Празниците идат. Малко е смешно да имаш определени дни в годината, в които да се чувстваш щастлив. Предпочитам щастието да ме изненадва, когато и да било през годината.
E, всеобщото настроение сигурно настройва на вълна “предстоящо веселие”. Рекламната истерия и юрването по магазините обаче комерсиализират празничността и я превръщат в “безумно пазаруване” с драматични последствия за банковите ни сметки.
Поляците ме разпитват за българската Коледа и Нова година. Искат да им пея песните, които пеем на въпросните празници. Как да им обясня, че българинът си е езичник по природа и песни за рождението на Исус никой не пее. Рядко някой ще отиде на църква в самата празнична нощ на Рождество (това е християнският празник).
Коледата е изконно семеен празник, към който е присламчена историята със замръкването на Мария и Йосиф във Витлеем, яслите, влъхвите и пр. Всъщност най-българският празник от цялата поредица е Сурваки, който отбелязва смяната на годината и нарича тя да е здрава и плодородна. За жалост знаем по някое "Сурва, весела година...”, ала цяла припявка кой може да докара? Имам подозрението (неподплатено с никакви доказателства освен това, че на съществува при другите славяни), че той ни е наследство от древните (пра)българи.
Ами коледарството? Какво общо има с Исус? Всъщност в основата пак е общославянският (и не само) култ към Слънцето и дните на равноденствието и слънцестоенето, които бележат неговото превъплъщение през годината. Хората благославят стопаните на дома, самия дом и всичко е абсолютно земно и прагматично. Тук таме за цвят се вмята по някой израз “млада бога”, “Божа майка”, но нещо не ми се връзват. Доколкото някой славослови на Коледа, това става с няколко кавъра на български на популярни в целия свят християнски песни: “Тиха нощ”, “Елхови лес”... Има ли още?
Най-голямо впечатление на полските ми слушатели прави разказът за българската корида – коленето на прасе. Както коментирахме с приятели навремето, агнето умира безславно, а прасето – с достойнство. Който не е виждал как няколко яки мъже гонят добре угоен свински представител, който препуска, квичи, съпротивлява се яростно и изобщо не се дава лесно – да поправи грешката си. На хората със слаби нерви не препоръчвам зрелището, защото колкото и епична да е битката, има зловещ завършек – трагичната гибел на главния герой.
За мен тези празници завинаги са свързани с “Червените ботушки”, “Тихо се сипе първият сняг” и пр., както и с добрия стар дядо Мраз, който май завинаги остана да живее в Русия (вероятно в Сибир). С новия стар (съществувал до 1945 г. също) образ на дяда ти Коледа така и не мога да свикна. Зад него дори не стои някакъв светия, а всъщност римското календе – названието на първия ден от всеки месец, побългарено поради много отвореното старославянско “о”, което е почти като “а” и малката носовка, с която явно е предадено звукосъчетанието “ен”. Има предположения, че за предпочитането на това название роля е изиграла и народната етимология, която е свързвала празника с “коленето” на вездесъщото прасе. Казах ви аз, че това е пиронът на събитията!
Да ви е сладко! (Типично по български пожеланието не е много възвишено, а съвсем насъщно)
*Отказвам да пиша Исус с две "и". От това Той не става по-свещен. Дори да се изпише така името Му (да допуснем, че за да е по-близо до оригинала), никой българин никога не произнася двете "и"-та, а стремежът е правописът ни да е максимално фонетичен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар