Разширяване

Обожавам разширяването. Всичко, което ти дава възможност да протегнеш себе си още настрани и нагоре и да изместиш собствените си граници.

Любопитството към света никога не угасва в мен. Прекрасно е да се изживяваш като изследовател. На каквото и да било.

Всичко е ново и интересно. Трепти с неочаквани цветове. И ти пулсираш с тръпката на всеки завой, зад който е притаена нова загадка. Пускаш нишката на хипотези, които се роят една след друга в главата ти: какво следва? Сам строиш вероятната действителност на неопознатия свят в опит да го овладееш, преди да си го преживял. Това е моментът на ентусиазма.

Невероятното усещане, че си вътре. Гордостта, че се справяш. Вълнението нараства. Преодоляваш нови и нови пространства и вече имаш някаква карта, от която белите полета изчезват едно след друго като с магическа пръчка. Радостта, когато схващаш законите на новата вселена, откровението на проникването в същността й – това те зарежда да напредваш. Това е моментът на еуфорията.

Откритията продължават, чудесно! Но полека в съзнанието започва да се промъква и мисълта, че и никога няма да свършат. Идва момент, в който разбираш колко малко знаеш всъщност. Колко необозримо е това, в което все повече потъваш. Че то е непознаваемо. Обхваща те отчаяние, че пътят е безкраен и дори вече си наясно, че изобщо няма път. Че той е само начинът, по който ти се движиш. И далеч не е единственият, още по-малко гарантирано – правилният. Чувстваш обречеността на провала, надвиснала като присъда. Това е моментът на изпитанието.

Сега най-важно е да запазиш самообладание. Да стигнеш до проникновението, че самото осмеляване си е струвало. Да се примириш, че си усвоил само една мъничка част от Цялото и в никакъв случай да не повярваш, че я притежаваш. Да се възхитиш от неговото величие. Да благодариш, че ти се е открила дори тази нищожна негова част. Да си щастлив, ако макар че само си надникнал, си избрал маршрута така мъдро, че си схванал, за какво изобщо става дума. Ако искаш да продължиш, да осъзнаеш, че трябва да се откажеш от връщането назад. И да вземеш тежкото решение да останеш тук трайно. Това означава да се отречеш от други, нови предизвикателства, които те зоват. Ще можеш ли?

Това е моментът на избора.

Каквото и да направиш, вече няма да си същият. Поемаш аромата на този свят, същността ти е пропита от него навеки. Отнасяш ли го или му се отдаваш – няма отговор за правилното решение.