четвъртък, 18 декември 2008 г.

събота, 13 декември 2008 г.

Ван Гог

Така наричам удивителната комбинация от нощносиньо и искрящо жълто.

А как иначе би могла да се казва?!






Любим художник, любими цветове.

четвъртък, 11 декември 2008 г.

Жената, която съм

Има толкова момичета, които кръжат наоколо.
Ала те привличам аз.

Зная защо.

Аз съм жена. Пълнокръвна, цяла. При това по-жива от доста от тези млади същества.

Много от тях са като безгрижни пеперуди или пък разхождат тъжните си физионамии на емо. Ала те не задоволяват всички страни на твоята разнолика същност, вечно жадна за нещо ново.

Помня един разказ на Рей Бредбъри, където хората наподобяваха гъсеници, защото зад настоящия им образ се точеха миналите им състояния, изживени във времето – до момента, в който са се родили. У мен тези предишни етапи са вградени като в хиперпространство – аз не ги изживявам никога, а ги задържам в себе си. Виждал си тримерна проекция на хиперкуб, нали?

Аз съм и момиче, и жена, и дете и майка, другар, партньор, сестра, съпруга, любима. В мен живеят ученият и поетът, учителят и вечният ученик, магьосницата и разказвачът на приказки, компютърният маниак и актрисата, всеопрощаващият и воинът, изследователят и домошарът, експериментаторът и съхраняващият традициите, този, който пише сценариите на ситуации, които другите разиграват и този, който се оставя на течението.

Умея да се шегувам, но зная кога да бъда сериозна. Възможно е да съм в центъра на купона или пък да съм този, който наблюдава отстрани суетата. На мен може да се разчита – отговорна съм до крайност, но това не отменя същността ми на мечтател.

Мога да бъда и студена, и гореща, прагматична и романтична, рационална и чувствителна, дори ирационална.

Мога да бъда искряща от жизнерадост и загадъчно печална, открита и недостъпна, нежна, но и страстна, невинна и мръсница.

Затова съм жената – такава, каквато я поискаш и такава, каквато дори не предполагаш, че може да бъде. Само трябва да умееш да извикаш за живот различните ми същности.

Колкото повече страни провокираш у мен, толкова повече ще откриваш.

сряда, 3 декември 2008 г.

Два вида щастие

Разглеждах онези стари снимки и някак изведнъж в съзнанието ми се оформи отговорът на въпрос, който отдавна ми убягваше, въпреки че настойчиво се опитвах да го уловя.

Кога усещаме щастието – в момента или post factum?
Бях убедена, че щастието съществува само в протичащия момент.

Но нещо ме смущаваше.
Тези случаи, когато впоследствие разбираш, че си бил щастлив.

Точно така.
Щастието е в Сегашно време. Тогава го усещаш.

Но има друго щастие – откриваш го, когато го оцениш, когато го осъзнаеш, когато го загубиш. Тогава знаеш, че си бил щастлив.
Щастието в Минало време.


Мислех, че животът ми в Полша също е едно безкрайно „сега”.
Но тук вече имам история.

Вървя из Лодз и толкова много места ми говорят.
Съживяват спомени за преживяно щастие – в Минало и в Сегашно време.







вторник, 2 декември 2008 г.

А сега те имат деца

Тези стари снимки ме върнаха назад в много щастливо време.

Варна, лятото на 1984г.

Нашето бебче - Яна. За следващо още никой не мисли. Тъй че, Влади, ще прощаваш, ама ти още не си дори в проект.

Яна и Захари, който още не подозира, че ще има две дъщери:)

Яна, както винаги, опитваща се да се измъкне по стълбата навън, в широкия свят. Бива заловена - този път от приятелката на Захари.

понеделник, 1 декември 2008 г.

Втора кожа

Тя е точно по мярка.
Мека и удобна.
Пропусклива дотолкова, доколкото да запазя откритостта си към хората. Леко сияе от добронамереността, която излъчвам отвътре.

Но е здрава, ах, колко е непроницаема отвън. Щит, който пази същността ми.

Не зная кога се появи. Просто се разви и това е – еволюция:)
Защитна реакция.

Когато една дума, казана накриво, дори от някой непознат, засяда в теб и огорчението от нея отравя целия ти ден, трябва да направиш нещо, за да просъществуваш. Без да се разрушиш от непремерените дори жестове на хората. Какво остава за преднамерено недружелюбните.

