Рожденият ден е специален ден. В него се замисляш над това къде се намираш по своя път, колко от това, за което си мечтал, си успял да осъществиш, изпълнил ли си желанията на сърцето си. Даваш си сметка, че това какво ти предстои занапред зависи преди всичко и изключително от теб самия. Преглеждаш това, което си успял да постигнеш. Сътвореното може да е материално, а може и да е нематериално, защото инвестицията в отношенията с хората и в твоето собствено развитие е най-важната.
Днес е рожденният ден на моята внучка. Бих искала да й поднеса цялата си любов в даровете, които й давам. Тя е родена на св. Никола по стар стил и така и щеше да се казва, ако беше момче. Тя е първата ми внучка, а след нея дойдоха и други. Колко е хубаво да виждаш, че твоят живот има продължение не само в делата ти, но и в хората, които идат след теб.
Бих искала да пожелая на всички тази радост. Моята майка е акушерка и аз много се вълнувах от нейната професия. Дори й написах стихотворение, което посветих на нейната работа в Африка. Тогава тя бе далеч и много ми липсваше, затова изразих чувствата си:
Дали когато черните ръчички
протягат пръстчета да хванат
началото на черно-белия живот,
зелени две звездички не надничат
в прозорчето на радостта ти,
за да те натъжат...
Пожелавам ви да преживеете много рожденни дни със семествата и приятелите си с!и
Няма коментари:
Публикуване на коментар