Конференция в Сегед

Българистичните четения в Сегед се провеждат за пети път, а аз ги посещавам за трети. Градът е красив, а хората, които ни посрещат тук, организират всичко много добре.  Заслужават похвала усилията да се развива българистиката.
Участниците повечето се познаваме добре - редовно идваме на този форум, а и от други конференции. Много е приятно да се видиш с колеги, с които по-рядко имаш възможност да го сториш, и да разговаряте по време на дискусиите и неформално. Когато няколко доклада наклонят в една посока, се вижда как напипваме нещо актуално, идеите витаят във въздуха.
Откриването започва с речи от декана на факултета, нашата посланичка и директорката на културния институт в Будапеща. Следва доклад, посветен на дейността на известния унгарски българист проф. Имре Тот. След това започва работата по секции.
За жалост не можеш да чуеш всичко, което искаш, защото работата в секциите тече паралелно и някои от нещата, които те интересуват, се засичат.
Има време и за разходка из града, а вечерта преди коктейла попадаме на концерт на градския площад.  Самият коктейл е с толкова много ястия и всичките вкусни. До късно разговаряме.
Последният ден всичко е по-лежерно. Някои се готвят за спа мероприятие, други за още разхождане из града. След вкусен обяд с приятели аз поемам към гарата и към Будапаща, и после към Братислава.
Довиждане, Сегед, и до нови срещи!

Дни на почит

Колко е важна почитта. Всеки празник е всъщност ден на почит. И е хубаво да я изразяваме. Да благодарим за делата на някого, за усилията му светът да стане с нещо малко по-хубав и по-добър. За отдадения за свободата живот. За това, че някой със съществуването си прави и нашето по-приятно.

Юни започва с празник. Ден, в който почитаме детето. И детето в нас и всяко дете. Почитаме и качествата, които едно дете носи и които е хубаво да съхраним. Неуморимото любопитство и непрестанното търсачество, безкрайното въображение и насладата от опознаването на света, играейки.

Този ден празнувахме рождения ден на колежката лектор по словенски.  Тя е много симпатична и слънчева, отворена и готова да ти помогне.  Нека бъде здрава и щастлива! Беше се подготвила много добре -  покани ни в хубав ресторант. Надявам се и ние да сме съдействали за празникът й да е изпълнен с прекрасно настроение.

На 2 юни много тържествено се поклонихме пред паметника на загиналите в борбата против фашизма българи. Има такъв паметник в Братислава.  Присъстваха и поднесоха венци и множество посланици и хора от управата на града.  Ученици от Българското училище "Христо Ботев" изнесоха програма.

На 3 юни посетихме Хронски Бенядик, където също има паметник на загинали в борбата против фашизма българи. За първи път отиваме в малък състав, организиран от посолството.  Независимо от това важното е, че сме дошли да отдадем почит.  Както винаги хората тук са много гостоприемни и ни посрещат с хляб и сол, с поздравления и приветствени реч, както и с български песни. После ни гощават. Чувстваме се сред приятели. Отново разгледахме и манастира, чиято църква е красива и интересна. Дори снимахме латински надпис над един гроб, където се споменава името "българи".

Прибрах се с удовлетворение.

Честит празник на буквите!

Така простичко искам да назова този празник, защото за пръв път ние изживяваме 24 май, когато празнуваме това, че сме научили четмото и писмото.  Да ви е честит, мили грамотни хора! На тези, на които предстои да отворят вратата на някоя книга, нека предадем трепета от това прекрасно усещане.  Този ден е неизменно свързан и с почитта към двамата славянски първоучители, братята Кирил и Методий, чиито имена произнасяме благоговейно. Те отварят очите ни със своето дело и ни научават, че просветата тръгва от книгата. На този празник прочувствено пеем и химна, който ни сплотява и вдъхновява: "Върви, народе възродени!"