Избрах да се превърна в Буда, който не иска нищо, не очаква нищо и приема всичко безстрастно, такова каквото е.

Излъчваното послание е – ето ме, идвам с добро, но няма да сторя нищо. Ще стоя тук, в себе си, и ти си този, който решава дали ще тръгне насреща или ще отмине встрани. Но не можеш да ме нараниш.
Аз имам втора кожа.

Ала някой идва и търси път към вратите на сърцето.
И твоето спасение сега е твоят затвор.
Затворена в бронята, не можеш да излезеш и да го посрещнеш с отворени обятия.

Успях няколко пъти – да, много малко.

Усещането е шеметно. Сякаш дух, изпуснат от бутилка. Наслаждаваш се на невероятната свобода да изразяваш себе си. Летиш. Познаваш щастието да се отвориш тотално. Залива те удовлетворение от това, че си го постигнал, макар да ти е коствало много усилия.

Но...

Започват да кълнят желания, да набъбват очаквания, да се раждат надежди... А действителността е отнесла прекрасните моменти... Светът изведнъж става суров. Студените ветрове на човешките реакции пронизват жестоко. Сякаш си излязъл в ледена зима без палто. Зъзнеш, оголен и толкова, толкова уязвим.

Най-страшно е, когато ти обърне гръб този, който те е предизвикал да се превъзмогнеш и да се освободиш. Ако си изоставил спасителната си кожа, оставаш бездомен и съкрушен.

Затова се връщам в нея.
Макар да мечтая...

да я изгоря...

някога.


Мисля си за приказките, в които героят е омагьосан и превърнат в някакво животно, чудовище (Може би дори Снежната кралица е уплашено малко момиче?). Някой трябва да прозре какъв е той въпреки „втората си кожа” и да развали магията... като го обикне... безусловно.


Михаил Врубел, "Царкиня-лебед"

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Dido - Paris



Coming home from Paris on the train
I really didn't care if the journey took all day
Tried to turn the pages of my magazine
While trying to keep a hold of your hand
Ordering a coffee that I wouldn't ever drink
Just to keep you and Paris on my mind
Just to keep you and Paris on my mind
I didn't know it would be the last time
The last time I saw you

At Waterloo we went our seperate ways
When I got in my cab I didn't turn and wave
Didn't go to work, just went to bed
Trying to keep you and Paris on my mind
Trying to keep you and Paris on my mind
I didn't know it would be the last time
The last time I saw you

Phoned your office this afternoon
They said they hadn't heard anything from you
It's been seven days without a word
I have to keep you and Paris on my mind
I have to keep you and Paris on my mind
I didn't know it would be the last time
The last time I saw you

Going back to Paris on the train
Raining and without you, it's not the same
But I have to do this journey one more time
Just to keep you and Paris on my mind
Just to keep you and Paris on my mind
I didn't know it would be the last time
The last time I saw you
The last time I saw you
The last time I saw you
The last time I saw you

сряда, 26 ноември 2008 г.

Tarot card of the day

3 of Swords


Mourning

Sadness and tears. Differences are not reconciled. A dispute or wrong ruled the day. A time of deep emotion and sadness. A period of mournful contemplation over a loss or mistakes made.


Unfortunately, It's true.

вторник, 25 ноември 2008 г.

Dżem – Do Kołyski



Żyj z całych sił i uśmiechaj się do ludzi, bo nie jesteś sam.
Śpij, nocą śnij, niech zły sen Cię nigdy więcej nie obudzi,
teraz śpij.

Niech dobry Bóg zawsze Cię za rękę trzyma,
kiedy ciemny wiatr porywa spokój siejąc smutek i zwątpienie,
pamiętaj że ...

Ref:
Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... nic.
Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil.

Idź własną drogą, bo w tym cały sens istnienia, żeby umieć żyć.
Bez znieczulenia, bez niepotrzebnych nie spełnienia, myśli złych.

Ref:
Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic.
Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil,
może być najlepszą z Twoich chwil.

Niech dobry Bóg zawsze Cię za rękę trzyma,
kiedy ciemny wiatr, porywa spokój siejąc smutek i zwątpienie,
pamiętaj że ...

