
моли за последно питие,
а откачалката още танцува.

Сякаш е на кладата
на цялата си глупава съдба.
Момчета, дайте намордника!
Косата й вече пламти,
наоколо – златен прах.
А откачалката още танцува.

Полудяла, размахва шал.
Полуделите правят така.
Откачалка, щура, ех...
не поглежда в огледалото.

На нея – червена рокля.
В сърцето й – червена мъка.
Откачалка, щура, ех...
пред съдбата не коленичи.

понеделник, 3 ноември 2008 г.

May it be

И ако в моя свят на приказки и детство
не си намериш място,
дано поне в гнездото ти отляво
оставя мъничко поезия.


Ocean of Life (Sound&Visual Therapy)

Singing Bowls (Sound Therapy)

Colour Energy (Colour Therapy)