Съвременната полска музика. Запознайте се!

Преди около две години от стаята на сина ми, откъдето обикновено се разнася твърд рок, готик и куп др. неща както от “гребена на вълната”, така и “стари златни” (та дори и класическа музика), долетяха рокови и баладни трели, но с меки, славянски думи.

Учудих се. Освен това музиката ми хареса. Заинтригувана, отивам и питам “Що е то?” Оказва се, че човекът си е открил в интернет забележителни парчета на словенска група със съвсем не словенското име “Sidhartha”. После често си ги пусках, някои от тях дори прехвърлих в GSM-а си. Добре че го направих, защото преди да замина за Полша дискът, натъпкан с над 100 гига музика издъхна (филмите и анимацията отделно, абе – мъка).

Та тогава се замислих как за всичките си години живот не съм имала възможност да чуя нито една словенска песен. А музиката на другите славяни? Тези, които поне по времето на социализма присъстваха. Дори руска песен по радиото можеш да чуеш само няколко пъти в годината. И то май единствено “Тату”. Какво да говорим за съвременна полска и чешка музика.

Наред със стойностните неща в течение сме и на всяка простотия, излязла на американския пазар. Тук-таме нещо европейско, а за българската музика се налага да имаме специална радио станция, щото иначе да я чуеш (и то далеч не по всички радиа) трябва голям късмет.

Едно от нещата, които ми направиха най-силно впечатления като тръгнах насам-натам по чужбината е, че щом прекрачиш границата и се променя интонационната среда. Хората си слушат тяхната музика. Пускат и западни хитове, но това нашето никъде го няма – нон- стоп English. Какво, езика ли ще учим така или просто трябва да се американизираме по-бързо?

В духа на потапянето в местната култура не само слушам полска музика, но и вече имам любими парчета и състави. Като ми хареса нещо, запомням и записвам някой стих и после търся в интернет кой аджеба выступава. Така се оказа, че любимата ми група в момента е “the best” и е на пиедестала на всенародната любов.

Нарича се Feel. http://en.wikipedia.org/wiki/Feel_(band)

Любимото ми парче:

http://pl.youtube.com/watch?v=lAnrlH0PYfg&feature=related

Feel - Pokaż na co cię stać (Покажи на какво си способен, букв. “за какво ставаш”)

Możesz iść szybciej niż niejeden chciałby biec
możesz mieć wszystko czego, czego tylko chcesz
każdą myśl zamien w poztywne słowo
słuchaj, słuchaj bo
zabawnie tak oddychać przez różową słomkę
cudownie tak rozmawiać bez niemiłych wspomnien
każdy dzien mówi nam coraz więcej
słuchaj, zaufaj sobie jeszcze raz

(Refren)
Pokaż na co cię stać, ale nie jeden raz
słuchaj, sluchaj, je je
piękne słowa mówią wszystko
lecz nie zmienią nic, ohoh..

Pokaż na co cię stać, ale nie jeden raz
słuchaj, sluchaj, je je
piękne słowa mówią wszystko
lecz nie zmienią nic,
nie zmienią nic,
nie zmienią nic!

Możesz iść szybciej niż niejeden chciałby biec
możesz tak, tak po prostu znów zapomnieć się
nowy dzien zawsze daje nowe życie
słuchaj, zaufaj sobie jeszcze raz

Pokaż na co cię stać, ale nie jeden raz
słuchaj, sluchaj, je je
piękne słowa mówią wszystko
lecz nie zmienią nic, ohoh..

Pokaż na co cię stać, ale nie jeden raz
słuchaj, sluchaj, je je
piękne słowa może powiedzą ci wszystko,
ale nie zmienią nic,
nie zmienią nic! (x2)

Резюме:

Лирическият герой води диалог със слушателя, убеждавайки го, че може да постигне всичко, което пожелае, стига да повярва в себе си. Дръзвайки да направи това, на което е способен, нека дерзае така в същия дух, залагайки на делата. “Красивите думи казват всичко, ала не променят нищо”. Вярата, че новият ден винаги дава шанс за нов живот ще го спаси от загубването и желанието за бягство.

*Много обичах жанра “Критически анализ”, прилаган към чалга парчетата, които се публикуваха на времето – не помня вече в кой вестник. Подобни неща тук.

http://bglog.net/BGLog/8874

http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2329/page/0/fpart/all/vc/1

Така че в леко ироничен стил предадох съдържанието без да наблягам на анализа, щото ще се изгавря с хубавата песен. (Е, по-нататък не се сдържам:)

Следващото парче, е слоган от новата рекламна кампания на Радио Z (Зет), култова младежка радиостанция.

http://pl.youtube.com/watch?v=FNsaNdCt89g&feature=related

Feel - A gdy jest już ciemno (А когато вече е тъмно)

Jest już ciemno, ale wszystko jedno.
Pytam siebie, czym jest piękno?
Piękne usta, jasne dłonie, czyste myśli.
O boże i mówi tak, jak ja.
Myślę sobie, jesteś słaby, to patrz
A w myślach:

Chodź tu do mnie, poczuj się swobodnie,
przy mnie bądź, aaa... przy mnie bądź.
A teraz chodź tu do mnie, poczuj się swobodnie,
przy mnie bądź, aaa... przy mnie bądź.