Ref:
Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic.
Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil.
Jak na deszczu łza cały ten Świat nie znaczy nic ... a nic.
Chwila która trawa może być najlepszą z Twoich chwil,
najlepszą z Twoich chwil...
nie skończoną ...

До люлката

Живей с всички сили и се усмихвай на хората,защото не си сам.
Спи, през нощта сънувай, нека никога повече не те събуди лош сън,
сега спи.
Нека добрият Бог винаги те държи за ръка,
когато тъмният вятър сграбчва покоя, сеейки печал и съмнение,
помни, че...

Припев:
Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо.
Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути.

Върви по собствен път, защото в това е целият смисъл на съществуването – да умееш да живееш.
Без упойка, без непотребни несбъднатости, лоши мисли.

Припев:
Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо
Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути,
може да бъде най-хубавата от твоите минути.

Нека добрият Бог винаги те държи за ръката,
когато тъмният вятър сграбчва покоя, сеейки печал и съмнение,
помни, че...

Припев:
Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо
Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути.
Както сълза в дъжда, целият свят не значи нищо... нищо
Минутата, която тече, може да бъде най-хубавата от твоите минути,
може да бъде най-хубавата от твоите минути...
безкрайна...

неделя, 23 ноември 2008 г.

Пигмалион

Видях те неосъществен,
о, прекрасен образ,
и ще те родя.
Ще платя цената
на изподраните ръце,на счупените нокти...
за щастието да се създаваме взаимно.

Кой е творецът и кое творбата?
Защото да обичаш и да твориш
е едно и също, не знаеше ли?
Да виждаш съвършенството
и да се влагаш целият,
за да се осъществи.

Внимавам с длетото –
един по-рязък удар
може да наруши красотата.
А работя с камък –
за вечността -
и не трябва да греша.

Ти ще пребъдеш. И аз в теб.
И радостта на сътворението –
това е отплатата за усилията.
А боговете може би ще се смилят
и наживо ще изразиш всичко
дадено, докато те постигах.

сряда, 19 ноември 2008 г.

Jak zapomnieć




Jeden Osiem L. - Jak zapomnieć
Ile dałbym by zapomnieć cię
Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę
Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia
niczym zaległy kurz
tak już po prostu nie pamiętać
sytuacji w których serce klęka
wiem
nie wyrwę się chociaż bardzo chcę
mam nadzieję że to wiesz i ty.
Znowu widzę Ciebie przed swoimi oczami
Znowu zasnąć nie mogę owładnięty marzeniami
Wszystko poświęcam myśli, że byłaś kiedyś blisko
Kiedy czułem Ciebie obok wtedy czułem, że mam wszystko
Tyle zostało po mnie tylko ty i setki wspomnień
ile dałbym za by móc o tym już zapomnieć
teraz nie ma nas i nie chcę być tam gdzie ty jesteś
znowu staniesz przede mną zawsze robisz mi to we śnie
będę patrzył jak odchodzisz chociaż chciałbym się odwrócić
będę myślał ile dałbym komuś kto by czas zawrócił
kto by zatrzymał wskazówki tylko na ten jeden moment
w chwili w której Cię poznałem
poszedłbym już w drugą stronę.
Ile dałbym by zapomnieć cię
Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę
Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia
niczym zaległy kurz
tak już po prostu nie pamiętać
sytuacji w których serce klęka
wiem
nie wyrwę się chociaż bardzo chcę
mam nadzieję że to wiesz i ty.
To był sen na jawie, gdy marzenia się spełniały
Wszystko takie realne chwile szybko tak mijały
Tylko my zamknięci w czterech ścianach a tak wolni
Ważne Ty byłaś obok a ja czułem się spokojny
Pamiętasz jeszcze te dni całe miesiące
Pamiętasz chcesz zapomnieć ja nie mogę wiem, że błądzę
Snute kiedyś opowiastki ja, Ty i srebrna taca
Kiedyś to nie przerażało już do tego nie chcę wracać
Aura zepsucia w powietrzu tracisz te pięćdziesiąt procent
Chcę zapomnieć o tobie zatrzeć w pamięci te noce
By odeszły w niepamięć chwile, które zwałem złotem
Tamte chwile to tombak, bo już wiem, co było potem
Ile dałbym by zapomnieć cię
Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę
Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia
niczym zaległy kurz
tak już po prostu nie pamiętać
sytuacji w których serce klęka
wiem
nie wyrwę się chociaż bardzo chcę
mam nadzieję że to wiesz i ty.

