По пътя

Това, което ни се случва в конкретната точка на времето и пространството, именно тук и именно сега, е най-доброто от всичко възможно. Случва ни се точно това, което сме най-готови вътрешно да приемем и дадем.

Животът е пътешествие, а не цел.

Purple

Royalty and Spirituality

Purple is royalty. A mysterious color, purple is associated with both nobility and spirituality. The opposites of hot red and cool blue combine to create this intriguing color.

Whether it is lavender, violet, plum, magenta, mauve, lilac, amethyst, eggplant or rich royal purple, the color purple is one of the most beautiful and beloved colors.

On the color wheel purple is directly opposite from yellow, which means that yellow and purple are complimentary colors. When complimentary colors are used together or placed next to one another they become extremely vibrant and have a very heavy contrast. That means if you have a blank purple wall in your home and you hang something yellow on it, the yellow object will be extremely bright and will seem to "jump" off the purple of the wall.

Colors produce certain moods, and in the case of purple it has an uplifting and calming effect on our brains. Purple encourages creativity and has a sense of royalty and spirituality about it. Using purple in a room can boost the creativity in children, artists or even office workers, although too much purple can be overwhelming and can cause feelings of moodiness. It's best to use pops of purple to stimulate creativity rather than dousing a whole room in it.

Purple is said to have been the favorite color of Cleopatra.

12. Обесеният

Обесеният е карта, която на пръв поглед всява ужас. Млад мъж е вързан за единия си крак върху П-образна бесилка с листа, а главата му се спуска чак до вдлъбнатина в земята. Картата просто трябва да се погледне втори път. Тогава прави впечатление, че изражението на Обесения е спокойно и някак унесено, че бесилката се състои от живи дървета, че краката му доброволно се пресичат в кръст и че цялостното впечатление е за живот, а не за смърт. Какво е това състояние което говори за живот в смъртта или за смърт в живота?

...

Саможертвата е своеобразна сделка с космоса. Човек предварително дава от себе си нещо ценно, за да получи от небето нещо друго, още по-ценно. Така той предварително изменя космическото равновесие в полза на желанието си.

...

Обесеният би приличал на Глупака, ако последният имаше някакви убеждения. Би приличал на Папата, ако бе склонен да разказва за преживяванията си. Би приличал на Отшелника, ако си правеше труда да страни от другите. Би приличал на Силата, ако не раняваше сам себе си. Хора като Обесения обаче дори не се интересуват дали приличат на някого. Те съзерцават света единствено през вътрешното си око и гледката им е предостатъчна.

Кристин Димитрова, «Таро. Вратите навътре»

3(дух)х4(материя) = 12 (завършен цикъл, динамика)

Докато четях, за всяка следваща карта от Големите аркани си казвах «това ми е толкова познато, май съм тук». Но сега зная, че съм минала през тях, просто съм ги интегрирала и чувам гласовете им в себе си. Докато стигнах до Обесения. Той ме повика.

Медитация

Нямам у себе си карти и просто нарисувах картата на Обесения в съзнанието си. [Затова всичко във видението е много по-обобщено и без множество конкретни подробности.]

Напускам тялото си от сърцето и тръгвам по невидим въздушен път. Пред прага на картата трябва вече да виждам вътре, но ми е трудно. Колебая се. Но ето, тя оживява и влизам.

Голямо дърво. Няма ясен фон, но сякаш съм в американски уестърн, в който измъчват някого, оставяйки го да издъхне в жегата насред пустинята. Не забелязвам детайли от дървото, а го усещам като символ – зная, че е зелено. Цялото ми внимание е привлечено от мъжа. Той е като в картата.

Приближавам. Мъжът се променя. Той е млад. Гол до кръста. Тялото му е бяло. С дънки и бос. На главата си има хипарска кърпа. Косата му е дълга. На лицето му има усмивка, блажена.

Гледаме се. В съзнанието ми се ражда въпрос:

– Как разбираш, че има смисъл [да търпиш]?

– Смисълът на преживяването е в него.

Мисля: [1. в самото преживяване?] [2. в отношението към него?]

Минава време. Обикалям около него. [Странно, но не ми хрумва да го освободя – това осъзнавам после. Сякаш зная, че той не би го допуснал].

