I really didn't care if the journey took all day Tried to turn the pages of my magazine While trying to keep a hold of your hand Ordering a coffee that I wouldn't ever drink Just to keep you and Paris on my mind Just to keep you and Paris on my mind I didn't know it would be the last time The last time I saw you
At Waterloo we went our seperate ways When I got in my cab I didn't turn and wave Didn't go to work, just went to bed Trying to keep you and Paris on my mind Trying to keep you and Paris on my mind I didn't know it would be the last time The last time I saw you
Phoned your office this afternoon They said they hadn't heard anything from you It's been seven days without a word I have to keep you and Paris on my mind I have to keep you and Paris on my mind I didn't know it would be the last time The last time I saw you
Going back to Paris on the train Raining and without you, it's not the same But I have to do this journey one more time Just to keep you and Paris on my mind Just to keep you and Paris on my mind I didn't know it would be the last time The last time I saw you The last time I saw you The last time I saw you The last time I saw you
Sadness and tears. Differences are not reconciled. A dispute or wrong ruled the day. A time of deep emotion and sadness. A period of mournful contemplation over a loss or mistakes made.
Żyj z całych sił i uśmiechaj się do ludzi, bo nie jesteś sam. Śpij, nocą śnij, niech zły sen Cię nigdy więcej nie obudzi, teraz śpij.
Niech dobry Bóg zawsze Cię za rękę trzyma, kiedy ciemny wiatr porywa spokój siejąc smutek i zwątpienie, pamiętaj że ...
Ref: Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... nic. Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil.
Idź własną drogą, bo w tym cały sens istnienia, żeby umieć żyć. Bez znieczulenia, bez niepotrzebnych nie spełnienia, myśli złych.
Ref: Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic. Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil, może być najlepszą z Twoich chwil.
Niech dobry Bóg zawsze Cię za rękę trzyma, kiedy ciemny wiatr, porywa spokój siejąc smutek i zwątpienie, pamiętaj że ...
Ref: Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic. Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil. Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic. Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil, najlepszą z Twoich chwil... nie skończoną ...
До люлката
Живей с всички сили и се усмихвай на хората,защото не си сам. Спи, през нощта сънувай, нека никога повече не те събуди лош сън, сега спи. Нека добрият Бог винаги те държи за ръка, когато тъмният вятър сграбчва покоя, сеейки печал и съмнение, помни, че...
Припев: Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо. Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути.
Върви по собствен път, защото в това е целият смисъл на съществуването – да умееш да живееш. Без упойка, без непотребни несбъднатости, лоши мисли.
Припев: Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути, може да бъде най-хубавата от твоите минути.
Нека добрият Бог винаги те държи за ръката, когато тъмният вятър сграбчва покоя, сеейки печал и съмнение, помни, че...
Припев: Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути. Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути, може да бъде най-хубавата от твоите минути... безкрайна...
Видях те неосъществен, о, прекрасен образ, и ще те родя. Ще платя цената на изподраните ръце,на счупените нокти... за щастието да се създаваме взаимно.
Кой е творецът и кое творбата? Защото да обичаш и да твориш е едно и също, не знаеше ли? Да виждаш съвършенството и да се влагаш целият, за да се осъществи.
Внимавам с длетото – един по-рязък удар може да наруши красотата. А работя с камък – за вечността - и не трябва да греша.
Ти ще пребъдеш. И аз в теб. И радостта на сътворението – това е отплатата за усилията. А боговете може би ще се смилят и наживо ще изразиш всичко дадено, докато те постигах.
Ile dałbym by zapomnieć cię Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia niczym zaległy kurz tak już po prostu nie pamiętać sytuacji w których serce klęka wiem nie wyrwę się chociaż bardzo chcę mam nadzieję że to wiesz i ty.
Znowu widzę Ciebie przed swoimi oczami Znowu zasnąć nie mogę owładnięty marzeniami Wszystko poświęcam myśli, że byłaś kiedyś blisko Kiedy czułem Ciebie obok wtedy czułem, że mam wszystko Tyle zostało po mnie tylko ty i setki wspomnień ile dałbym za by móc o tym już zapomnieć teraz nie ma nas i nie chcę być tam gdzie ty jesteś znowu staniesz przede mną zawsze robisz mi to we śnie będę patrzył jak odchodzisz chociaż chciałbym się odwrócić będę myślał ile dałbym komuś kto by czas zawrócił kto by zatrzymał wskazówki tylko na ten jeden moment w chwili w której Cię poznałem poszedłbym już w drugą stronę.