Moje myśli spiętrzone wokół jednej chwili
Kiedyś tak krótka potrafiła czas umilić
Teraz stojąc jakby obok wciąż się przyglądam
Już nie cieszy jak kiedyś wspominam, myślę, dokąd zdążam
Inne cele w życiu inne plany i pragnienia
Muszę wszystko pozmieniać tak jak czas wszystko zmienia
To co było nie wróci wiem choć czasem mam nadzieję
Po co mam więc pamiętać, ktoś by powiedział stare dzieje
Wiem to
Nie mogę zapomnieć jak było dobrze
Wiem to
Skończyło się mój własny pogrzeb
Wiem to
I proszę Boga nigdy więcej niech nie pozwoli na to
by ktoś trafił w moje serce.
Ile dałbym by zapomnieć cię
Wszystkie chwile te, które są na nie bo chcę
Nie myśleć o tym już, zdmuchnąć wszystkie wspomnienia
niczym zaległy kurz
tak już po prostu nie pamiętać
sytuacji w których serce klęka
wiem
nie wyrwę się chociaż bardzo chcę
mam nadzieję że to wiesz i ty.
Как да забравиш
Какво не бих дал да те забравя,
всички моменти, които са за забравяне, защото искам
да не мисля вече за това, да издухам всички спомени,
никому ненужен прах,
така – просто да не помня
ситуацията, в която сърцето коленичи,
знам –
няма да се измъкна, макар много да искам,
надявам се, че го знаеш и ти.
Отново те виждам пред себе си,
отново не мога да заспя, обладан от мечти.
Всичко посвещавам на мисълта, че някога беше близо.
Когато те усещах до себе си, чувствах, че имам всичко.
Толкова остана след мен – само ти и мрежа от спомени,
какво не бих дал, за да мога вече да забравя това.
Сега
няма „нас” и не искам да съм там, където си ти,
отново ще застанеш пред мен – винаги правиш това в съня ми,
ще гледам как се отдалечаваш, макар да ми се иска да се върнеш,
ще си мисля какво не бих дал на някого да върне времето,
да спре стрелките на часовника само в този единствен момент.
В мига, в който те позная, ще тръгна на друга страна.
Какво не бих дал да те забравя,
всички моменти, които са за забравяне, защото искам
да не мисля вече за това, да издухам всички спомени,
никому ненужен прах,
така – просто да не помня
ситуацията, в която сърцето коленичи,
знам –
няма да се измъкна, макар много да искам,
надявам се, че го знаеш и ти.
Беше сън наяве, когато мечтите се сбъдваха.
Всичко, толкова реални моменти така бързо отминаха –
само ние, затворени сред четири стени, а толкова свободни,
важното беше, че ти си до мен, а аз се чувствах спокоен.
Помниш ли още тези дни, цели месеци,
помниш, искаш да забравиш, аз не мога, зная, че блуждая –
плановете някога, приказките, аз, ти и всичко – на сребърен поднос.
Някога това не ни правеше впечатление, вече не искам да се връщам към него,
аура на разрушението – на вятъра ще ти отидат тия петдесет процента.
Искам да те забравя, да изтрия от паметта си нощите –
да отидат в забравата миговете, които наричах златни,
тези моменти са пиринч, защото вече знам какво последва.
Какво не бих дал да те забравя,
всички моменти, които са за забравяне, защото искам
да не мисля вече за това, да издухам всички спомени,
никому ненужен прах,
така – просто да не помня
ситуацията, в която сърцето коленичи,
знам –
няма да се измъкна, макар много да искам,
надявам се, че го знаеш и ти.
Може би мислите ми са натрупани около една такава минута,
когато за толкова кратко успя да заличиш времето.
Сега стоя сякаш отстрани, без да спирам да се вглеждам,
вече не ме радва, когато си припомням, мисля си, кога ще смогна
да постигна другите си цели в живота, другите планове и копнежи.
Трябва всичко да променя, така, както времето променя всичко.
Това, което е било, вече няма да се върне, знам, макар че понякога се надявам.
Та защо трябва да помня, някой би казал „стари работи”.
Зная това –
свърши се – това е моето собствено погребение,
зная това
и моля Господа никога повече да не позволява
някой да попадне в сърцето ми.

