Web 2.0

Току-що приключих с четенето на една статия http://media-journal.info/?p=item&aid=35, която формулира това, което усещам от около година.

Откровението изплува и ме изпълни с удоволствие.

Става дума за това, в което се е превърнала Мрежата днес. За това как я промениха блогосферата, Youtube, Wikipedia и куп други благини. Мога да продължа: Google с всичките му нововъведения, като за мен най-ценни са Google Translator и Google Chrome (вече твърдо минах на него, че Лиско, демек Fire Fox, стана прекалено тежичък от непрекъснатия ъпгред с приложения. Не че не си го държа и него, че дори и Explorer-a). В статията не се коментират още социалните мрежи като Facebook, Twitter, MySpace, не се споменава Skype...

Така или иначе, авторът вижда Web 2.0 като нова форма на демокрация и свобода.

И аз така я виждам!

Днес интернет компаниите получават парите си не от инвеститори, а от рекламодатели.

А единствената мерна единица за рекламния рейтинг е броят на потребителите.

И как да не ни угаждат и да ни глезят при това положение?

Ние, Наше Величество юзърите, накарахме компаниите да ни правят инструменти за custumized продукти. Сега, въоръжени, сами определяме какво и как да вършим с тях. Наритахме посредниците в общуването, направо им взехме думата.

Аз вестници не чета. Научавам новините от социалните мрежи и блоговете. По дяволите неграмотните журналисти и дълбокомъдрите политолози! (Да, и в Интернет се шири неграмотност и мания за величие, но аз си избирам кого да чета, с кого, къде и за какво да разсъждавам).

Имам здравен проблем? Влизам в подходящия форум: чета, задавам въпроси, обобщавам, вземам решение... По-дяволите лекарите и аптекарите - нищо не обясняват, а само те тъпчат с поредното лекарство, препоръчано от медицинския рекламен агент, който последен му е дал процент или даже само му е подхвърлил рекламно подаръче.

Вече не свалям музика на компютъра си. Имам си плейлисти в Youtube.

... фото албуми във Facebook, Picasa, виртулен архив на документи...

Вече почти не ползвам стационарен телефон и спестявам от мобилния - със Skype, Google talk, чата на FB непрестанно съм достъпна и имам достъп...

С Google Maps се подковавам като тръгна за някъде, а не съм наясно с пътя.

Имам проблеми с материал на непознат език или ме мързи да въвеждам текста, а предпочитам да направя превода на грубо преведен, но написан текст - преводачът на

Google влиза в действие...

За всичко първо питам Google-то и се консултирам с Wikipedia.

Когато се запозная с някого, незабавно го гугълвам.

Да, имам едно на ум, че в нета не всичко е читаво. Но имам свободата да избера кого да слушам.

Още през 1992г. Франсис Фукуяма в "Краят на историята и последният човек" беше прогнозирал, че либерализмът е идеалът, който в края на краищата ще направлява материалната действителност". Либералната демокрация като окончателна форма на човешкото поведение!

Така ми се иска да е прав.

Настъпва ли вече това време?

Поне в Интернет.