Ile dałbym by zapomnieć cię Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia niczym zaległy kurz tak już po prostu nie pamiętać sytuacji w których serce klęka wiem nie wyrwę się chociaż bardzo chcę mam nadzieję że to wiesz i ty.
To był sen na jawie, gdy marzenia się spełniały Wszystko takie realne chwile szybko tak mijały Tylko my zamknięci w czterech ścianach a tak wolni Ważne Ty byłaś obok a ja czułem się spokojny Pamiętasz jeszcze te dni całe miesiące Pamiętasz chcesz zapomnieć ja nie mogę wiem, że błądzę Snute kiedyś opowiastki ja, Ty i srebrna taca Kiedyś to nie przerażało już do tego nie chcę wracać Aura zepsucia w powietrzu tracisz te pięćdziesiąt procent Chcę zapomnieć o tobie zatrzeć w pamięci te noce By odeszły w niepamięć chwile, które zwałem złotem Tamte chwile to tombak, bo już wiem, co było potem
Ile dałbym by zapomnieć cię Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia niczym zaległy kurz tak już po prostu nie pamiętać sytuacji w których serce klęka wiem nie wyrwę się chociaż bardzo chcę mam nadzieję że to wiesz i ty.
Moje myśli spiętrzone wokół jednej chwili Kiedyś tak krótka potrafiła czas umilić Teraz stojąc jakby obok wciąż się przyglądam Już nie cieszy jak kiedyś wspominam, myślę, dokąd zdążam Inne cele w życiu inne plany i pragnienia Muszę wszystko pozmieniać tak jak czas wszystko zmienia To co było nie wróci wiem choć czasem mam nadzieję Po co mam więc pamiętać, ktoś by powiedział stare dzieje Wiem to Nie mogę zapomnieć jak było dobrze Wiem to Skończyło się mój własny pogrzeb Wiem to I proszę Boga nigdy więcej niech nie pozwoli na to by ktoś trafił w moje serce.
Ile dałbym by zapomnieć cię Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia niczym zaległy kurz tak już po prostu nie pamiętać sytuacji w których serce klęka wiem nie wyrwę się chociaż bardzo chcę mam nadzieję że to wiesz i ty.
Как да забравиш
Какво не бих дал да те забравя, всички моменти, които са за забравяне, защото искам да не мисля вече за това, да издухам всички спомени, никому ненужен прах, така – просто да не помня ситуацията, в която сърцето коленичи, знам – няма да се измъкна, макар много да искам, надявам се, че го знаеш и ти.
Отново те виждам пред себе си, отново не мога да заспя, обладан от мечти. Всичко посвещавам на мисълта, че някога беше близо. Когато те усещах до себе си, чувствах, че имам всичко. Толкова остана след мен – само ти и мрежа от спомени, какво не бих дал, за да мога вече да забравя това. Сега няма „нас” и не искам да съм там, където си ти, отново ще застанеш пред мен – винаги правиш това в съня ми, ще гледам как се отдалечаваш, макар да ми се иска да се върнеш, ще си мисля какво не бих дал на някого да върне времето, да спре стрелките на часовника само в този единствен момент. В мига, в който те позная, ще тръгна на друга страна.
Какво не бих дал да те забравя, всички моменти, които са за забравяне, защото искам да не мисля вече за това, да издухам всички спомени, никому ненужен прах, така – просто да не помня ситуацията, в която сърцето коленичи, знам – няма да се измъкна, макар много да искам, надявам се, че го знаеш и ти.
Беше сън наяве, когато мечтите се сбъдваха. Всичко, толкова реални моменти така бързо отминаха – само ние, затворени сред четири стени, а толкова свободни, важното беше, че ти си до мен, а аз се чувствах спокоен. Помниш ли още тези дни, цели месеци, помниш, искаш да забравиш, аз не мога, зная, че блуждая – плановете някога, приказките, аз, ти и всичко – на сребърен поднос. Някога това не ни правеше впечатление, вече не искам да се връщам към него, аура на разрушението – на вятъра ще ти отидат тия петдесет процента. Искам да те забравя, да изтрия от паметта си нощите – да отидат в забравата миговете, които наричах златни, тези моменти са пиринч, защото вече знам какво последва.
