А да седна да драсна някой ред и я работа, я умора надделяват и така си
остава. А се натрупаха впечатления. Но е факт, че когато не ги опишеш навреме,
някак изтичат и се размиват. Най-паметното събитие беше на 4-ти октомври –
годишната среща на словаците от България. Събитието има предистория – кои са
тези хора – и как аз попаднах там.
Back to the roots
Още не съм прочела книгите, за да бъда по-изчерпателна, но ще предам
основното, което зная. В края на XIX век групи словаци напускат своята страна. Мисля, че е имало някакво
бедствие. Преселват се в България в периода 1894 до 1907 г. защото нашият,
българският цар им дава земи. Настаняват се главно в Плевенско – в селата Горна
Митрополия, Бръшляница и Подем. Разселване на словаците има и в Унгария,
Румъния, Сърбия, Хърватска. Голяма част от тях след Втората световна война се
завръщат, малко остават в България – главно такива като баба ми, омъжени/
женени за българи.
На 18-ти септември присъствах на лекция в Българския културен център,
водена от видния историк доц. Щефан Зеленак, посветил много труд на проучвания
по темата. Въпреки, че бях едва от четири дни в Словакия, не знам как ставаше
така, че разбирах какво говори човекът. След лекцията ме представиха и аз
благодарих, и казах, че моята баба е словачка, и й споменах името – Мариена
Ханикова. Имаше размърдване в една част на салона и после една жена ми каза, че
нейният баща е бил много добър приятел на моя прадядо. А после пан Щефан
Червенак, председателят на тяхното дружество ме покани на ежегодната им среща.
И така, тази среща беше забележителна – с нови познанства, песни, танци,
хапване, томбола, от която спечелих бутилка вино. И си беше от моите
късметчета, макар че посланичката ми беше оставила и своите. Много е приятно да
видиш, че хора, които са излезли от България преди 40-50 години и повече,
говорят добре български и обичат да разговарят за България, за онова време и за
сега също, правейки сравнения и препратки. Интересно е как здраво се държат в
общност, съзнавайки, че тези връзки за тях са ценни.
Срещнах се там и с моята братовчедка и брат й, които живеят в Чехия, но
бяха дошли за събитието. Тя ме запозна пък с тукашна моя братовчедка, Даринка,
която живее в Търнава.
Айде по-бързо да науча
езика, че мога да говоря с нея и с другите, защото те не знаят български.
Panta Rei
Други събития има – Dias Academicus, под мотото Filo Sofia беше фестивал с кино, театрални постановки, изложби, щандове с представяне
на творчество и как се правят различни неща тип home made. Естествено купуваш си нещо, което ти ти грабне окото или сърцето. Имам
чай – днес го опитах – чудесен е и малко керамично прасенце. Исках цветенца, но
така стана – никой не знае как точно ще се случи нещо и дори какво ще се случи.
Напр. макар че имах програмата, част от времето прекарах в кабинета си и в
разговори с шефката ми и стопляне на измръзналите си пръсти. После пък отидох
на курс по словашки и така и „амнезирах”, че има още филми и неща, които могат
да се видят сега, а курсът няма да избяга. Най-дълго бях в една зала – нарича се
Моузесова и е нещо като паметник на културата. Тук в университета всички много
се гордеят с нея и вече няколко пъти попадам там по различни поводи. Та там
имаше концерт с песни – народни и съвременни, както и танци. През цялото време
ме терзаеше мисълта как ще се справим ние с моите студенти на същата тази сцена
на тържеството за Коледа, което предстои. Че те нещо почнаха да изчезват от
репетиции...
Програмата, за която написах сценарий, включва драматизация по народна
песен, включени са две ръченици; после има откъс от пиеса – познатата ни глуха
баба Гицка на Ст. Л. Костов; завършваме със сурвакарски обичай, включващ
народна песен и хоро, на което по идея трябва да се хванат всички участници...
де да видим. Имат и поръчка да си направят суровачки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар