Най-после едно от нещата, на които се надявах, се осъществи.
Тази сутрин всички гост-преподаватели бяхме поканени на среща със заместник ректора, отговарящ за международните връзки.
Това беше чудесен случай да се срещна и запозная с много хора в моето положение и да създам контакти, които биха ми осигурили среда и по-добро прекарване тук.
След официалната част (приветствие и презентация за Лодзкия университет) инициирах размяна на визитки и предложих да организираме съвместни пътешествия до различни обекти. Хората се пораздвижиха, започнаха да се събират на групички. Ходих и при англоговорящи и при рускогворящите, разпитвах и кой живее в нашия блок, че да си опозная съседите.
Сега остава да организирам парти (ох, кога ще има време!), че да заздравим доброто начало с дружеска сбирка.
Най-много разчитам на непосредствения си съсед - руснак от Казахстан, момче и момиче от Австрия и две бъбриви китайки - всички от нашия блок. Юнакът от Австрия дори има кола, което ще е от полза за бъдещи туристически подвизи.
Такова събитие се организира за първи път. Така че няма да недоволствам, че се осъществява чак сега, а не в началото на годината, когато му е времето.
Айде, хаирлия да е!
Да живей интернационалната дружба! И международното положение, разбира се.
1 коментар:
На масата падат езиковите и етническите бариери. Пред виното и хляба всички са равни.
Публикуване на коментар