Мислех, че прихождат. Но не, те живеят тук. Балконът, разбира се, е обсебен от тях и порядъчно "украсен". Но това не ме тревожи. Какво всъщност бих могла да правя с/на този балкон? Да изпуша някоя цигара.? Ха-ха. Разполагам със свободата да пуша, където искам в дома си. Да спретна някоя масичка и да си пия кафето? Че аз кафе не пия. А и егати еснафското удоволствие на цената да нямаш гълъби. Които са те избрали. Е, не точно тебе, но да не уязвяваме егото.
Най-смешно ми стана, когато видях балкона на приятелката и съседката ми Бойка, която ме беше предупредила за таза "напаст". Тя непрестанно го чисти, гони гълъбите и дори изхвърля яйцата им. Тук не ми беше смешно. Дори възнегодувах.
Та, нейният балкон изглежда не по-чист от моя.
Те са два. Семейство. Той е по-пълничък, по-едър и някак по-пухест. Тя - дребничка, спретната, по-пъргава. Наблюдавам любовните им игри. Оглеждам често, често - няма ли да видя най-после плодовете на тази любов. И... вчера ги чух.
Но семейното гнездо е на съседния балкон - преградите са проходими и това позволява гълъбовото жилище да е многостайно. Това не ме прави по-нещастна - че гълъбите не са изцяло МОИ.
С изненада установих, че поколението е доста поотраснало. Попрехвръкват до прозореца на кухнята, учейки се да летят. Кога са се излюпили и дръпнали без да забележа? Вътрешен глас: Та как би могла като по цял ден те няма.
Опитвам се да мисля като гълъб. В главата ми живее един въпрос. Балконът е ТЯХНОТО жилище. Към него има нещо голямо и затворено, в което някой мърда.
Дали гълъбите не смятат, че съм затворена в клетка?
Най-смешно ми стана, когато видях балкона на приятелката и съседката ми Бойка, която ме беше предупредила за таза "напаст". Тя непрестанно го чисти, гони гълъбите и дори изхвърля яйцата им. Тук не ми беше смешно. Дори възнегодувах.
Та, нейният балкон изглежда не по-чист от моя.
Те са два. Семейство. Той е по-пълничък, по-едър и някак по-пухест. Тя - дребничка, спретната, по-пъргава. Наблюдавам любовните им игри. Оглеждам често, често - няма ли да видя най-после плодовете на тази любов. И... вчера ги чух.
Но семейното гнездо е на съседния балкон - преградите са проходими и това позволява гълъбовото жилище да е многостайно. Това не ме прави по-нещастна - че гълъбите не са изцяло МОИ.
С изненада установих, че поколението е доста поотраснало. Попрехвръкват до прозореца на кухнята, учейки се да летят. Кога са се излюпили и дръпнали без да забележа? Вътрешен глас: Та как би могла като по цял ден те няма.
Опитвам се да мисля като гълъб. В главата ми живее един въпрос. Балконът е ТЯХНОТО жилище. Към него има нещо голямо и затворено, в което някой мърда.
Дали гълъбите не смятат, че съм затворена в клетка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар