Да понесеш удара е все едно да победиш!
Из Бушидо, кодекса на самурая
Не, не става дума за компютърни игри:)
Там победите са други – героят пораства в нивото си, ако е най-силен, най-бърз, най-съобразителен, има много кръв, разнообразни и мощни оръжия...
Там и нивата са други: подвизи, приключения, сразяване на противника, които изискват още от горните качества и мнооого чийтове.
Искам да разкажа за вътрешните нива.
Друга причина да не бъда никога нещастна е достигането до истината:
Истинското изпитание за духа са пораженията.
Лесно е да си добър в минути на щастие.
Но когато всичко се срива, не бързай да кълнеш другите, съдбата, Бога...
Даден ти е шанс.
Няма случайни неща. Има неща, чиито причини не прозираме.
Умираха мои приятели, прекрасни хора. Не преставах да питам всеки път: Защо умират добрите хора? Няма ли справедливост?
Един ден, много отдавна, отговорът дойде.
(Отговорите често идват ей така в главата ми. Изгрява ясна мисъл и ме прониква цялата.
Обикновено са много прости. Понякога ги чувам или са видения.)
Беше мисъл: Те са си научили уроците.
На тези, които сме били около тях, следователно, сега ни е времето да си научим нашите уроци. Без улесненията, които обикновено са ни осигурявали първият притичващ се на помощ, вечно разбиращият, всеопрощаващият приятел или близък, който си е отишъл...
Първият път, когато ясно осъзнах, че съм минала ниво, не беше веднага, а доста след това.
Разбрах, че всички благополучия, прекрасният начин, по който се чувствам, се дължи именно на това.
В критичния момент на беда, паднала като гръм от ясно небе, реагирах не с обикновените човешки емоции, не с борба на всяка цена, с доказване на права и правота, а спазвайки закони, които са част от вътрешната ми ос. Закони, отчитащи хармонията, свободата, истината, любовта (безусловната, не тази, която иска да притежава). И това стана съвсем естествено. Щях да вляза в противоречие с цялата си личност, ако следвах съветите на околните как да постъпя.
После ми се случи пак.
Имах много ясно съзнание за урока, който уча в този период, и много дълго и сериозно работих върху него. Най-трудно е да променяш собствената си природа, както и наследените социални модели, които са наслоили много страхове, предубеждения, ограничения...
И точно когато вече бях готова за последния скок, когато скочих... не се приземих на бряг, който ме очаква, а се сблъсках със стена.
Беше тежък, неочакван удар.
Въпреки това усещах, че приемам нещата, каквито и да са.
После имаше моменти на кризи, в които човешкото ми страдание избиваше и питах „Защо? Защо беше нужно да постигам това, щом сега то се обезсмисля?”.
Отговорът дойде под формата на притча. Библейска. Първо една, после друга.
В съзнанието си видях Авраам, който трябва да отдаде в жертва на Бог единствения си, толкова дълго жадуван син Исак. Усетих треперещата му ръка, сълзите в очите. Но и съзнанието, че ще го направи, защото се предава на Неговата воля.
Тогава разбрах: имало е смисъл нещо толкова важно за мен, но върховният смисъл е в това да си готов и това да принесеш на олтара на вътрешните, божествените закони. Защото те отчитат не само твоето егоистично човешко щастие, а цялостната хармония. А без да си търсил награда, тя е твоето приминаването на друго ниво.
После видах Йов, който е богат и щастлив, а сетне бива лишен от всичко. Отнемайки му едно по едно имота, семейството, здравето, Бог го изпитва. Но макар окаян в очите на околните, неразбиращи защо погледът му сияе, откъде черпи сили да понесе нещастията, Йов ликува и прелива от вътрешна радост. Защото дори в страданието е съумял да опази и съхрани Божествената си душа. И сега тя свети в него, струи при съприкосновението му със света.
Някога над входа на българските училища е пишело: "Помогни ми да те възвися".
Най-важният урок.
Да бъде Твоята воля, както на Небето така и на земята сега и во веки.
Амин.