вторник, 18 ноември 2008 г.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Божията благодат

Намерих центъра си и светът се спря.
Нямаше нужда да ходя никъде.
В мене е моят източник,
защото всичко е Едно.
Аз съм магнит за божията благодат.

Но видях, че преливам,
а имаше жадни и празни.
И се раздавам,
защото всички сме Едно.
Аз съм проводник на божията благодат.

Сега като радост всеки миг преживявам,
светът – това са мислите на Бог.
И светлината ми претворява света,
защото Аз съм Едно.
Аз съм божията благодат.

петък, 7 ноември 2008 г.

Българско влияние върху полското изкуство и разговорната реч

Изпратиха ми линк да чуя една песен по текст на голямата полска писателка, журналистка и режисьор Агнешка Ошецка (Agnieszka Osiecka).
Бях изненадана да науча, че в песента е употребена българска дума, която за поляците е била непозната, а в много форуми и до днес те се питат какво, аджеба, значи "откачалка". Самата авторка в интервю обяснява произхода на думата. Именно покрай творбата това нашенско слово става известно и донякъде се разпространява.

А ето самата песен, текста и превода, който направих.




Maryla Rodowicz
Wariatka tañczy


Ale szum, ale tłum
Czarna noc, biały rum
Złote stosy pomarańczy
Dudni dom dana da
Jak zabawa to zabawa
I wariatka dzisiaj tańczy

Kto tu wlazł, ten tu pan
Jeszcze łyk, jeszcze dzban
I dzieciaków nikt nie niańczy
Każdy ma na coś chęć
Bo zabawa jest na pięć
I wariatka jeszcze tańczy

Szalona wiruje chusta
Szalone wirują usta
Odkaczałka, wariatka, ech
Nie patrzy do lustra

Czerwona na niej sukienka
Czerwona w sercu udręka
Odkaczałka, wariatka, ech
Przed losem nie klęka

Wódka, już jeży włos
Ej do bab, ej do kos
Ktoś powiedział, że wystarczy
Jeden już nie chce żyć
Na ostatek prosi pić
A wariatka jeszcze tańczy

Taką to by na stos
Na co jej durny los
Dajcie chłopcy ten kagańczyk
Warkocz jej płonie już
Dookoła złoty kurz
A wariatka jeszcze tańczy

Szalona wiruje chusta
Szalone wirują usta
Odkaczałka, wariatka, ech
Nie patrzy do lustra

Czerwona na niej sukienka
Czerwona w sercu udręka
Odkaczałka, wariatka, ech
Przed losem nie klęka

Лудата танцува

Ама че шум, ама че тълпа.
Черна нощ, бял ром,
златни грамади от портокали.
Сградата тътне: дум дум...
Като ще се забавляваме
да се забавляваме
и лудата днес танцува.

Кой там влезе, този тука господин,
още глътка, още бутилка
и децата никой не наглежда.
Всеки има желание за нещо,
защото забавата е на шест
и откачалката още танцува.

Полудяла, размахва шал.
Полуделите правят така.
Откачалка, щура, ех...
не поглежда в огледалото.

На нея – червена рокля.
В сърцето й – червена мъка.
Откачалка, щура, ех...
пред съдбата не коленичи.

Водка, вече щръкнала коса -
ама че жени, ама че прически.
Някой каза „Стига”,
на някого вече не му се живее,
моли за последно питие,
а откачалката още танцува.

Сякаш е на кладата
на цялата си глупава съдба.
Момчета, дайте намордника!
Косата й вече пламти,
наоколо – златен прах.
А откачалката още танцува.

Полудяла, размахва шал.
Полуделите правят така.
Откачалка, щура, ех...
не поглежда в огледалото.

На нея – червена рокля.
В сърцето й – червена мъка.
Откачалка, щура, ех...
пред съдбата не коленичи.

понеделник, 3 ноември 2008 г.

May it be

И ако в моя свят на приказки и детство
не си намериш място,
дано поне в гнездото ти отляво
оставя мъничко поезия.


Ocean of Life (Sound&Visual Therapy)

Singing Bowls (Sound Therapy)

Colour Energy (Colour Therapy)

четвъртък, 30 октомври 2008 г.

