Огледалото

Винаги съм обичала да ходя на курсове. Навлизаш в нещо ново, интересно, често дори завладяващо. Запознаваш се с нови хора, някои от които остават в живота ти. Но курсовете по езици притежават и тази допълнителна ценност, че те учат как трябва/не трябва да практикуваш собствената си професия. Заставайки от другата страна на "барикадата", се оглеждаш като в огледало. Уверяваш се кои са наистина добрите стратегии и кое не работи. Лъсват и собствените ти грешки, които не осъзнаваш или подценяваш. Получаваш нов прилив на вдъхновение, спохождат те идеи, въобще черпиш с пълни шепи от предимствата, които ти дава другата гледна точка.

От два дена имаме още една преподавателка. За жалост научавам много в посока
"Какво не трябва да се прави, когато обучаваш някого":

1. Да се разчита само на разбирането на общия смисъл.

Учещите се стараят да си обяснят защо нещо е така, за да могат да го разберат и усвоят. Само в този случай то може (евентуално) да бъде запомнено и използвано. Групата ни е силна, а и една трета от нея сме славяни. Винаги разбираме съдържанието на новия урок и това е достатъчно за преподавателката. Доколкото изобщо обяснява нови думи (чийто смисъл обикновено долавяме от контекста), това не става чрез даване на примери в ситуации, от които да проличат възможностите за употреба на думата и да се разграничи тя от синонимите си. За какво ми е да знам 3 думи за нещо, ако не правя разлика между тях?

2. Не бързай! Когато даваш езикови задачи, оставяй време на хората да помислят!

Ти не си там, за да поднасяш правилните отговори наготово, а да дадеш възможност всеки да се опитва да говори и да се учи от собствените си грешки.

Пример: Госпожата ни дава свързан текст с празни места, на които трябва да поставим подходящия глагол в необходимата форма. Глаголите са предложени в условието, естествено, разбъркани. От нас се изисква да направим упражнението на прима виста, четейки (всеки от нас) отделно изречение! Без изобщо да сме се запознали с целия текст, за да сме се ориентирали в съдържанието. При това, задачата е не да използваш думи от собствения си словник, пасващи на контекста, а да разпределиш членовете на точно определено множество на съответните места.

Тука не издържах. След като за два дена два пъти я бях помолила да изчаква, щото ние още пишем и осмисляме едно, а тя вече ни е задала нов въпрос, това беше върхът! Пролича й, че се обиди. Нищо лично. И на мене ми се е случвало да юркам, но си взех бележка. Но след тоя случай още ще поработя в тази посока.

3. Не се води от най-добрите!

Като ни пита дали разбираме нещо, славянската група реагираме с "да" и тя остава глуха за мълчанието на другите. Вече спрях да се обаждам в подобни ситуации, за да увелича шанса нещо да бъде обяснено, както трябва.

Майкъл и аз често задаваме въпроси, защото правим връзки с други езици и анализ на граматичната логика на този език. Сега тази възможност намаля, защото нямаме време да осмислим подаваното. Така то само минава и заминава и не остава в главите ни. А останалите, някои от които се справят по-бавно и които не се осмеляват да задават въпроси, как ли се чувстват?

Посоченият подход има много негативен психологически ефект върху групата. Защо ли? Ами това е екип (наистина се разбираме и сме задружни) от мотивирани хора, с опит, които работят и напредват много добре, а някои от нас говорят по няколко езика. До преди два дни имахме самочувствието, че се справяме. Сега, когато не ни изчакват да помислим и сами да отговорим на зададения въпрос/задача, а ни подсказват необходимото, се чувстваме разочаровани от себе си и увереността ни се топи.

Всяка сряда, четвъртък и петък, слава Богу, ще сме с пани Халина.


Малко снимки за разведряване на настроението.
1. Аня (Белорусия), моя милост, Майкъл (Малайзия), Габриела (ЮАР), Иван (Испания),
долу- Люда (Украйна), Дариуш (поляк от Германия).

1. Аня (Белорусия), моя милост, Люда (Украйна), Габи (ЮАР), пани Халина, Дариуш (поляк от Германия), Бин (Виетнам), долу- Иван (Испания). Липсват Сесилия от Тайван и Майкъл, който снима.

А, забравих да се изфукам. На контролното, което правихме още преди Великден имам 87%, т. е. 4+, максималното е 5. Повечето ми грешки, за щастие, са правописни и изключения от правилата. Мразя изключенията! А в полския е пълно с тях.