Батерията на лаптопа ми се скапа. Съсипа се от това, че внимавах да не я изтощавам.
Ползвах я рядко и малко. Предпазливо. Разчитах на външни енергоизточници. Да, ама не.
Най-лошото за една батерия е да не черпиш от нея. Сигурен начин да спре да работи.
И понеже винаги търся под вола теле, т.е. знаци, символи и подтекст, нямаше как да не ме връхлети аналогията и да роди метафора.
Не се ли случва същото със сърцето, което сдържа енергията, страхувайки се, че би я отдало за нещо нетрайно? Опитвайки се да отлага и да разпределя във времето силата, която съдържа, то става неспособно да я произвежда.
2 коментара:
Ох, може би си права, поне и аз мисля, че чувства не трябва да се "самоубиват" от стоене, а да се изразходват по някакъв начин, дори да е "самоубийствен"... После - каквото ще да става - сърцето ще се "презареди" и цикълът ше се повтори...
Моето сърце е от този тип, които непрекъснато произвеждат. Така и не успявам да го опазя. Често с болка оъзнавам, че за добро или зло стиховете, които пишех като 18-годишен, днес тежат с още по-страшна сила от тогава...
"Сурова мръвко в костна броня"
Сурова мръвко в костна броня,
уж мускул си свръхмощен,
уж сила имаш ден и нощем
да биеш стръвно във гърдите.
Вдълбано си дълбоко в младото ми тяло,
завито си със костна броня.
Все будно си, никога не си било заспало,
а си толкоз слабо, крехко, беззащитно,
лесно достижимо, наранимо.
Лесно разболяваш се неизлечимо и
предаваш болестта на всяка част
с която допир имаш -
разпадаш цялото ми тяло.
И въпреки това не спираш;
не спираш, мръвко несварена;
сурово сипеш наказания,
сурово вършиш изтезания;
сурово си, преминало си
много изпитания, сърце,
провряло си се през
безброй страдания,
и въпреки това не спираш,
мръвко злобна.
Биеш в мен, а
по-добре да ме убиеш,
да се разбие костната ти броня и
да умре безкрайната ти стръв сурова.
Тош, 25.3.2003
Според мен много добра, макар и тъжна асоциация...
а за мръвката ми дойде малко тежко :) Ще прощаваш, Тош.
Публикуване на коментар