Жената, която съм

Има толкова момичета, които кръжат наоколо.
Ала те привличам аз.

Зная защо.

Аз съм жена. Пълнокръвна, цяла. При това по-жива от доста от тези млади същества.

Много от тях са като безгрижни пеперуди или пък разхождат тъжните си физионамии на емо. Ала те не задоволяват всички страни на твоята разнолика същност, вечно жадна за нещо ново.

Помня един разказ на Рей Бредбъри, където хората наподобяваха гъсеници, защото зад настоящия им образ се точеха миналите им състояния, изживени във времето – до момента, в който са се родили. У мен тези предишни етапи са вградени като в хиперпространство – аз не ги изживявам никога, а ги задържам в себе си. Виждал си тримерна проекция на хиперкуб, нали?

Аз съм и момиче, и жена, и дете и майка, другар, партньор, сестра, съпруга, любима. В мен живеят ученият и поетът, учителят и вечният ученик, магьосницата и разказвачът на приказки, компютърният маниак и актрисата, всеопрощаващият и воинът, изследователят и домошарът, експериментаторът и съхраняващият традициите, този, който пише сценариите на ситуации, които другите разиграват и този, който се оставя на течението.

Умея да се шегувам, но зная кога да бъда сериозна. Възможно е да съм в центъра на купона или пък да съм този, който наблюдава отстрани суетата. На мен може да се разчита – отговорна съм до крайност, но това не отменя същността ми на мечтател.

Мога да бъда и студена, и гореща, прагматична и романтична, рационална и чувствителна, дори ирационална.

Мога да бъда искряща от жизнерадост и загадъчно печална, открита и недостъпна, нежна, но и страстна, невинна и мръсница.

Затова съм жената – такава, каквато я поискаш и такава, каквато дори не предполагаш, че може да бъде. Само трябва да умееш да извикаш за живот различните ми същности.

Колкото повече страни провокираш у мен, толкова повече ще откриваш.