Какво не бих дал да те забравя, всички моменти, които са за забравяне, защото искам да не мисля вече за това, да издухам всички спомени, никому ненужен прах, така – просто да не помня ситуацията, в която сърцето коленичи, знам – няма да се измъкна, макар много да искам, надявам се, че го знаеш и ти.
Може би мислите ми са натрупани около една такава минута, когато за толкова кратко успя да заличиш времето. Сега стоя сякаш отстрани, без да спирам да се вглеждам, вече не ме радва, когато си припомням, мисля си, кога ще смогна да постигна другите си цели в живота, другите планове и копнежи. Трябва всичко да променя, така, както времето променя всичко. Това, което е било, вече няма да се върне, знам, макар че понякога се надявам. Та защо трябва да помня, някой би казал „стари работи”. Зная това – свърши се – това е моето собствено погребение, зная това и моля Господа никога повече да не позволява някой да попадне в сърцето ми.
Изпратиха ми линк да чуя една песен по текст на голямата полска писателка, журналистка и режисьор Агнешка Ошецка (Agnieszka Osiecka). Бях изненадана да науча, че в песента е употребена българска дума, която за поляците е била непозната, а в много форуми и до днес те се питат какво, аджеба, значи "откачалка". Самата авторка в интервю обяснява произхода на думата. Именно покрай творбата това нашенско слово става известно и донякъде се разпространява.
А ето самата песен, текста и превода, който направих.
Maryla Rodowicz Wariatka tañczy
Ale szum, ale tłum Czarna noc, biały rum Złote stosy pomarańczy Dudni dom dana da Jak zabawa to zabawa I wariatka dzisiaj tańczy
Kto tu wlazł, ten tu pan Jeszcze łyk, jeszcze dzban I dzieciaków nikt nie niańczy Każdy ma na coś chęć Bo zabawa jest na pięć I wariatka jeszcze tańczy
Szalona wiruje chusta Szalone wirują usta Odkaczałka, wariatka, ech Nie patrzy do lustra
Czerwona na niej sukienka Czerwona w sercu udręka Odkaczałka, wariatka, ech Przed losem nie klęka
Wódka, już jeży włos Ej do bab, ej do kos Ktoś powiedział, że wystarczy Jeden już nie chce żyć Na ostatek prosi pić A wariatka jeszcze tańczy
Taką to by na stos Na co jej durny los Dajcie chłopcy ten kagańczyk Warkocz jej płonie już Dookoła złoty kurz A wariatka jeszcze tańczy
Szalona wiruje chusta Szalone wirują usta Odkaczałka, wariatka, ech Nie patrzy do lustra
Czerwona na niej sukienka Czerwona w sercu udręka Odkaczałka, wariatka, ech Przed losem nie klęka
Лудата танцува
Ама че шум, ама че тълпа. Черна нощ, бял ром, златни грамади от портокали. Сградата тътне: дум дум... Като ще се забавляваме да се забавляваме и лудата днес танцува.
Кой там влезе, този тука господин, още глътка, още бутилка и децата никой не наглежда. Всеки има желание за нещо, защото забавата е на шест и откачалката още танцува.
Полудяла, размахва шал. Полуделите правят така. Откачалка, щура, ех... не поглежда в огледалото.
На нея – червена рокля. В сърцето й – червена мъка. Откачалка, щура, ех... пред съдбата не коленичи.
Водка, вече щръкнала коса - ама че жени, ама че прически. Някой каза „Стига”, на някого вече не му се живее, моли за последно питие, а откачалката още танцува.
Сякаш е на кладата на цялата си глупава съдба. Момчета, дайте намордника! Косата й вече пламти, наоколо – златен прах. А откачалката още танцува.
Полудяла, размахва шал. Полуделите правят така. Откачалка, щура, ех... не поглежда в огледалото.
На нея – червена рокля. В сърцето й – червена мъка. Откачалка, щура, ех... пред съдбата не коленичи.