Въпрос


Дали да имам страха на детето, което не знае какво ще е утре
или отчаянието на стареца, който е сигурен?

понеделник, 27 октомври 2008 г.

Червено



































Красив звук


Любимият ми звук е песента на гургулицата.

Сутрин рано, когато светът се разбужда...

Когато въздухът е толкова свеж, че чак е резлив,

а тишината се стеле чиста и ненарушена от човешко присъствие...

Когато слънцето те целува и денят изгрява, пълен с обещания...

Една птица отправя своя призив, че е тук...

Сякаш те поздравява...

И това те вълнува и вдъхновява...

Като че ли ти дава крилата си.

събота, 25 октомври 2008 г.

Камъни


Все едно държиш парче от вечността.

Зная, че е илюзия.
И те се разпадат.
Но някога. Много след теб.

Това е представата ти за трайността.

Те са красиви. Имат цветове и шарки.

Ето, донесла съм пак една камара от изложбата на минерали.
Другите купуват бижута. Аз – камъни.

Обичам да ги гледам, обичам да ги държа, обичам да ги откривам.
Толкова са истински в този пластмасово-бетонен, лъскав свят.

С тях и аз се приближавам до истинската си същност.

вторник, 21 октомври 2008 г.

Когато виждаш как през пръстите ти времето изтича сгъстено...


Когато виждаш как през пръстите ти

времето изтича сгъстено,

а ти искаш щастието

да има вечността на камъка...

Тогава... дори минутата в ръцете ти

става корава.

Разширяване на рамката отвътре

Никога не скучая.
Когато си само дете, отрано се научаваш да се забавляваш сам.

Всичко се извършва в главата ти, въображението ти е впрегнато непрестанно. Ставаш си самодостатъчен. Можеш да се справяш с всяка ситуация, защото не викаш батко или кака на помощ. Да не говорим за мама и татко, дето все ги няма. Слава богу, ходейки на детска градина, после на училище, се социализираш и научаваш правилата на играта, ловко избягвайки опасността да станеш аутсайдер.

После изучаваш рамката, в която е поставен светът ти.
Няма смисъл да се опитваш да я блъскаш, да я чупиш, преди да си изследвал всички възможности вътре в нея. Наричам това „разширяване на рамката отвътре”. Да си представим, че рамката е двумерна. Но очевидно има измерения, които не са й подвластни. Ако излезеш в третото измерение, пред теб се разтваря необятността. Така че, можеш да развиваш интелекта, духа си, въображението, характера си, колкото си искаш.

Точно това прави затворникът от „Скитник между звуздите” на Джек Лондон. Само че той може и да се пренася в други времена и светове, излизайки от тялото си.

После идва време да се възправиш срещу стените, които те ограничават в материалното. А можеш и да продължиш да работиш отвътре, този път променяйки системата – тихо и без много шум. Един вид сменяш софтуера на Матрицата.

Но без да израснеш вътре в нея, не можеш да я опознаеш достатъчно. Да овладееш слабите й места и да се подготвиш добре. Да не говорим, че третото измерение ти дава онази дистанция, която ти е необходима, за да оцениш затвора си отстрани. Дори да имаш шанса да излезеш извън стените, пак няма да видиш това, което би обзрял с духовния си взор. По-вероятно е да се натъкнеш на други такива рамки, с които е обсипана плоската вселена. Но това можеш да узнаеш мигновено с поглед отгоре. Ако си се отдал на мисленето и изследването като начин на съществуване.

неделя, 19 октомври 2008 г.

Крачката, която не правим

След като публикувах текста на Моята и твоята надежда, си мисля...

Години преди да срещна тази песен, нейното послание струи в мен.
То е моето Deja
Wu, мой кармичен урок, който не съумявам да науча.
Мое верую, което проповядвам, но нямам смелостта да следвам.

Поезията и музиката.
Ах, как помагат да изразим чувствата, които отекват в заключените ни, безмълвни души.

Иначе пробваш да вземеш на мерник точните думи, но те се разбягват из мъглата на колебанието, за да се скрият в храстите на страха.
Остават най-немощните, обикновените – тези, които са привързани, не! – които са приковани към сигурността на ежедневната размяна на реплики.

Опитах се да му кажа. Нищо не разбра. Естествено – аз не разбирах какво говоря...