Jest już ciemno, wszystko jedno.
Mam nadzieję, głupi jestem, że ją mam.
Bo spojrzała, jesteś słaby, to fakt. (to fakt)
A w myślach:

Chodź tu do mnie, poczuj się swobodnie,

przy mnie bądź, aaa... przy mnie bądź.
A teraz chodź tu do mnie, poczuj się swobodnie,
przy mnie bądź, aaa... przy mnie bądź.

Wiesz.
Zaufaj mi, jak chcesz.
Zaczaruj mnie, jak chcesz.
Pokochaj, kiedy ja, sam ze sobą kłócę się.
Oddychaj dla mnie.
Spójrz czasem w oczy me.
Zastanów się.
No zastanów się!! I...

Chodź tu do mnie, poczuj się swobodnie,
przy mnie bądź, aaa... przy mnie bądź.
A teraz chodź tu do mnie, poczuj się swobodnie,
przy mnie bądź, aaa... przy mnie bądź.

Резюме:

Произведението се развива в два плана: външен, в който присъстват събитията от действителността – физическият свят и действията на лирическия герой; интимен, който разкрива вълненията на героя.

Макар да се спуска мрак, на него не му пука. Във вечерната тъмнина той се пита дали е достатъчно хубаво (какво?). Приемаме, че въпросът е отправен изобщо, т.е. кои са хубавите неща в живота. Лирическият герой ни споделя, че ги открива в красотата на любимата (“красива уста”), в благородните дела (“светли длани”) и чистите мисли. Наясно е, че е слаб, но зове (явно обекта на чувствата си) да бъде с него, уверявайки я, че трябва да се чувства “свободно” (интересно как ще го постигне в резултат на обвързването си с него?).

Лирическият герой вярва в надеждата, макар да си вменява глупост за това, че я има. Притеснява се, че любимата му би усетила неговата слабост. Така или иначе той отново я моли да му се довери и да го омагьоса с чара си, оставяйки на нея избора за начините. Позволява си да иска тя да го обича – дори когато той самият не е наясно със себе си, както и да “диша” за(ради) него. Поантата е призив към възлюбената да помисли върху всичко това.

Също много любима:

http://pl.youtube.com/watch?v=yHkeT9agFE0 тук прекъсва на края, но клипът е по-хубав

http://pl.youtube.com/watch?v=WNp6lN83gY8&feature=related

Feel - Jak Anioła Głos (Като ангелски глас)

Jak anioła głos,
Usłyszałem ją.
Powiedziała patrz… .
Tak, to On.

Na rozstaju dróg,
Stoi dobry Bóg,
On wskaże Ci drogę….

Oww… .

Już pod koniec dnia,
Widzę obraz Twój,
Widzę miejsca w których byłem,
Widzę ludzi tłum.

Już pod koniec dnia,
Pustej szklanki dźwięk,
To chyba sen!

No, no, no,… no, no, no.

Już pod koniec dnia,
Widzę obraz Twój.
W pustej szklance,
Pomarańcze,
To dobytek mój.

Już pod koniec dnia,
Pustej szklanki dźwięk,
To chyba sen!

Ha.

Jak anioła głos,
Usłyszałem ją.
Powiedziała patrz… .
Tak, to On.


Na rozstaju dróg,
Stoi dobry Bóg,
On wskaże Ci drogę….

Już pod koniec dnia,
Widzę obraz Twój,
Widzę usta, w których
Nieraz swój, Topiłem ból.

Już pod koniec dnia,
Słyszę cichy szept!
To chybaaa sen!
No, no, no… no, no, no.

Już pod koniec dnia,
Widzę obraz Twój!
Widzę dłonie(!),
Czuję serce,
To ideał mój.

Już pod koniec dnia,
Lecz nie sam(!),
Lecz nie saaam(!).

Ha…

Jak anioła głos,
Usłyszałem ją.
Powiedziała patrz… .
Tak, to On.

Na rozstaju dróg,
Stoi dobry Bóg,
On wskaże Ci drogeeee(!)

Jak anioła głos,
Usłyszałem ją.
Powiedziała patrz… .
Tak, to On.

Na rozstaju dróg,
Stoi dobry Bóg,
On wskaże Ci drogeeee(!)

He,e,a. No, no…, no, no, no.

He,e,a.

Резюме:

Творбата се развива на основата на алегорията за любимата, възприемана като ангел. Лирическия герой сякаш чува ангелски глас, който му казва да погледне пред себе си, показвайки му добрия Бог, който ще му покаже верния път. Всевишният стои на един кръстопът (метафора на раздвоението на героя). И в края на деня героят все вижда образа на ангела, мястото, където са били и шумящата наоколо тълпа. Тук се примесват алегоричното и реалното: Той не може да избяга от звъна на празните стъклени чаши. Всичко му изглежда като сън. Споменава се портокал, който е в чашата му като единственото, което му е останало от присъствието на любимата. Вероятно героят има фетиш към дланите, защото и в тази творба ги откриваме като трайна асоциация с желания образ. Чувствайки сърцето си, стига до откровението, че ангелът-Тя е неговият идеал. Сега тъмнината не може да го сломи, защото вече не е сам.