Е, за момент съм малката Аня

Това, че трябваше да бавя децата на съседката снощи, ми даде възможност най-сетне да си напиша домашното по полски. То е голямо съчинение, подробна характеристика на човек. Отлагам го вече втора седмица. Упражненията изобщо не ги пиша, правя ги, докато ги проверяваме в клас, но това е моя реч и е редно да видя как се справям.

Цялата ситуация с децата, песните на любимия ми Feel, които звучаха от телевизора, предавани от фестивала в Ополе, където отново обраха сума награди, размишленията за обвързаността, изведнъж ме превърнаха от самоуверена и независима личност в разплакана, тъгуваща по близките си жена. Без пътеводната светлина на реалното присъствие на любим човек, за момент загубих пътя. Отдадох се на това усещане, описвайки ту през сълзи, тук с усмивка незначителна част от тълпящите се спомени.

Добре, че Лена и Максим се прибраха и ме върнаха в реалността.

Така и още не съм довършила домашното.
И без това е вече 3 страници А4.

Заемам се с “домашните” на течащия живот...