И сега аз – един Лао Дзъ – стоя на брега на реката на живота, хипнотизирано взряна в потока на събитията... без да се опитвам да ги променя.

Те не са ми подвластни.
Оставям се да ме моделират.

Но нали дори само за миг да се потопиш във водата, вече оказваш съпротивление на течението!
И нито то е вече същото, нито ти.
Няма как да не се намокриш и да не запомниш какво е водата... която тече... тук и сега...

Моята и твоята надежда



Hey - Moja i Twoja Nadzieja

Sprobuj powiedzieć to nim uwierzysz, że nie warto mówić „Kocham”.
Sprobuj uczynić gest nim uwierzysz, że nic nie warto robić.
Nic, naprawdę nic, nie pomoże, jeśli Ty nie pomożesz dziś miłości.
Musisz odnaleźć nadzijeję i nieważne, że nazwą Ciebie głupcem.
Musisz pozwolić by sny sprawiły byś pamiętal, że
Nic, naprawdę nic, nie pomoże, jeśli Ty nie pomożesz dziś miłości.
Moja i Twoja nadzieja uczyni realnym krok w chmurach.
Moja i Twoja nadzieja pozwoli uczynić dziś cuda.
Nic, naprawdę nic, nie pomoże, jeśli Ty nie pomożesz dziś miłości.
autor słów utworu: K. Nosowska
kompozytor: P. Banach
Моята и твоята надежда
Опитай се да кажеш „Обичам те”, преди да повярваш, че не си струва да го казваш.
Опитай се да направиш нещо, преди да повярваш, че не си струва да правиш нищо.
Нищо, наистина нищо, няма да помогне, ако ТИ не помогнеш сега на любовта.
Трябва да изнамериш надежда и не е важно, че ще те нарекат глупак.
Трябва да позволиш сънищата да те накарат да помниш, че
Нищо, наистина нищо, няма да помогне, ако ТИ не помогнеш сега на любовта.
Моята и твоята надежда, осъществена, ще ни поведе в облаците.
Моята и твоята надежда ще направи възможно да се сътвори днес чудото.
Нищо, наистина нищо, няма да помогне, ако ТИ не помогнеш сега на любовта.
Текст: К. Носовска
Музика: П. Банах

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

FEEL – Преодолей себе си



Feel feat. Iwona Węgrowska - Pokonaj Siebie


Chcę, potrafię, wzniosę się

To naprawdę dobry dzień

Jak w westernie jeden cel.


Hej, mówię sobie ''Siłę masz

i nie przegraj, wygraj, grasz,

ale w pokonanie siebie!"


Pokonam więc siebie, pokonam siebie

Udowodnię, że można lepiej!

Pokonam więc siebie, pokonam siebie

Udowodnię ...


Chcę, potrafię, jestem skałą
Stać jak posąg, to za mało

Wolę ruszyć poza świat.


Hej, nigdy więcej białych flag,

chociaż już bywało tak

Wczoraj był ostatni raz.


(Obiecuję sobie...)


Pokonam dziś siebie, pokonam siebie

Udowodnię, że można lepiej!

Pokonam dziś siebie, pokonam siebie

Udowodnię, że można lepiej!

Pokonam dziś siebie, pokonam siebie

Udowodnię, że można lepiej!

Pokonam dziś siebie, pokonam siebie

Udowodnię ...


Chcę, potrafię, wzniosę się

To naprawdę dobry dzień

Mam przed sobą jasny cel !


(Jasny cel ...)


Hej, mówię sobie "Siłę masz

i nie przegraj, wygraj, grasz,

ale w pokonanie siebie!"


Pokonaj więc siebie, pokonaj siebie

Udowodni, że można lepiej!

Pokonaj więc siebie, pokonaj siebie

Udowodni, że można lepiej!

Pokonaj więc siebie, pokonaj siebie

Udowodni, że można lepiej!

Pokonaj więc siebie, pokonaj siebie

Udowodni ...


Wyżej, mocniej, dalej ...

Wyżej, mocniej, dalej ...

Преодолей себе си

Искам, ще се справя, давам всичко от себе си

Това наистина е добър ден

Като в устърн – целта е една


Хей – казвам си – още имаш сили

и не губи играта, победи! Играеш,

но преодолявайки себе си!


Така че, преодолявам себе си, преодолявам се

Доказвам, че може по-добре

Така че, преодолявам себе си, преодолявам се

Доказвам...