Тук в Словакия и ние празнувахме, но по-рано, защото 13 май, датата, на която се събрахме да почетем празника, е близо до деня на Кирил и Методий по православния календар - 11 май.
По тези места се тачи името и делото на братята, не е забравена ролята им във Великоморавската мисия, когато създават буквите и идват да разнесат светлината на тези писмена сред западните славяни.

Нашето събиране започна тържествено пред паметника на Кирил и Методий в Девин, който е квартал на Братислава. С много цветя, с програма изнесена от ученици от Българското училище и от неделното училище. Денят беше прекрасен сякаш цялата природа празнуваше с нас.

После се пренесохме на ресторант "Танкер", където бяхме поканили певицата Елица Тодорова и братята близнаци, с които тя пее, а те свирят на тъпани. Цял следобед прекарахме там и разговаряхме, танцувахме и пяхме. Благодаря на Българския културен съюз и специално на председателката му Деница Секуличка за добрата организация. Е, имаше и недоволни, че ангнешкото твърде дълго се приготвя, а пък после дойде доста студено, но по човешки не всичко винаги е идеално.

Последният етап на честванията беше гостуването в Микулчице в Чехия. Там също се бяха подготвили с богата програма пред паметника на светите братя Кирил и Методий. Беше като на голям български събор. С палатки и почерпки, с разговори с познати и запознанства с нови хора. На връщане минахме през замъка в Леднице, където съм ходила, но винаги е интересно пак да се отиде. Има красив парк и зимна градина.

Мотайнай (Богохулство против небесата)

В ценносната система на японците, която иде от древността, съществува понятието мотайнай. Акио Морита, един от създателите на фирмата „Сони”, в автобиографията си “Made in Japan&Sony” се опитва да изясни това понятие, защото „то съдържа в себе си ключ към разгадаването на Япония, японците и японската промишленост”.

„Смисълът на това понятие е, че всичко на този свят е дар от Създателя и ние трябва да сме благодарни и да не го пропиляваме. Буквално мотайнай се превежда „непочтителен”  или „небогобоязлив”, но дълбокият му подтекст е „богохулство против небесата”.

По-конкретно трябва да разбираме, че това, което е дадено като свят дар, трябва грижливо да се използва. Мотайнай заклеймява пилеенето като грях.

Морита посочва, че въпреки, че подобна концепция съществува в определена форма на Запад и другаде в Изтока, в Япония тя надхвърля рамките на обикновената грижливост или аскетичност в религиозен смисъл. През вековете животът на японците е протичал в борба за оцеляване под постоянната заплаха от тежки времена и природни бедствия. Страната не разполага и с големи природни богатства от полезни суровини. Ето защо тези хора винаги са се стремили да прозвеждат с минимум суровини. Това се е превърнало в начин на живот*. Материалите не се харчат неразумно, а се пестят, също водата, хартията и всичко, което ви хрумне (Япония има най-висок процент на преработка на хартиени суровини напр.)

Рециклирането и за нас, и дори на Запад е сравнително ново явление, японците отдавна старателно събират вторичните суровини потделно, за да улеснят повторната им преработка.

Типичната японска вана се пълни със затоплена вода и се ползва поред от цялото семейство, а изплакването става извън нея. Японците разпалагат с различни отоплителни уреди, които отопляват локално, а не цялата стая (напр. представете си нещо като ниска масичка, покрита с електрическо  одеяло, с което се покриваш и си  на топло. )

Пилеенето е позор и фактически е грях.

Това обяснява защо Япония е страната на миниатюризацията и има толкова нововъведения на продукти, които можеш просто да сложиш в джоба си.

Японците са търпеливи и приемат временните несгоди в името на целенасоченото изграждане на бъдещето, което желаят.

