На балкона ми живеят осем гълъба. Рано сутрин те пеят.
Правих неща. Бях режисьор /защото ще имаме коледно тържество/; бях експерт /защото имах консултация/. Обичам да правя неща. Неща, в които се чувствам в свои води. И е много хубаво, когато усещаш как хората се вдъхновяват.
Вървях из града. Всичко е снежно. Снегът искри. Тихо е.
В периода на затишие - време за малко непубликувани чернови. Днешната, реална дата на постване, всъщност е 9 февруари, 22:02.
On the turning away
From the pale and downtrodden
And the words they say
Which we won't understand
"Don't accept that what's happening
Is just a case of others' suffering
Or you'll find that you're joining in
The turning away"
It's a sin that somehow
Light is changing to shadow
And casting it's shroud
Over all we have known
Unaware how the ranks have grown
Driven on by a heart of stone
We could find that we're all alone
In the dream of the proud
On the wings of the night
As the daytime is stirring
Where the speechless unite
In a silent accord
Using words you will find are strange
And mesmerised as they light the flame
Feel the new wind of change
On the wings of the night
No more turning away
From the weak and the weary
No more turning away
From the coldness inside
Just a world that we all must share
It's not enough just to stand and stare
Is it only a dream that there'll be
No more turning away?
Когато те отблъскват
Когато всички се извръщат
от слабия и изтерзания
и думите, които те казват,
които ние няма да разберем
"Не приемай, че това, което се случва,
е само един случай от страданието на другите
или ще откриеш, че се присъединяваш
към извръщащите се”
Грях е, че някак си
светлината се превръща в сянка
и отпечатъкът е покров
над всичко, което знаем
Несъзнаващи как редиците са се увеличили,
движени от сърце от камък
бихме могли да открием, че сме сами
в съня на гордия
на крилете на нощта,
докато деня се разбърква,
където безмълвието се обединява
в едно тихо съгласие,
използвайки думи, които ще намериш за странни.
И хипнотизиран, докато те подпалват пламъка
почувствай новия вятър на промяната
на крилете на нощта
Не се отвръщай повече
от слабия и уморения
Не се отвръщай повече
от студенината вътре
Просто свят, който ние всички трябва да споделяме
Не е достатъчно просто да стоиш и да зяпаш
Само мечта ли е, че
не ще се отвръщаме повече?
Всичко е бяло.