Искам, ще се справя, скала съм

Да стоиш като статуя, това е твърде малко

Предпочитам да тръгна по света


Хей, никога повече бяло знаме

Макар че досега се е случвало

Вчера беше за последен път


(Обещавам си...)


Днес преодолявам себе си, преодолявам се

Доказвам, че може по-добре

Днес преодолявам себе си, преодолявам се

Доказвам, че може по-добре

Днес преодолявам себе си, преодолявам се

Доказвам, че може по-добре

Днес преодолявам себе си, преодолявам се

Доказвам...


Искам, ще се справя, давам всичко от себе си

Това наистина е добър ден

Имам пред себе си ясна цел


(Ясна цел...)


Хей – казвам си – още имаш сили

и не губи играта, победи! Играеш,

но преодолявайки себе си!


Така че, преодолей себе си, преодолей се,

Докажи, че може по-добре

Така че, преодолей себе си, преодолей се

Докажи, че може по-добре

Така че, преодолей себе си, преодолей се

Докажи, че може по-добре

Така че, преодолей себе си, преодолей се

Докажи...


По-високо, по-силно, по-далече...

По-високо, по-силно, по-далече...

петък, 26 септември 2008 г.

Сърцето като батерия

Батерията на лаптопа ми се скапа. Съсипа се от това, че внимавах да не я изтощавам.
Ползвах я рядко и малко. Предпазливо. Разчитах на външни енергоизточници. Да, ама не.
Най-лошото за една батерия е да не черпиш от нея. Сигурен начин да спре да работи.

И понеже винаги търся под вола теле, т.е. знаци, символи и подтекст, нямаше как да не ме връхлети аналогията и да роди метафора.

Не се ли случва същото със сърцето, което сдържа енергията, страхувайки се, че би я отдало за нещо нетрайно? Опитвайки се да отлага и да разпределя във времето силата, която съдържа, то става неспособно да я произвежда.

събота, 26 юли 2008 г.

Въпреки всичко



Hey - Mimo wszystko


Kochaj mnie mimo wszystko
Do niedzieli jakoś szło

Lukier miód liryczne cudo

Kochaj mnie mimo wszystko

Nagle coś drobiażdzek wręcz
Na manowce złości wywiódł mnie

Kochaj mnie mimo wszystko

Jeśli zwątpisz choć jeden raz
Jeśli zwątpisz choć jeden raz
Jeśli zwątpisz choć raz
To choćbyś z pistoletem zaszedł mi drogę
Powrotów nie będzie
Czasem coś.. tyci czort
Zdania szyk przestawi mi

Kochaj mnie mimo wszystko

Lub slalomem gubiąc krok wracam po dwóch
głębszych pózno w noc

Kochaj mnie mimo wszystko

Jeśli zwątpisz choć jeden raz
Jeśli zwątpisz choć jeden raz
Jeśli zwątpisz choć raz
To choćbyś z pistoletem zaszedł mi drogę
Powrotów nie będzie.


Въпреки всичко

Обичай ме въпреки всичко


До неделя някак си беше

Ликьор и мед – лирично чудо


Обичай ме въпреки всичко


Изведнъж нещо направо дребно

Ме вкарва в безизходицата на гнева


Обичай ме въпреки всичко


Ако се усъмниш дори един път

Ако се усъмниш дори един път

Ако се усъмниш дори веднъж

То сякаш заставаш на пътя ми с пистолет

Няма да има връщане назад

Понякога... малкият дявол

ми пренарежда думите...


Обичай ме въпреки всичко

Ако се усъмниш дори един път

Ако се усъмниш дори един път

Ако се усъмниш дори веднъж

То сякаш заставаш на пътя ми с пистолет

Няма да има връщане назад

събота, 21 юни 2008 г.

Етнографски парк "Ледногура"

По пътя. Явно наближаваме.
Тук сме.

Голямата поляна с църквата
Дворче
Параклисче
На пейката
До кладенеца
Пред сламения покрив
Дървените фигурки в музея
Господарският дом


Къщи на заможни хора

Огнище
Къде живеят бедните


Това, което си спомням, че баба наричаше куцков (местенце на печката, където можеш да си легнеш).











Тук беше чудесно.
А на връщане даже пътувахме на автостоп.