Всички бедствия в Япония са се посрещали с наличните ресурси и след недостиг на храна, пожари, цунами или земетресения хората са започвали да градят отново живота си от нулата. По този начин се възпитава и умението да се справяш с кризисни положения. Незабавно да включиш цялата си изобретателност и да се заемеш с възстановителни работи. Гледала съм японски документални филми за войната, в които се описват периоди от по 5 години, всеки от които има една генерална концептуална цел, която е изразена и в слоган, и всички усилия са впрегнати тя да се постигне. Представете си тези усилия като насочени в една посока вектори и сравнете тази картина с образа на вектори, насочени в различни посоки, без да ги обединява една посока.

От 1973 г. всички производители на електродомакински уреди се заемат с въпроса за намаляване на потреблението на енергия, т.е. започва надпревара кой ще произвежда най-икономични изделия. Стремежът е и да не се допуска никакъв брак и продуктът се контролира на всеки етап. (На Запад по-често практиката е изпитания накрая на процеса и негодните изделия се бракуват).

Ясно е и защо японците залагат на новите технологии – разработване на собствени, възприемане някои страни на чуждите технологии и свързването им при производството на предмети или системи...

...без да губят вкус към наследството на традициите.

*И аз като японците. Още в зората на демокрацията започнах да събирам разделно, без който и да ме е карал или да има такъв почин. Просто фактът, че многохора се препитаваха около кофите за смет, ме стимулираше да отделям бутилките, капачките на киселите млека, самите кофички от него, картоните и хартията и пакетирани да ги оставям до контейнерите. Сега тук, където живея няма контейнер за хартия L, а само за стъкло и пластмаса.  Затова събраната хартия отнасям в университета, където има такива контейнери. 

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта!

Така започва този прекрасен месец, с който идва пролетта. Пожелаваме си да сме здрави, да имаме дълголетие и късмет! За мен подготовката започна още предния ден, когато в Българския културен център направихме работилница за мартеници.

Отидох там с мои студенти, дойдоха деца от българското училище и гости, които искаха да участват. Имаше повече хора, отколкото на предишната работилница и това ме зарадва. Всички изработихме чудесни мартеници и направихме други за подаръци. Аз съм открила един хубав начин да усуквам бързо конците и научих и други да го правят. Всъщност усукването, връзката е сред най-важните неща при изработката на мартениците, защото свързваш двете сили – бялата и червената.

Начинът е следният:

1.     Връзвам на възел червен и бял конец.

2.     После го закрепвам при възела на дръжката на врата, защото така ми е най-лесно после да го извадя.

3.     След това започвам да усуквам по посока на нишката единия конец, а след това другия. Трябва да се напрегнат като пружини.

4.     Докато усуквате втория конец,трябва да държите първия – аз го стискам със зъби, но може някой да ви помага.

5.     След това изваждате възела, държейки двата конеца в края заедно.

6.     Пускате този край и двата конеца се навиват един около друг.

7.     Подпомагайте с ръка това навиване, ако е нужно.

Учениците от българското училище са големи майстори€ Заедно със своя преподавател по рисуване, Емил Цанков, всяка година изработват мартеници. Той донесе материали и инструменти. Аз също се бях погрижила и така имахме всичко необходимо.

Важен за мен е и националният празник на България, който посрещнахме в тържествена обстановка в Палфихо Палац, където НП посланникът на Р България, Йорданка Чобанова и директорката на Българския културен център, Ваня Радева, ни посрещнаха и поздравиха. Подготвено беше изпълнение на певческия състав Белканто, кои

то представиха чудесна програма. Харесаха ми гласовете им. Присъстваха много хора, беше удоволствие да видиш празнично облечени и настроени хора. Гостите имахме възможност да се насладим и на добре приготвена кухня. Видях се с приятели, подарявах мартеници, запознах се и с някои от гостите.

Други събития с мен са, че ходих на изложба, на Тай масаж и се изкачихме с един приятел на Телевизионната кула. Разходката беше чудесна и предизвикателство за мен, но се справих. Гледката горе е великолепна. Пих изключително ароматен чай.

В царството на шопинга

Виждали ли сте селище само от молове? Е, на мене не ми се беше случвало, но тази събота прекарах в такова.

