Българско влияние върху полското изкуство и разговорната реч

Изпратиха ми линк да чуя една песен по текст на голямата полска писателка, журналистка и режисьор Агнешка Ошецка (Agnieszka Osiecka).
Бях изненадана да науча, че в песента е употребена българска дума, която за поляците е била непозната, а в много форуми и до днес те се питат какво, аджеба, значи "откачалка". Самата авторка в интервю обяснява произхода на думата. Именно покрай творбата това нашенско слово става известно и донякъде се разпространява.

А ето самата песен, текста и превода, който направих.




Maryla Rodowicz
Wariatka tañczy

Ale szum, ale tłum
Czarna noc, biały rum
Złote stosy pomarańczy
Dudni dom dana da
Jak zabawa to zabawa
I wariatka dzisiaj tańczy

Kto tu wlazł, ten tu pan
Jeszcze łyk, jeszcze dzban
I dzieciaków nikt nie niańczy
Każdy ma na coś chęć
Bo zabawa jest na pięć
I wariatka jeszcze tańczy

Szalona wiruje chusta
Szalone wirują usta
Odkaczałka, wariatka, ech
Nie patrzy do lustra

Czerwona na niej sukienka
Czerwona w sercu udręka
Odkaczałka, wariatka, ech
Przed losem nie klęka

Wódka, już jeży włos
Ej do bab, ej do kos
Ktoś powiedział, że wystarczy
Jeden już nie chce żyć
Na ostatek prosi pić
A wariatka jeszcze tańczy

Taką to by na stos
Na co jej durny los
Dajcie chłopcy ten kagańczyk
Warkocz jej płonie już
Dookoła złoty kurz
A wariatka jeszcze tańczy

Szalona wiruje chusta
Szalone wirują usta
Odkaczałka, wariatka, ech
Nie patrzy do lustra

Czerwona na niej sukienka
Czerwona w sercu udręka
Odkaczałka, wariatka, ech
Przed losem nie klęka

Лудата танцува

Ама че шум, ама че тълпа.
Черна нощ, бял ром,
златни грамади от портокали.
Сградата тътне: дум дум...
Като ще се забавляваме
да се забавляваме
и лудата днес танцува.

Кой там влезе, този тука господин,
още глътка, още бутилка
и децата никой не наглежда.
Всеки има желание за нещо,
защото забавата е на шест
и откачалката още танцува.

Полудяла, размахва шал.
Полуделите правят така.
Откачалка, щура, ех...
не поглежда в огледалото.

На нея – червена рокля.
В сърцето й – червена мъка.
Откачалка, щура, ех...
пред съдбата не коленичи.

Водка, вече щръкнала коса -
ама че жени, ама че прически.
Някой каза „Стига”,
на някого вече не му се живее,
моли за последно питие,
а откачалката още танцува.

Сякаш е на кладата
на цялата си глупава съдба.
Момчета, дайте намордника!
Косата й вече пламти,
наоколо – златен прах.
А откачалката още танцува.

Полудяла, размахва шал.
Полуделите правят така.
Откачалка, щура, ех...
не поглежда в огледалото.

На нея – червена рокля.
В сърцето й – червена мъка.
Откачалка, щура, ех...
пред съдбата не коленичи.