неделя, 10 юли 2011 г.

Бъди

Болница. Светла и приветлива. 
И колко странно за онкологично отделение - хората не са тъжни. 
Приличат си по кърпите на главите и по удивителното усещане за радост, че още са тук, че още са живи. Правят това, което смятат, че е редно, и просто живеят. Не се дразнят от най-малкото нещо, не обвиняват, не са гневни. 
За разлика от моята приятелка. Но тя е в началото - това е първата й химиотерапия. Може би когато мине през страданието, и тя ще разбере...

                                                                                                            На ръба на бездна разбираш
                                                                                                            за какво си струва  да живееш

Когато на 23 юни във виртуалния свят "настъпих няколко мини" и angry birds започнаха да се събират в очакване на плячката, просто затворих компютъра - кутията на Пандора. 
Обадих се на децата си и им разказах. И те поискаха да ме защитят. Дадох им паролите си и заминах за Познан. Отидох там, където някой имаше нужда от помощ. Исках да живея истинския живот. 

Съществува само течащият миг. И няма по-удовлетворяващо нещо от това да си напълно тук и сега. Миналото е спомен от такъв миг, а бъдещето - мечта за него. Въпреки плановете, които така или иначе всички правим, в мен непрестанно е будно усещането, че това е най-важното - точно това, което става сега. Сякаш във всеки един момент ме очаква малко чудо, което не трябва да пропусна. Никога не подхождам с готов отговор и това е най-голямото приключение. 

Важно е какво, кой влиза в картината и танцът на взаимодействието. 

Да усетиш топлата скала под стъпалата си, когато бягаш по камъните, съпротивата или опората на клона, който хващаш, докато се катериш, полъха на вятъра, чрез който осъзнаваш косите, кожата си... 

Когато се появи някой, будността пита "Кой е той?" и "Защо е тук?". И ако внимателно се вглеждаш в него, научаваш как работи това цяло - светът. Да оставиш едно благодатно пространство, в което може да съществува разбирането, да вървиш по течението на общуването и да оставиш нещата да се случват. Без изисквания, без очаквания - просто отворена чувствителност за другия и за това, което събужда у теб. Координация на движенията. Танц.

Имаш ли усещането, че ти е хубаво с него? Той така ли се чувства? И ако във всеки следващ настоящ миг отговорът е "Да", какво друго бъдеще ти е нужно.

Тези седмици са силни. Подавам чаша вода. Ръката й трепери. Не се страхувай за бъдещето! Бъди.