Между Братислава и Виена, на австрийска територия, но малко по близо до Братислава се намира Парндорф Аутлет Център (Parndorf Outlet Center). До там се добрахме с влак от Братислава за Виена, като на 26-тата минута слязохме. Слиза се на Парндорф Орт и след това се върви петнайсетина минути или можеш да си повикаш такси. Естествено, най-удобно е с кола.

Попадаш сред сгради, построени в старинен стил, боядисани в свежи цветове, с разни кулички и пр., но има и постройки в по-съвременен стил. Друга част от магазините са изградени плътно един до друг покрай алеи. Представени са множество известни марки  - Армани, Кевин Клайн, Карл Лагерфелд, Бос, Найк и пр., както и по-малко популярни. Пълно е с хора, говорещи на какви ли не езици и всеки е помъкнал големи или по-малки фирмени книжни, понякога и найлонови пликове с новозакупени съкровища.

Очевидно цените са по-изгодни, защото стоките са изключително от неактуални колекции. Има и допълнителни намаления в някои от магазините, напр. в Манго и Еспирит.

Бях дошла главно да видя мястото и да позяпам, но няма отърване. Колкото повече обикаляш, толкова повече се повишава консуматорския интерес. Така или иначе оръшках към 300 евро. Най съм доволна от блендъра и ножа с керамично покритие, които си взех много изгодно. Имам, разбира се, и нови обувки, дрехи и козметика.

После прочетох, че от Виена, пред Операта, може да се вземе шатъл автобус. Пишеше, че имат също и добър сайт, където уведомяват за различни промоции.

Мисля, че идеята за подобно място е хрумнала на някой местен кмет и са дали земя за строежа, а с реализирането на центъра са осигурили препитание на множество хора от околността, които го обслужват.

Спа комплекс в Дунайска стреда

Първо, Честита нова година! Да си пожелаем крепко здраве, добро настроение и вдъхновение за добри дела!
Годината започва добре. В духа на хубавите неща за тялото и душата, тази събота се отправяме към град Дунайска стреда, само на един час път от Братислава. Там има чудесен спа комплекс, в който искаме да покиснем, да се напарим и изобщо да си прекараме добре. Словакия е богата на минерални извори и тук термалните води са използвани за построяването на голям комплекс от четири басейна - открит, полуоткрит и два открити. Има много хора. Ползваме различните басейни защото са с различна температура и всеки има своите предимства.
Взели сме си и сауна, като сауните също са с различен размер и възможности. Добре се напарваме, внимаваме да не се пренатоварваме, разхлаждаме се и после пак влизаме.  Завършваме с парна баня.
Имаме удоволствието да хапнем в малко заведение, което предлага добра кухня, включваща и някакви унгарски специалитети.
После разглеждаме града. Вече е късно за музея - той е затворен, но виждаме сградата, която е красива. Обикаляме и трите църкви и ги разглеждаме отвън. След това се добираме до гарата и чакаме влака. Този път всичко е както трябва. На идване имахме премеждие. Бяхме се качили в друг влак. Пораднахме обаче на много любезен кондуктор, който съвсем точно ни обясни къде да слезем и кой влак да хванем за връзка. Така се озовахме в Бернолаково, където имахме един час престой докато дойде влака, който трябваше да вземем.
Използвахме времето, за да се разходим край реката. Тя беше полузамръзнала и пълна с патици. Видяхме и къде са гризали бобри. На големи информационни табла имаше данни за флората и фауната на мястото. Така разбрах, че там живеят ондатри, бобри и нутрии, както и други по-малки видове животни.  Движехме се по велосипедната алея покрай реката и край множество доста големи къщи, хубаво направени, с дворове. Хората изглежда си живеят там, а работят повечето в Братислава. Близко е.  Тук имат спокойствие и красива природа.

Така завърши нашата разходка и се прибрахме в Братислава, доволни от преживяванията.
Нещо не мога да си сваля снимките от телефона. Но разказът ми дано да дава представа.