Дощя ми се да го погаля. Като утеха, като уверение, че съчувствам на болката му. Докосвам корема му.

– Не прави страданието ми приятно. – казва той – Наградата ми може да се превърне в наказание.

Продължавам да стоя там. Под дървото не чувствам жегата, но зная, че е много горещо. В съзнанието ми изплува думата «сухо». Помислих си, че цялата тази работа с това да изкупваш щастието си предварително, го прави някак нагласено. «Писането» на сценарии, а още повече разгадаването на чуждите, ми се удава лесно и затова не го ценя твърде. Допре ли до емоции обаче, провалям се в режисурата. Майсторството е в импровизацията. Уча се да се отдавам на спонтанността. Затова попитах:

– Не е ли твърде рационално?

Той не отговори, но мястото на сърцето му стана прозрачно и аз го видях – огненочервено, в пламъци.

Това, че беше наясно защо страда, не намаляваше болката му, само увеличаваше страстта му.

Излязох от картата.

Контакт

Съприкосновение

Обичам да се разширявам.

Когато сетивата достигат пластове, които са на гра

ницата на съществуващото, отвъд

сякаш преминаваш в друга действителност.

Разтваряш се до атомно ниво и изтичаш като фин

а енергия в това, което възприемаш. Сливате се. Усещаш го с някаква друга чувствителност – нематериална, но долавяща същността.

Вътре съм. И едновременно отвън. Чисто съзнание, което прониква.

Разтичам се и се събирам само с една мислена конвулсия.

Нещата

Има много неща. Минаваш край тях или се плъзваш по повърхността им като вече си другаде.

Свободата е измамна. Колкото по-големи са възможностите за избор, толкова повече се объркваш. Очите ми са отворени и се пълнят. Придържам се към вътрешния си свят, за да не се загубя в изобилието, което заплашва да ме погълне.

Минимализмът те кара да се съсредоточиш.

Следвам нишката на това, което резонира със същността ми – единственият ми пътеводител през лабиринта. Тогава имам усещането, че съм стигнала до откритие.

А когато почувствам, че нещото ме е

чакало и най-сетне ме е открило, това е откровение.

Виждане

Съществува един миг, в който светът спира.

Нещото е там и ти го ВИЖДАШ. Може би то също те вижда.

Може да стои тихо. Може да те вика.

Настъпва тишина, която се пълни със значение.

Колко много е способен да съдържа един миг!

Няма време.

Няма нищо друго.

Проучване

Някои неща не са така дружелюбни. Обикновено не ме привличат.

Но други са енигма. А това е предизвикателство.

Лъч. Това е твоето „пипалце”, с което проникваш в дебрите на непознатото.

Тихо осветяваш с лъча ъгълчетата.

Трябва да хванеш очертанията на Другото.

Бъди празен, за да го приемеш.

Макро

Влизам в макро ракурс.

Нещото, което опознавам, ме изпълва.

Аз съм То.

Разтваряне

Режим на „множествено единство”.

Пръсвам се в средата.

Тя ме поема. Не ме попива напълно щом още съзнавам, че съм нещо

, което я опознава.

Но се усещам част от нея. Мога да я почувствам отвътре.

Допир

Затварям очи. Докосвам го.

То излъчва. Енергията преминава през кожата ми и влива същността му в мен.

Отворена съм. То тече. Оставам така, докато се изрази.

Цъфнали лалета и диви череши

6 април - прекрасен уикенд в ботаническата градина.

Прекрасна магнолия.

Отнякъде се разнася прелестно ухание и се опитвам да открия източника. Не мога да определя и растението, което издава такъв мирис.

Тръгвам по ароматната следа и тя ме отвежда до множество дървета, потънали в бели цветове.

След внимателно изследване на листата и венчелистчетата, и след обсъждане с останалите спътници, стигаме до заключението, че това са диви череши.

Най-после да видя някакви скали в Лодз.

Веднага се покатервам.

Зад този камък попадаме на находище на коприва, за която отдавна сме се наточили.

Така, наведени в тревата и берейки я (с голи ръце за събуждане на кръвообръщението:)), събираме погледите на поляците. Тъй като те не ядат такива "бурени" (дай им свинско и картофки), вероятно им приличаме на вещици, които се запасяват с биле за страховити отвари.